Решение № 147 от 27.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000141 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 23/ 07.03.2023 г. , постановено по т.д. № 56/2022 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр.

София, да заплати на ищеца В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, сумите: 9 195,98 лева – законна лихва върху сумата от 100 000 лева /изплатено извънсъдебно застрахователно обезщетение за неимуществени вреди/ за периода от 14.10.2019 г. /предявяване на претенцията пред застрахователя/ до 05.05.2021 г. /изплащане на обезщетението/; 458,80 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/, претърпени в резултат от ПТП на 15.06.2019 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В 43****, управляван от К. К. Л., чиято отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 14.10.2019 г., до окончателното изплащане;

ОТХВЪРЛИЛ е иска за неимуществени вреди за заплащане на сумата 150 000 лева, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева, предявен като частичен от сумата 500 000 лева, ведно със законната лихва от датата на 1 увреждането до окончателното изплащане, както и иска за законна лихва върху извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева , за периода от 15.06.2019 г. до 13.10.2019 г. и за законната лихва върху сумата 458,80 лева /обезщетението за имуществени вреди/ за периода от датата на всяка фактура до 13.10.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати да ищеца сумата 831,74 лева, представляваща сторените по делото разноски съобразно уваженaта част от иска; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника следните суми: 281,86 лева – сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска;

360 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С Решение № 30/ 28.04.2023 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК Ловешкият Окръжен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1512/ 13.03.2023 г., подадена от В. Г. Г., с която е направено искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 23/ 07.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/2022 г. по описа на съда.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца В. Г., ЕГН **********, от гр.

Ябланица, чрез пълномощника адвокат Е. Б. от АК – гр. София, с адрес на кантората в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 383 партер, срещу Решение № 23/ 07.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/ 2022 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд в частта, с която изцяло е бил отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100 000 лева /над извънсъдебно изплатената сума в същия размер/, респективно - в частта, с която е бил отхвърлен предявеният акцесорен иск за лихва върху същата сума. Оплакването е за неправилност на решението, в обжалваните части.

Навежда се довод, че съдът неправилно е приложил принципа за справедлИ.ст при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като справедливият размер е 200 000 лева, като са изложени съображения в тази насока. Твърди се, че в постановеното Решение съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, във връзка с което е подадена молба по реда на чл. 247 от ГПК, но в случай, че същата не бъде приета като такава и не бъде отстранена от първоинстанционния съд, се иска от въззивния съд да уважи изцяло претенцията за лихва върху извънсъдебно изплатеното обезщетение. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови друго, с което да осъди ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на ищеца В. Г., сумата 100 000 лева /освен извънсъдебно изплатената сума 100 000 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2019 г. – датата на подаване писмената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателното изплащане на главницата от 100 000 лева, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 19 195,98 лева, представляваща лихва за забава върху извънсъдебно изплатената сума 100 000 лева, за периода от 15.06.2019 г. – датата на ПТП до 05.05.2021 г. – датата на плащането. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез пълномощника си 2 юрисконсулт И. Д., е подал отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Направено е възражение за прекомерност на евентуално изплатено от въззивника адвокатско възнаграждение. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното по делото, по реда на чл. 247 от ГПК, Решение № 30/ 28.04.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за поправяне на очевидна фактическа грешка, е подадена въззивна жалба от молителя В. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, чрез пълномощника адвокат Е. Б. от АК – гр. София, с искане да се отмени решението и да се уважи молбата, алтернативно – в случай, че въззивният съд приеме, че не е допусната очевидна фактическа грешка, да приеме решението за неправилно и да го отмени, в тази му част, като уважи претенцията за лихва в размер на 19 195,98 лева върху извънсъдебно изплатената сума в размер на 100 000 лева, за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2021 г. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4231/ 14.07.2022 г., от ищеца В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, чрез пълномощника адвокат Буенова от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, с цена – частичен иск от 150 000 лева, като част от пълния иск за 500 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди; 458,80 лева – обезщетение за имуществени вреди; 19 195,98 лева – лихва върху извънсъдебно изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лева. В исковата молба се твърди, че на 15.06.2019 г., около 12,29 ч., на път I-3, около 157,025 км, К. К. Л., управлявайки лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В 43****, навлязъл рязко в насрещната пътна лента, блъснал се в насрещно движещия се автомобил, управляван от В. Г. Г. и му причинил сериозни неимуществени и имуществени вреди. По повод настъпилото ПТП било образувано сл.д. № 21/2019 г. по описа на ОСС – Ловеч, пр. преписка № 1578/2019 г. по описа на ОП – Ловеч, като към момента на депозиране на исковата молба наказателното производство не било приключило. В резултат на ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания. Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран във ВМА – гр. София в тежко състояние, с данни за 3 политравма, фрактура на 4-7 ребро, хемопневмоторакс и открита рана в областта на дясно коляно, като по време на изследванията ищецът получил екстремна брадикардия, довела до изпадането му в клинична смърт, от което състояние бил изваден след адекватна медицинска намеса. Ищецът бил интубиран, като при направената бронхоскопия се установила кръвонасядане под долния ръб на интубационната тръба с разраняване на лигавицата. С оглед изключително тежкото му състояние ищецът бил поставен в състояние на медикаментозна кома за срок от 2 седмици, през което време същият бил в изключително тежко общо състояние, с постоянен риск за жИ.та. Посочва се, че през тези две седмици била извършена евакуация на съсирек вляво след лаваж, с наличие на гноевидни секрети от ТБД, а на 21.06.2019 г., поради развила се ОДН и след консултация със съответните специалисти, била извършена трахеостомия по медицински показания, регистрирано е нарастване на плевралния излив, проведено е аспириране на значително количество съсиреци от бронхите в ляво, които са изцяло обтубирани, като била извършена и торакотомия, с евакуация на 750 мл. стара кръв, с включване на активна аспирация. На 18.06.2019 г. било осъществено РСОМ на дясна патела, поставена е гипсова лонгета, установена била травматична лезия на н.перонеус вдясно, като след проведена консултация и преглед от невролог на 04.07.2019г. е поставена диагноза перонеална пареза вдясно и увреждане на десния перонеален нерв, с оглед на което била проведена терапия с „Нивалин“ и „Милгамма“. Увреждане на нерва било причина за накуцваща походка на ищеца, което състояние нямало да се подобри до края на жИ.та му. Твърди се, че поради наличието на болки в дясно подребрие, балониране на корема, гадене и еднократно повръщане, на 16.07.2019 г. В. Г. бил преместен за лечение в МИ-МВР – гр. София, където след консултации със съответните специалисти били установени: дифузно болезнен корем, с вяла перисталтика; относителна чревна непроходимост, дилатирани тънкочревни бримки, предимно в дясна коремна половина, които са с едемни стени, оживена перисталтика и наличие на свободно подвижна течност. След извършване на консервативно лечение, ищецът бил изписан на 13.08.2019г., придвижвайки се с две патерици. Посочва се, че поради продължаващи болки в колянната става и дясната гръдна половина, на 19.08.2019 г. ищецът бил преместен в „Болница за продължително лечение и рехабилитация“ - филиал гр. Варна към МИ на МВР, където била проведена рехабилитация за период от 21 дни. Поради продължаващи болки в дясна колянна става, както и поради наличието на болки при движение в дясна гръдна половина, на 11.10.2019 г. ищецът бил настанен в Отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР, където провеждал физикална терапия и рехабилитация до 28.10.2019 г., с кратка пауза, за времето от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г., през което бил преместен в Клиниката по ортопедия и травматология при МИ-МВР, за извършване на оперативна интервенция, при която била скъсена едната игла и била направена екцизия на девитализираните тъкани. Твърди се, че поради затруднение в походката, 4 болки, оток, ограничени движения в дясна колянна става, накуцваща походка, на ищеца била проведена рехабилитация в Отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР в периода от 21.11 2019 г. до 28.11.2019 г., но въпреки провеждането ищецът не можел да сгъва дясното си коляно.

Поради непълното затваряне на стомата след деканюлацията се наложило поредното постъпване в УНГ Клиника към МИ на МВР за периода от 22.01.2020 г. до 24.01.2020 г., където на 23.01.2020г. била извършена операция за поставянето на пластика. Твърди се, че на 13.06.2022 г. ищецът постъпил във ВМА за изваждане на металите от дясното колянно капаче, като по време на лечението било констатирано износване на хрущяла на дясна колянна става, поради развилите се артрозни промени в резултат на травмата и това щяло да доведе до трудно и продължително лечение, завършващо със смяна на ставата. В резултат на изброените травматични увреждания и провежданите медицински интервенции ищецът изпитал силни болки и страдания, с продължителност през целия период на лечение и възстановяване, продължаващи и понастоящем в долните крайници, изживявал негативни усещания от белезите по главата, от обездвижването му на легло, от ограничените възможности за свободно придвижване, за самостоятелно обслужване, от ограничаване на контактите с приятели и колеги. В резултат на претърпяното ПТП ищецът станал раздразнителен, изгубил съня си и доброто си настроение, стигнало се до раздяла с жената, с която имали дете. Ищецът е подал писмена застрахователна претенция, с вх.