Решение № 7 от 23.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600237 по описа за 2022 година Производството е по глава Х I НПК за въззивен контрол на постановена присъда от РС, инициирано е по въззивна жалба подадена от страна на адв.

С. А. - САК, явяваща се упълномощен защитник на подс. В. Т. В., против присъда №260002 от 04.03.2022 г., постановена по НОХД №149/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Б..

По силата на горепосочената присъда съдът е признал подсъдимия В. Т.

В. от с. Р., общ. Б., ЕГН-**********, за виновен в това, че на 30.08.2018 г. в с.

Л., общ. Б., обл. С., по ул. „,,,-ти с.“, в посока към ул. „Ю. Г.“ е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 210 Д“, с pen № ...., без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с наказателно постановление № 170300-001072/25.10.2017 г. на Началник група към ОДМВР -В., РУ-М., упълномощен със Заповед № 8121 з - 952/20.07.2017 г., влязло в законна сила на 13.02.2018 г., предвид на което на основание чл. 343в, ал. 2 и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и да заплати в полза на държавата глоба в размер на 500 лева.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. Т. В. /със снета погоре самоличност/ за виновен и за това, че на 30.08.2018 г., в с. Л., общ. Б., обл. С., по ул. „...- ти с.“, в посока към ул. „Ю. Г.“, при управление на моторно превозно средство — товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 1

210 Д“ с рег. № ...., противозаконно пречил на орган на властта - полицейския служител А.И. Б. /назначен на длъжност „полицай“ в група 03, сектор 01„Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление - С. към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“- МВР, да изпълни задълженията си да участва пряко в дейности по опазване на обществения ред, охрана на масови мероприятия, охрана на обекти и противодействие на престъпността и възстановяване на обществения ред при масови безредици в съответствие с нормативната база, както и да изпълни правомощията си по чл. 67 от Закона за министерството на вътрешните работи:

„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.... ", като не спрял на подадения му от Б. сигнал със стоп палка и на подадения му звуков и светлинен сигнал от специализирания полицейски автомобил, а вместо това ускорил скоростта на движение на управлявания от него автомобил, след което спрял, слязъл от автомобила и побягнал в посока към близко намиращите къщи, предвид на което и на основание чл. 270, ал. 1 и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца..

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален „строг режим“ на изтърпяване.

На основание чл.23, ал.3 НК към така определеното общо най-тежко наказание е присъединено и наказанието „глоба“ в полза на държавата в размер на 500 лв.

С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати да заплати направените по делото на разноски.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за това, че постановената присъда е несправедлива и необоснована. В първоинстанционното производство не се е установило по един безспорен начин подсъдимият да е извършил престъпленията за които му е било повдигнато обвинение.На следващо място се сочи, че е бил извършен превратен анализ на доказателствата по делото в разрез с процесуалните правила за оценка на доказателства и изграждане на вътрешно убеждение.

С оглед на което е отправено искане към въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционната присъдата като бъде постановено нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание по същество на делото защитникът на подсъдимия поддържа изцяло становището си, изразено във въззивната жалба, лаконично и без да осъществи подробен анализ на доказателствата, или да развие подробно оплакванията си, поставя акцент върху липсата на яснота, при така приетата фактическа обстановка, че именно подсъдимият В., а не- друго лице е управлявало инкриминирания товарен автомобил м.“Мерцедес“,модел „Спринтер210Д“, както и маршрутът, по който е преминал от момента, в който е бил забелязан за първи път от полицейските служители до преустановяването на движението на превозното средство.Наред с първоначалното искане – за постановяване на оправдателна присъда за 2 подсъдимия във въззивната инстанция, защитата отправя алтернативно искане- за връщане на делото за разглеждане от нов състав на РС Б., без да аргументира това искане с посочване на процесуално нарушение, обуславящо отмяна и връщане за ново разглеждане.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият В. Т. В., при осъществяване на личната си защита. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на СОП заключава, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Съдът всеобхватно е изследвал и анализирал доказателствата, съпоставяйки ги, търсейки взаимната им подкрепа или противоречие, като обосновано е приел кои доказателства и групи от доказателства кредитира с доверие като правдиви и истинни и по каква причина. Изводите му са подчинени на правилата на НПК за анализ на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които анализирани в съдебните мотиви установяват авторството на подсъдимия по един категоричен начин, изключващ всяко съмнение или колебание. Правилно е приложен материалния закон за квалифициране на всяко едно от двете престъпления, за които подс. В. е бил предаден на съд. Определените наказания за двете престъпления са справедливи, т.к. са взети под внимание всички обстоятелства, които влияят на отговорността на подсъдимия. В съответствие с изложеното, представителят на СОП пледира да бъде изцяло потвърдена атакуваната присъда, а жалбата – да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Внимателния прочит на събраните доказателства по делото и на техния анализ и преценка в мотивите, придружаващи съдебния акт на РС Б., не подкрепят оплакванията, съдържащи се в жалбата. Обратното- първият съд е достигнал до верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на привлеченото към отговорност лице В. и за двете престъпления, по които му е повдигнато обвинение.

Съдебното производство е проведено според правилата на НПК, събрани са годни доказателства и доказателствени средства, които са били подложени на подробен и задълбочен анализ в съдебните мотиви, като им е била дадена вярна преценка, според правилата на чл.13, 14 и 107, ал.5 НПК.

Всяко едно от доказателствата е тълкувано и преценявано според действителния му смисъл и във връзката му с останалите доказателства от съвкупността. Бланкетното оплакване, което и в хода на пледоарията по същество на делото остана неподкрепено с конкретни примери за извращаване на съдържанието на доказателства, за превратно тълкуване и придаване на смисъл, какъвто нямат, не намира опора в съдържанието на съдебните мотиви. Изложени са логични и убедителни съображения за случилото се на инкриминираната дата, релевантните факти са изведени в 3 пряка кореспонденция с доказателствата. Първият съд е изложил подробни и логични съображения, кои доказателства възприема като надеждни и достоверни и по какви причини, при оценката и съпоставянето на двете противоположни по смисъл и противоречиви помежду си групи гласни доказателства- показанията на полицейските служители и от друга странаобясненията на подсъдимия, на свид. А. А., за която съдът правилно е отбелязал, че е пряко заинтересована от изхода на делото, като живееща на съпружески начала с подсъдимия, както и- показанията на останалите свидетели, посочени от защитата. Въззивният съд се съгласява с осъществения подробен доказателствен анализ и не намира необходимост да го повтаря. Внимателния прочит на съдебните мотиви, не поражда и минимално съмнение в преценката на съда, като осъществена в пълно съответствие с формалната логика и доказателствено обоснована. По никакъв начин не биха могли да бъдат споделени оплакванията за превратно тълкуване на доказателствата. Тези твърдения не намират опора в доказателствата и в оценката, която им е дадена в съдебните мотиви. Само за пълнота на изложението въззивният съд следва да отбележи, че несъществените различия, на които се е позовава защитата в показанията на първата група свидетели – служителите на РУП Б., не само че не разколебават убедителността на твърдените като възприети от тях факти, но тъкмо те създават убеждението за искреност, истинност и правдивост от страна на свидетелите –полицейски служители, липса на предварителна уговорка и съгласуваност помежду им, да твърдят строго определени факти, да излагат идентични по своя характер твърдения и по идентичен начин /обстоятелство, което нерядко се наблюдава по други дела/. В настоящия случай, различията са логически обосновани от изминалото време, от разкриване на престъплението до съдебното заседание, в което свидетелите дават показания, от индивидуалния начин на възприятие и на изразяване. Наличието им налага извода за това, че всеки от свидетелите твърди само това, което лично е възприел за случилото се, единствено и само истината, без да бъде повлияна от предварително съгласувана синхронизираност с цел- обслужване на определена теза- в конкретния случай-тезата на обвинението. Става въпрос за несъществени различия, които не пораждат съмнения в основните фактинито един от свидетелите не изпитва колебание, че лицето, видяно да управлява инкриминирания товарен автомобил „Мерцедес“ е именно подсъдимия, а не –друго лице, в мястото-жилищната сграда, в която се е укрил и в двора на която е бил заловен.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от РС Б. релевантни за двете обвинения, по които е привлечен да отговаря подсъдимият В. В., факти, а именно:

Подсъдимият В. Т. В. е роден на 05.01.1983 г. в гр. Б., обл. С., с постоянен адрес: с. Р., общ. Б., обл.С., ул. ’’Д.“ № 4, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН **********.

Към месец август 2018 г. свидетелят А.И. Б. работел на длъжност „полицай“ в група 03 в сектор 01 „Патрулно постова дейност и масови 4 мероприятия“ на Зонално жандармерийска управление /ЗЖУ/ - С. към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ МВР. Съгласно длъжностната му характеристика имал задължения да участва пряко в дейности по опазване на обществения ред, охрана на масови мероприятия, охрана на обекти и противодействие на престъпността и възстановяване на обществения ред при масови безредици в съответствие с нормативната база. Наред с това, като, служител от състава на системата на Министерството на вътрешните работи, имал и правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, сред които и това, визирано чл. 67 от него, а именно: „ Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления....“. Същият изпълнявал служебните си задължения с униформено облекло. За времето от 17,00 часа на 30.08.2018 г. до 05,00 часа на 31.08.2018 г. бил командирован в гр. Б., съгласно заповед № 6809з-2283/29.08.2018 г. на Заместник — началника на ЗЖУ - С.. По време на това дежурство Б. е взел участие в провеждаща се на територията на община Б. специализирана полицейска операция /СПО/ съвместно с полицейски служители от ЗЖУ - С. - свидетелите К. В. И., В. Г. С., В. Д. З., А. К.ов Х. и Л.