Решение № 1479 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15914/2022
- Вид
- Решение № 1479
- Подписан
- 02.04.2024
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 и 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, 92 и 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, 92 и 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, 92 и 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- § 13 т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1479 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330115914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искова молба на „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Анна Ахматова № 9, срещу В. В. В. ЕГН ********** с адрес: ****************, и предявени искове с правно основание в чл. 422 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът черпи права от договор за паричен заем № *****, сключен между страните на 30.03.2021г. Твърди , че по силата на договора, на В. бил отпуснат заем в размер на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), усвоен на същата дата, като В. се задължила да го върне ведно със лихва като кредиторово възнаграждение, с краен срок за погасяване 14.07.2021 г. на 16 бр. месечни вноски. По договора ищецът платил сума в размер 2522.07 лв. като с тази сума са погасени 15 погасителни вноски в общ размер на 2513.25 лв. и част от последната 16-та вноска в размер на 8.82 лв. Със сумата от 8.82 лв. е погасена договорната лихва размер на 1.39 лв. и част от главницата в размер на 7.43 лв. За остатъка В. била в забава - неплатена останала частта от главницата на последна погасителна вноска в размер на 158. 73 лв. Затова „Кредит Тайм” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 20225330111540/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, III състав. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК, при което се иска от съда да постанови решение , с което да се 1 признае за установено съществуването на вземане на ищеца в общ размер на общо:
159.26 /сто петдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки / лева, от които редовно падежирала главница, в размер на 158.73 лева, лихва за забава в размер на 0.53 лева, начислена за периода от 15.07.2022 г. до 26.07.2022г. и законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.08.2022г. до изплащане на вземането.
Моли се да се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете, твърди недействителност на договора за кредит на основанието па чл. 22 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП; релевира и такава на отделни договорни клаузи. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Водят се : установителен иск с правно основание в чл. 422 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, чл. 79, 92 и 99 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит, съединен с акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането. Искът е допустим , има идентичност между вземането, описано в заповедта за плащане, и това, предмет на иска , спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По фактите :
По сключването на договора под номер ***** не се спори .Договорът е представен в заверен от страната препис на л.6 от делото.
Установява се от заключението на вещото лице, че по същия , В. е получила сума от 2500 лева, като е върнала общо 2522.07 лева. Съобразно договореното , остават за плащане от последната вноска 158.73 лева от главницата и 0.53 лева допълнително начислена лихва за забава.
ІІ. По правото:
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред, В. е физическо лице, което получава кредит за текущо потребление, тоест , страните са потребител и кредитор съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит и § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. И двата закона са приложими в отношенията между страните, в действалите към датата на сключването на договора редакции , но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите. При едновременно наведени от ответника основания за нищожност на договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези, посочени в ЗПК , на следващо място - тези , посочени в ЗЗП, и на последно място – евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по 2 смисъла на общия Закона за задълженията и договорите.
Каза се, в договора има посочен годишен процент на разходите по кредита. При изчисляването на същия не са включени и не са част от стойността му разходите за такса за експресно разглеждане на искането и за изготвянето на индивидуално кредитно предложение до В.. Предвид размерите им, ако тези суми бъдат включени в общия разход, годишния му процент ще надхвърли установената в чл. 19 от ЗПК горна граница (50.05 % към датата на сключване).
Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК , при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но според трайната практика на съдилищата (решение № 21 от 7.01.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2692/2021 г., определение № 1961 от 17.08.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1976/2022 г.и др.) посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Тук следва да се добави, че смисълът на закона е потребителя да получи точна информация за ГПР преди сключването, за може да вземе информирано решение дали да сключи договора. Затова в годишния процент на разходите по кредита следва да се включат всички предвидими или неизбежни такива разходи, дори ако са направени в полза на трето на договора лице. От казаното следва , че нормата на чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК няма предвид всички дължими при неизпълнение разходи, а само тези, които са непредвидими и се дължат на неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне полученото ведно с възнаградителна лихва. За изначално предвидените разходи при неизпълнение на съществени задължения няма основание да бъдат изключени от годишния процент на разходите по кредита, особено когато са предвидени като елемент на месечната погасителна вноска. Така, в конкретиката на случая , приложение намира и даденото от Решение на съда на ЕС (девети състав) от дата 21 март 2024 година по дело C‑714/22 разрешение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Или, неточното посочване на размера на годишния процент на разходите следва да бъде приравнено на липса на такова и съответно санкционирано по единствения възможен начин, като съдът приеме , че е договора за кредит е нищожен в целостта си.
3
Тъй като договора е нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК , потребителя дължи връщане само на чистата му стойност. Тя е платена ( вж. заключението на вещото лице). Настоящия състав споделя изцяло формираната от ВКС практика (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о. и др. ), с която е прието, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл.
23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД; това разрешение следва да бъде приложено и по установителните искове на кредитора по смисъла на чл. 422 от ГПК , доколкото вида на търсената защита не е елемент на спорното притезание.
Исковете са неоснователни.
Разноските се възлагат в тежест на ищеца.
Ответната страна собствени разноски не е понесла.
Дължи се на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата хонорар на адвоката , осъществил защитата на ответника, доколкото съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза, и към датата на възникването на това право – датата на подаването на отговора. Съобразно действащата тарифа по чл. 36 от ЗАдвокатурата към този момент и предявената цена на исковете, минималния дължим хонорар, изчислен при цена , равна на сбора на цената на исковете , е 400 лева.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Анна Ахматова № 9 , да се признае за установено по отношение на В. В. В. ЕГН ********** с адрес: **************** че в отношенията между страните ответника дължи плащане на следните суми по договор за паричен заем №
*****/30.03.2021г., за които е издадена заповед за плащане по частното дело №20225330111540/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, III състав: 158.73 лева главница, и 0.53 ( петдесет и три стотинки ) лихва за забава за периода от 15.07.2022г. – 27.07.2022г., като неоснователен.
Осъжда „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на адвоката К. Й. К. ,личен номер на 4 адвокат *********, ПАК, адрес на дейност ********* сумата от 400 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5