Решение № 916 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502733 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Т. В. срещу решение № 274/31.07.2024г. на СОС, VI първоинстанционен граждански състав, постановено по гр.д. № 733/23г., с което е отхвърлен, предявеният от нея отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Неправилно е прието, че ответникът разполага с материалноправна легитимация да претендира плащане на консумирана електрическа енергия и че процедурата, по която се е стигнало до издаване на фактура за спорната сума не е порочна. Вззъвиникът продължава да оспорва пасивната материална легитимация на ответника. Счита, че той може да преизчислява количествата електрическа енергия, но не и да претендира заплащането й.

Поддържа, че в съставения протокол не е посочен ползвател на обекта. Не е отбелязано, че тя е присъствала на проверката. Сочи, че въпросът за сечението на присъединителните проводници от съществено значение за преизчислението, тъй като те имат различна пропускателна способност.

Прави се доказателствено искане.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да 1 постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за нейната неоснователност.

Съдът след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът М. В. твърди, че е собственик на недвижим имот в с. ***, обл.

Софийска, ул. „***“ № *. Била е потребител на електрическа енергия, доставяна от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, която е доставяна през мрежата на ответника. Не живее на адреса от 18 години, поради което е поискала прекъсване на захранването на обекта. С писмо от 16.03.2023г., изходящо от ответника, е била уведомена, че на 15.03.2023г. е била извършена проверка и е съставен констативен протокол от същата датата. Протоколът е бил приложен към писмото. Според него обектът е бил присъединен неправомерно към електрическата мрежа. По- късно е получила писмо от 29.09.2023г. от ответника, че въз основа на извършената проверка и съставения констативен протокол дължи сума от 30 017, 63лв.- преизчислено количество електрическа енергия, за мрежови услуги и задължения към обществото. Ищецът твърди, че не е в договорни отношения с ответника.

Договорът за доставка на ел. енергия е сключен с „Електрохолд продажби“ ЕАД. „ЕРМ Запад“ ЕАД не е доставчик на електрическа енергия в имота.

Оспорва ответникът да има право да получи начислената сума. Оспорва методиката и начина, по които е определена. Те са неправилни и незаконни.

Поддържа, че в констативния протокол липсват отбелязани данни за ползвател. Ищецът е собственик на имота, но не и ползвател на услугите на ответника. Поради това протоколът не е съставен според правилата, по съответния ред и няма доказателствена сила и не е годно доказателствено средство в процеса. Всички изчисления, корекции и искания за плащане на суми не могат да се основават на него и са незаконосъобразни. Оспорва приетата пропускателна способност от 93 А, която е различна от тази на съоръженията. Оспорва, че напрежението в мрежата е 230V. Такъв е стандарта, но напрежението в селото е по- ниско. Оспорва направеното 2 изчисление, тъй като то е направено изцяло за дневна тарифа за енергията, а поддържа, че трябва да има и нощна тарифа. Счита, че не е използвана правилната цена за електрическа енергия. За периода 01.07.2022г. до 01.07.2023г. тя е 0, 11146 лв./кwh, използваната цена при изготвяне на фактурата е 0, 446780 лв./ кwh. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД, че не дължи сумата от 30 017, 63лв. по фактура № 0003491177/29.09.2023г. Претендира разноски.

Ответникът

„Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАДС/ЕРМ

Запад/ в депозиран в срок писмен отговор, оспорва предявения иск. Сочи, че са приети ПИКЕЕ през 2019г. Процесната корекция е извършена по предвидения в тях ред. Не оспорва, че между ищеца и дружеството няма облигационна връзка, тъй като М. В. е прекратила договорните отношения с дружеството и не е негов клиент. След прекратяване на договора обектът неправомерно е бил присъединен към мрежата, което е установено при извършена проверка на 15.03.2023г. На същата дата е съставен констативен протокол. След тази дата ищецът е подала заявление от 20.06.2023г. за присъединяване към електрическата мрежа и продажба на електрическа енергия за обекта в с. ***. Ищецът е подписала констативния протокол от 15.03.2023г. Преизчислението на доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия е извършено на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 17.09.2022г. до 15.03.2023г., съответстващ на изискванията на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Счита, че е материалноправно легитимиран да претендира процесната сума като се позовава на практика на ВКС. Ответното дружество поддържа, че в закона е предвидена обективна отговорност на потребителя на електроенергия и не следва да се доказва виновно поведение на абоната при установено неточно отчитане на електромера.

Не се спори, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с.

***, ул. „***“ № *.

Безспорно е и обстоятелството, че на 15.03.2023г. е извършена проверка от служители на отдел „Нетехнически загуби“ на ответното дружество и е констатирано, че няма СТИ, а обектът е присъединен неправомерно към електрическата мрежа. Констативният протокол е подписан от ищеца, който не е оспорил това обстоятелство.

3

Не е спорно, че с писмо от 16.03.2023г. тя е била уведомена за извършената проверка и към него е бил приложен Констативния протокол от 15.03.2023г. Това писмо е получено от М. В. на 19.04.2023г.

Не се оспорва, че с писмо от 29.09.2023г. тя е била уведомена за дължимата сума по издадена фактура от същата дата.

Във връзка с твърденията и възраженията в отговора на исковата молба са представени писмени доказателства-лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ за срок от 35 години, заявление от ищеца с искане за прекратяване на сключения договор за доставка на електрическа енергия, считано от 09.05.2022г., констативен протокол от същата дата, от който се установява, че е демонтирано СТИ. Със заявление от 20.06.2023г. М. В. е поискала да бъде доставяна електрическа енергия за обект в с. ***, ул. „***“ № *. От Констативен протокол от 21.06.2023г. се установява, че е възстановена партидата и е монтиран електромер. Ответникът е представил в по-четлив екземпляр на Констативен протокол от 15.02.2023г., както и писма до ищеца с обратни разписки за получаването им, справка и фактура от 29.09.2023г.

От писмо на МВР- Дирекция „Национална система 112“, районен център 112-София се установява, че е постъпило обаждане от Ф. В. относно неправомерно ползване на електрическа енергия на 15.03.2023г. в с. ***, ул.

„***“ № * в 14.01ч. Към писмото е представена разпечатка от електронен картон.

В хода на съдебното дирене е прието заключение на техническа експертиза, според което посочената констатация в протокола от 15.03.2023г. води до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия от ищеца.

Потребителят се е присъединил неправомерно към електрическата мрежа без СТИ. Преизчислението на електрическата енергия е извършено математически правилно при спазване на методиката на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

То е извършено по действащите към момента на корекцията 28.09.2023г. цени на ел. енергия съгласно решение на КЕВР от 01.07.2022г. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема експертизата като компетентна, безпристрастна и обоснована, неоспорена от страните, съответстваща на научните и опитните правила.

4

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И. П. заявява, че е присъствал на проверка в с. *** на 15.03.2023г. като свидетел. То е представител на Федерацията на потребителите. Излага какво е видял при проверката. На място е дошла жена, която е казала, че е собственикът на имота и е подписал протокола и е взела копие от него.

Свидетелят Г. Н. работи при ответника на длъжност „техник и контрол“.

То е извършил проверката в с. *** на ул. „***“ № * заедно с колегата си Ф. В. и И. П. от Федерацията на потребителите. Свидетелят излага какво е видял при проверката- неправомерно присъединяване към мрежата и ползване на ел. енергия без електромер. Дошла е полицията и една жена, която е казала, че е собственик на имота. Тя е разписала протокола.

Свидетелят И. заявява, че знае за имот, собственост на М. В. в с. *** на ул. „***“ № *. В него има пристройка. Синът й го ползва. В имота има ток. Пристройката е свързана с тока на други хора.

Свидетелят И. знае имота на М. В. в с. ***. Живее на семейни начала с ищеца, но желае да свидетелства. В него живее синът й. Той и ищцата са отишли в селото на 15.03.2023г. Те не ползват имота. Когато са отишли там са били две момчета и един възрастен човек. Казали са, че се краде ток. От една година синът на ищеца не живее в имота. Къщата не се е обитавала.

Махнали са кабела и са го изкарали. Свидетелят го е взел, намотал го е и го е хвърлил нагоре. След това са пуснали стар кабел.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетелят Н. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, тъй като работи при ответника, но ги счита за достоверни. Тези на свидетелят И. също ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, поради създалите фактически семейни отношение между него и ищеца В., но ги счита за достоверни.

С оглед на отхвърлил иска. събраните доказателства първоинстанционният съд е

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е отрицателен установителен 5 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността е обвързан от посоченото в жалбата – чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес както към момента на предявяване на исковата молба, така и към постановяване на решението. С него се търси защита чрез отричането на право, претендирано от ответника. Правният интерес по предявения отрицателен установителен иск е обусловен от отричано от ищеца, сега жалбоподател, право на вземане на ответника. Издадената фактура за него от страна на последния налага извода за наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск в полза на ищеца.

Активно материално легитимиран да предяви отрицателния установителен иск е лицето, което отрича правото на ответника и търси правна защита, състояща се в отричането му със сила на пресъдено нещо.

Към момента на извършване на проверката на 15.03.2023г. ищецът е имала качеството на собственик на имота и ползвател на електрическа енергия по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ПИКЕЕ и пар.1, т.41а, б. „а“ ДР на ЗЕ. М. В. е имала качеството на ползвател на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и ПИКЕЕ, независимо, че неправомерно, е ползвала такава за обект без сключен договор.

Пасивно легитимиран да отговаря по такава претенция е гражданскоправен субект, който противопоставя правото си на ищеца. В случая това е операторът на електропреносната мрежа. В негова тежест е да докаже, че му се дължи претендираната сума и основанието, от което тя произтича. М. В. твърди, че ответното дружество не притежава правото на 6 вземане срещу нея в размер на 30 017, 63лв. за използвана, но неизмерена електрическа енергия, доставена до обект, на който тя е собственик. Това обуславя нейната активна материална легитимация. Тя отрича пасивна материална легитимация на „ЕРМ Запад“ ЕАД, т.е. правото му на вземане за използвана, но неизмерена електрическа енергия.