Решение № 839 от 09.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Горна Оряховица, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова в присъствието на прокурора Г. Сл. Г. като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120102852 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от К. Г. Т., с адрес: гр. Елена, ул. **** против Районен съд гр. Д.град, БУЛСТАТ:

****, с адрес: гр. Д.град, бул. „Г.С. Раковски“ № 13, представляван от Председателя О.Г..

Ищецът сочи, че по предявен от него иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ против РС Казанлък на 28.08.2023г. е образувано гр.д. № 35/ 2023г. на РС Стара Загора. Поради отстраняване на всички съдии в съдебния район на Окръжен съд гр. Стара Загора, делото е било изпратено с Определение № 74/ 17.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 27/2024г. на ОС гр. Стара Загора на Апелативен съд гр. Пловдив за определяне на друг съд. С Определение № 34/ 25.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 28/ 2024г. на АС гр. Пловдив делото е изпратено на Районен съд гр. Д.град, където било образувано гр.д. № 130/ 2024г. по описа на този съд. Производството било образувано на 29.01.2024г., като до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 20.05.2024г. липсвало насрочване на делото в о.с.з., независимо от постъпилия на 05.04.2024г. писмен отговор.

Ищецът сочи, че не била спазена гаранцията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. В резултат на това Т. бил претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 6000.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 130/ 2024г. на Районен съд гр. Д.град в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за 1 защита на правата на човека и основните свободи. Претендират се направените по делото разноски. Представят се писмени доказателства.

Правят се доказателствени искания.

Ответникът Районен съд гр. Д.град представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез О.Г. – административен ръководител – Председател на съда. Ответникът намира исковата молба за допустима, но за изцяло неоснователна.

Ответникът сочи, че с гр.д. № 130/ 2024г. по описа на съда е образувано по искова молба вх. № 821/ 29.01.2024г. и е разпределено на съдия – докладчик Г.Т.С. - Д.. С Разпореждане № 133/ 29.01.2024г. исковата молба е била оставена без движение, дадени са били указания ищецът да посочи, че е изчерпал, процедурата по глава Трета „а“ на ЗСВ. На 06.02.2024г. била депозирана уточняваща молба, след която с Разпореждане № 333/ 12.03.2024г. и на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК на ответника РС гр. Стара Загора е разпоредено връчване на исковата молба за даване на отговор.

Ответната страна сочи, че в действителност е налице забавяне от около един месец, но следвало да се има предвид, че в периода 04.02.2024г. до 07.03.2024г. съдията – докладчик е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.

На 05.04.2024г. от ответника е депозиран писмен отговор. С Разпореждане № 473/ 08.04.2024г. исковата молба повторно е оставена без движение, като са били дадени указания. По тези указания била постъпила уточняваща молба, като с Разпореждане № 550/ 22.04.2024г. е разпоредено тя да се изпрати на ответника, с указания да даде писмен отговор в едноседмичен срок.

Ищецът бил депозирал възражение вх. № 3678/ 07.05.2024г., като с Разпореждане № 618/ 07.05.2024г. на съда, копие от възражението е изпратено на ответника за становище по чл. 131 от ГПК.

На 18.05.2024г. ищецът К. Т. бил подал в съда исковата молба , по която е образувано настоящото дело. По повод на тази искова молба , съдията – докладчик се е самоотвел от разглеждането на гр.д. № 130/ 20204г., а същото са сторили и другите съдии в РС гр. Д.град.

Ответникът счита, че не е допуснато забавяне в разглеждането на делото.

Прави се искане за прекратяване на делото поради недопустимост.

Ответникът сочи, че не е налице проведена процедура по глава Трета „а“ от ЗСВ и не било постигнато споразумение по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

При условията на евентуалност се претендира за неоснователност на претенцията. Ответникът твърди, че не са налице действия или бездействия от страна на съда, които да са довели до неоснователно забавяне в разглеждането и решаването на гр.д. № 130/ 2024г. на РС гр. Д.град. Не били налице кумулативните предпоставки на чл. 2б от ЗОДОВ. Изтъква се, че делото се отличава с правна и фактическа сложност. Сочи се, че исковата молба по настоящото дело била подадена на 18.05.2024г., т.е. по – малко от четири месеца след образуване на производството по гр.д. № 130/ 2024г. До забавяне на делото се било стигнало и поради допълването и уточняването на исковата молба от страна на ищеца. Всички процесуални действия били извършвани ритмично, без необосновано забавяне, а делото било с правна и фактическа 2 сложност.

Прави се искане за отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Правят се доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът адв. К. Г. Т. не се явява, не се представлява.

С изрична молба Т. поддържа претенцията си за осъждане на ответника.

Правят се искания за разпит на свидетели и изготвяне на експертизи. Прави се искане за събиране на писмени доказателства.

Ответникът Районен съд гр. Д.град, редовно призован, не се представлява. С изрична молба отговора на исковата молба се поддържа и се прави искане за отхвърляна на иска. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание се явява прокурор Г. Г., Районна прокуратура гр.

Велико Търново, ТО Горна Оряховица, който намира исковата молба за недопустима и неоснователна.

По делото са представени : справка от ЕПЕП по гр.д. № 130/ 2024г. на РС Д.град – секция свързани дела, справка от ЕПЕП по гр.д. № 3455/ 2024г. на РС Стара Загора, юопредление № 34/ 25.01.2024г. на Апелативен съд гр.

Пловдив; удостоверение за банкова сметка; заверено копие на материалите по гр.д. № 130/ 2024г. на РС Д.град; удостоверение за ползван отпуск на съдия за периода 04.02.2024г. до 07.03.2024г.

В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите М. Д. О. и Л. Ю.

О..

Свидетелят М. О. сочи, че нищо не знае за воденото дело, няма отношение към него и не поддържа връзка с ищеца. Свидетелят пояснява, че не му е известно ищецът да е бил страна по дело в Районен съд гр. Д.град.

Свидетелят О. завява, че от около седем месеца не поддържа връзка с ищеца.

Свидетелят Лютив О. дава показания, но сочи, че не знае за какво е призован. О. обяснява, че познава К. Т. , с когото били в добри отношения. О. не знае какъв е предмета на настоящото дело. Свидетелят разказва, че К. Т. е бил негов адвокат по две дела , но с него да говорили само за делата водени от О. и това било преди около десет години. На свидетеля не било известно, че К.

Т. води дело срещу Районен съд гр. Д.град. Свидетелят сочи, че не е разговарял с К. Т. от около пет години, като само го поздравявал, когато се срещали.

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.

От представеното по делото копие на гр.д. № 130/ 2024г. на Районен съд гр. Д.град се установи, че посоченото производство е образувано по искова молба вх. № 821/ 29.01.2024г. и е разпределено на съдия – докладчик Г.Т.С. Д.. Производството е по искова молба на К. Г. Т., гр. Елена против Районен съд гр. Стара Загора, с посочено правно основания чл. 2б от ЗОДОВ. С Разпореждане № 133/ 29.01.2024г. исковата молба е била оставена без движение, дадени са били указания ищецът да посочи, че е изчерпал, процедурата по глава Трета „а“ на ЗСВ. На 06.02.2024г. била депозирана уточняваща молба, след която с Разпореждане № 333/ 12.03.2024г. и на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК на ответника РС гр. Стара Загора е 3 разпоредено връчване на исковата молба за даване на отговор. На 05.04.2024г. от ответника Районен съд гр. Стара Загора е депозиран писмен отговор. С Разпореждане № 473/ 08.04.2024г. исковата молба повторно е оставена без движение, като са били дадени указания. По тези указания била постъпила уточняваща молба вх. № 3041/ 12.04.2024г., като с Разпореждане № 550/ 22.04.2024г. е разпоредено тя да се изпрати на ответника, с указания да даде писмен отговор в едноседмичен срок. Ищецът бил депозирал възражение вх.

№ 3678/ 07.05.2024г., като с Разпореждане № 618/ 07.05.2024г. на съда, копие от възражението било изпратено на ответника за становище по чл. 131 от ГПК. На 10.05.2024г. ответникът е представил на съда становище, приложено по делото с вх. № 3844/ 10.05.2024г. На 18.05.2024г. ищецът К. Т. бил подал в съда исковата молба, по която е образувано настоящото дело. По повод на тази искова молба , съдията – докладчик се е самоотвел с Определение № 558/ 21.05.2024г. от разглеждането на гр.д. № 130/ 20204г., а същото са сторили и другите съдии в РС гр. Д.град. Това е станало последователно с Определение № 565/ 22.05.2024г. – съдия – докладчик О.Г.; с Определение № 566/ 22.05.2024г. – съдия – докладчик Теодора Петрова; с Определение № 570/ 27.05.2024г. – съдия – докладчик Андрей Г.. С Определение № 585/ 29.05.2024г. от разглеждането на делото се е отвел и съдия Петър Петров, като с този съдебен акт производството е било прекратено, поради изчерпване съдийския състав на Районен съд гр. Д.град и делото е било изпратено на Окръжен съд гр. Хасково за определяне а друг компетентен съд.

Представено е и удостоверение от ответника, че за периода 04.02.2024г. до 07.03.2024г. съдия Г.Т.С. – Д. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност.

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е предвидена като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, като съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по посочения специален закон и по реда на ГПК.

Следва да се посочи, че настоящият състав не споделя твърденията на ответника за недопустимост на иска, обосновани с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Както се установява от събраните писмени доказателства, ищецът К. Г. Т. е предявил настоящата си претенция преди да е приключило производството по гр.д. № 130/ 2024г. на Районен съд гр. Д.град.

4

В разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.