Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1141 от 15.09.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 831/2025
Вид
Определение № 1141
Подписан
15.09.2025
В сила
15.09.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500831 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се определение № 384 от 19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 236/2025 г. по описа на РС – Костинброд, с което е прекратено производството по делото по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. В. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК поради недопустимост на исковете.

Определението е обжалвано от ищеца, като се излагат доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата е депозирала отговор на частната жалба, в който е оспорила същата и е изложила доводи за правилност на обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, изхождайки от изложеното от ответницата в отговора на исковата молба, че предявените искове са недопустими, тъй като топлоснабденият имот е бил купен с договор за продажба от 20.12.1997 г. от лицата В. А. В. с ЕГН ********** и Л. А. В. с ЕГН **********, а ответницата Р. В. С. е наследник на В. А. Т. с ЕГН **********, т. е. има съвпадение на имената, но не и на ЕГН на двете лица, при което Р. В. С. не е надлежно легитимирана като ответница.

1

Изложените от първоинстанционния съд съображения касаят основателността на исковете, а не тяхната допустимост.

Съдът преценява допустимостта на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения. В конкретния случай ищецът твърди, че ответницата като съсобственик на топлоснабден имот е ползвател на топлинна енергия и дължи стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия за посочен период, в съответствие с обема на притежаваното от нея право на собственост, при които твърдения исковете са допустими, а въпрос на основателност на същите е дали наистина ответницата /било като придобила правото на собственост по силата на договор или на оригинерен способ за придобиване на право на собственост, било като наследник на починал съсобственик на имота/ е ползвател на топлинна енергия и дължи плащане на стойността й.

Ищецът носи риска от отхвърляне /с всички последици/ на исковете му срещу посочената ответницата в случай, че по делото се установи, че не тя, а друго лице е съсобственик на имота и ползвател на топлинната енергия. Съдът, от своя страна, е длъжен да изготви доклад по делото със съдържанието по чл. 146 ГПК, в който да отрази обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения и да квалифицира същите, като разпредели и доказателствената тежест между страните за установяване на релевантните факти съобразно наведените твърдения от всяка от страните и насрещните възражения и оспорвания.

В конкретния случай при наведеното от ответницата в отговора на исковата молба оспорване /въз основа на което първоинстанционният съд е направил анализ на личните данни – ЕГН и имена на наследодателката на ответницата и на единия от купувачите по договора и е извършил справка в НБД „Население“/ съдът следва да отрази така направеното оспорване в доклада и да укаже на ищеца кои конкретни факти, произтичащи от така направеното оспорване от ответницата, следва да докаже.

В случая по делото са налице данни за промяна на първоначалното ЕГН на наследодателката на ответницата след покупката на процесния имот през 1997 г. /това е наистина рядко срещана хипотеза в практиката, но все пак възможна, като ЕГН може да бъде променен или изцяло по административен ред - в случай, че длъжностно лице констатира грешка и инициира процедура за поправка и съответно промяна, или след постановяване на съдебно решение, установяващо, че факт с правно значение, даващ отражение на алгоритъма за генериране на ЕГН – напр. дата, месец, година на раждане, е различен от приетия от длъжностните лица и съответно послужил при генериране на ЕГН/.

Поради това първоинстанционният съд, отчитайки оспорването на ответницата и задълженията си във връзка с изготвяне на доклада по делото, следва да укаже на ищеца на първо място да уточни на какво основание твърди, че ответницата е ползвател на топлинна енергия – като собственик на имота, придобил правото на собственост върху него по силата на договор или на оригинерен способ за придобиване на право на собственост, или като наследник на лице, придобило правото на собственост върху имота по някой от горепосочените начини. Следва също да укаже на ищеца в зависимост от горното уточнение, 2 т. е. в случай, че твърди наследствено правоприемство като основание за ползване на топлинната енергия от ответницата, че следва да докаже, че е налице идентичност между лицето с имена В. А. В. и ЕГН **********, посочено в договора за покупко-продажба на имота от 1997 г. като купувач, и лицето с имена В. А. В. /Т./ с ЕГН ********** – посочена като наследодател на ответницата.

Съответно в зависимост от доказването или не на горните правно-релевантни факти първоинстанционният съд следва да се произнесе по делото с акт по същество.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на 15 лв. за държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 384 от 19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 236/2025 г. по описа на РС – Костинброд.

ВРЪЩА делото на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОСЪЖДА Р. В. С. с ЕГН ********** да плати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3