Решение № 463 от 09.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3868/2023
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Веска Райчева, Геника Михайлова, Анелия Цанова
Други актове по делото
- Определение № 1584 от 02.04.2024 · Веска Райчева, Геника Михайлова, Анелия Цанова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 463 гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веска Райчева
Членове:
Геника Михайлова
Анелия Цанова при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002103868 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалвано е допуснато решение № 353/21.03.2023 г. по гр.д. № 1194/2022 г. с което Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 260009/16.02.2022 г. по т.д. № 53/2021 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на исковете на Р. З. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за сумите 35 000 лв. и 48.00 лв. – застрахователно обезщетение съответно за неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 05.09.2020 г.
Решението е допуснато до касационен контрол по следния процесуалноправен въпрос:
Какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК и обхватът на задължението на въззивника да ги обоснове?
Настоящият състав намира, че задължението по чл. 266, ал. 3 ГПК за въззивния съд възниква, когато в жалбата има оплакване, което може да се свърже с довод на въззивника за неправилно отхвърлено доказателствено искане от първоинстанционния съд и искането не е уважено поради нарушение на процесуалните правила. Когато първостепенният съд е извършил доклад, в който е дал правната квалификация на спора, разпределил е доказателствената тежест, определил е кои факти подлежат на доказване и е указал необходимостта да се посочат доказателства за релевантните факти, за които страните носят доказателствената тежест, той не нарушава процесуалните правила, ако след извършения доклад в точното прилагане на чл. 146 ГПК ангажираните от страните доказателства не са достатъчни. Законът не му вменява подобно задължение (арг. от обратното по чл. 146, ал. 2 ГПК). Съдът следи дали посочените доказателствени средства са допустими. Когато за релевантния факт страната разполага с повече 1 доказателства, тя е длъжна своевременно да ги посочи. Първостепенният съд може да допусне само някои от тях, а определението му по чл. 146, ал. 3 ГПК изразява преценката, че допускането на всички не е необходимо. Своята преценка той е длъжен да преразгледа и промени, когато релевантният факт остава недоказан въпреки събраните доказателства. Тогава възниква и неговото задължение да допусне другите доказателствени средства, но не и когато страната своевременно е посочила само някои от тях. Настъпилата преклузия по чл. 147 ГПК изключва задължението на въззивния съд по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Отговорът се базира на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и на практиката на Върховния касационен съд по чл. 266, ал. 3 ГПК (напр. решение № 72/09.07.2012 г. по т.д. № 398/2011 г., II-ро ТО и решение № 314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г., IV-то ГО).
Поради това е достатъчно да се посочи, че тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и настоящият състав споделя тази практика на Върховния касационен съд.
По касационната жалба на Р. С. Б..
В решението въззивният съд правилно е приел, че спорът по исковете по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ не е за това, че към 05.09.2020 г. деликтната отговорност на Н. Б., водача на лекия автомобил „Киа“, модел „Сиад“, ДК [рег.номер на МПС] , участник в ПТП от тази дата, е покрит риск от ответника по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Правилно е приетото, че пренесеният и пред въззивната инстанция спор с оплакванията във въззивната жалба, е за механизма на ПТП и в частност, какво е било поведението на водача Н. Б., а и поведението на ищеца Р. Б.. Ответникът своевременно е възразил, че ищецът е допринесъл за увреждащия резултат, защото към момента, в който се е возил на задната седалка на автомобила, е бил без предпазен колан (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Правилно въззивният съд е приел, че поради оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд поради отказаните в последното открито заседание искания на въззивника/на ищеца/сега касатор за разпит на свидетел-очевидец на ПТП и за допълнителна комплексна автотехническа и медицинска експертиза по същите задачи, на които са отговорили вещите лица, дали заключението, прието в същото заседание и при направеното искане за събирането на други доказателства, е длъжен да изследва дали първото искане е своевременно, а второто –необходимо. Правилно въззивният съд е преценил, че чл. 266, ал. 3 ГПК не го задължава да допусне събирането на несъбраните пред първата инстанция доказателства. Извършеният доклад съответства на изискванията по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, включително при дадените указания, че в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата по ПТП, за което са допустими всички доказателствени средства. Ищецът своевременно е ангажирал протокола за ПТП, акта за установяване на административно нарушение на водача Н. Б. и е поискал издаденото му съдебно удостоверение за снабдяване със събраните писмени доказателства в досъдебното производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, извършено от Н. Б.. След дадените указания в първото открито съдебно заседание ищецът не е поискал разпита на свидетеляочевидец. Искането е направил в последното заседание, в което е прието заключението на КАТМЕ, посочвайки за очевидец своя съпруг, който също е пътувал в л.а. „Киа“. Правилно е преценката на въззивния съд, че ищецът е могъл своевременно, след доклада да поиска разпита, а е правилна преценката на първостепенния съд за настъпила преклузия по чл. 147 ГПК по несвоевременното искане за събиране на гласните доказателства, а с това, че е ненужно да допусне допълнителната КАТМЕ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба , че решението е неправилно поради 2 съществено нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Основателно обаче е касационното оплакване, че изводът на въззивния съд за недоказаност на застрахователното събитие е при незадълбочено обсъждане на събраните доказателства – нарушение по чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, причинило и необосноваността на решението.
Констатираните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, а настоящият състав е длъжен да отмени неправилното решение и да реши спора по същество.
Страните не спорят, че към 05.09.2020 г. деликтната отговорност на Н. Б., водач на лекия автомобил „Киа“ и участник в ПТП, е покрит риск от ответника по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Основният спор е за механизма на ПТП и в частност, какво е поведението на водача Н. Б. в установяване на предпоставките по чл. 432 КЗ и на ищеца Р. Б. - по възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В установяването им касационният състав намира, че около 12.30 ч. на 05.09.2020 г., на прав пътен участък, суха пътна настилка, нормална видимост, по автомагистрала „Тракия“ в лявата пътна лента на платното за движение в посока София – Бургас, на километър 335+500 се движи л.а.
„Киа Сиад 1.6“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. Б.. В нарушение на чл. 20 ЗДвП водачът се движи със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, и изгубвайки контрол върху управлявания лек автомобил, не забелязва разположението на намиращия се пред него л.а.
„Тойота Корола Версо“ с рег. [рег.номер на МПС] , а при възможността, ако го бе сторил, да избегне удара, се блъска с лявата челна част на л.а. „Киа“ в задна централна и задна дясна част на л.а. „Тойота“. След удара л.а. „Киа“ продължава движението си напред и в дясно, удря се в бетоновия бордюр, ограничаващ в дясно платното за движение, чупи бордюра. Продължавайки движението си напред и в ляво, се установява на място. От удара на л.а. „Киа“ е придадена кинетична енергия, при която той се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, продължава движението си и блъскайки се и в бордюра, се установява.
Към момента на ПТП ищецът се вози без предпазен колан на задната седалка, зад тази на водача на л.а. „Киа“. Контузиите на главата – прорезна рана на главата и шията, и мозъчното сътресение, са по причина съответно на удара на главата на ищеца в предната, предпазваща главата на водача част от неговата седалка. При използване на предпазен колан, травмите на главата на ищеца и мозъчното сътресение не биха настъпили. Фрактурата на лявата му ключица обаче би настъпила и с предпазен колан, доколкото при използването му ръцете на пътника са свободни, а травмата е по причина на завъртането на автомобила вследствие придадената му кинетична енергия, т.е. настъпила е изцяло в следствие поведението на водача Н. Б..
Изложеното се установява от съвкупна преценка на събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, акт за установяване на административното нарушение на Н. Б., протокол за ПТП и скица към него от досъдебното производство, медицинска документация. Те са ползвани при заключението на КАТМЕ. Настоящият състав го кредитира, включително при установеният в него механизъм на ПТП от 05.09.2020 г. Вещите лица са обяснили, че не могат да установят със сигурност скоростта на движение на л.а. „Киа“ към ПТП и са констатирали противоречието в механизма на ПТП – според протокола за ПТП и АУАН, непосредствено преди сблъсъка л.а.
„Тойота“ се е движил, а според писмените и веществени доказателства от досъдебното производство е бил спрял поради настъпило преди това друго ПТП с други участници. Вещите лица са обяснили, че при тези писмени доказателства не могат да са категорични за скоростта на 3 движение на л.а. „Киа“, но са категорични за това, че ударът е настъпил поради несъобразеното поведение на водача Н. Б. с пътната обстановка, за това, че е бил предотвратим и за това, какви са причините за травмите на ищеца, включително тяхната предотвратимост – на главата, и непредотвратимост – на лявата ръка при използване на предпазния колан. Протоколът за ПТП е съставен от длъжностното лице по дадените пред него обяснения от участниците в ПТП и след като л.а. „Киа“ е натоварен на репатрак, а след като не е възприело механизма на ПТП, официалният документ не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК.
Несъответствията в механизма според протокола и според писмените и веществени доказателства в досъдебното производство, приключило с постановление за прекратяване поради неподадена тъжба от ищеца/от пострадалото лице, са несъществени за извода, че виновен за ПТП от 05.09.2020 г. е водачът на л.а. „Киа“, който в нарушение по чл. 20 ЗДвП го е причинил, а с това е причинил и травматичните увреждания на ищеца. Съгласно чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът дължи застрахователно обезщетение за понесените неимуществени и имуществени вреди. Отговорността на делинквента към ПТП е застрахована при него по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът/увреденото лице е отправило писмена претенция за доброволно плащане на 28.09.2020 г. (чл. 496 КЗ), но към нея не е представило медицинската документация.
Тримесечният срок по чл. 497, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 28.12.2020 г. е изтекъл, но въпреки посочената банкова сметка на ищеца застрахователно обезщетение не е платено.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са следните обстоятелства, за които настоящият състав приема да са в причинно-следствена връзка с ПТП: 1) характер на уврежданията - прорезна рана на главата и шията, хематом фронтално и вляво, мозъчно сътресение, фрактура на лявата ключица на ищеца; 2) уплаха и стрес към ПТП; 3) хоспитализация в периода 05.09. – 07.09.2020 г. в УМБАЛ „Бургас“ АД, където е установено мозъчното сътресение, лявата ръка е обездвижена и е лекувана; 4) период на възстановяване – два месеца, в които ищецът е приемал обезболяващи лекарства и е на диетичен режим; 5) болките и страдания от травматичните увреждания – в първите дни след ПТП с висок интензитет, отшумяващи през следващите два месеца; 6) затруднения в обслужването поради първоначално силното главоболие и обездвижване на лява ръка, които не са изключили възможността ищецът да се справя без чужда помощ; 7) обезобразяване – хематоми, сини и жълти петна по лицето в 2-месечния период; 8) рехабилитация, продължила година; 9) прогнозно развитие – вследствие на счупването ищецът и занапред ще търпи болки и страдания при физическо натоварване и промяна на времето; 10) неговата възраст – 49-годишен към ПТП. При всички тези обективно проявени обстоятелства, които се установяват от медицинската документация, заключението и гласните доказателства на разпитания свидетел, и като съобрази икономическите условия в страната към 05.09.2020 г., израз на които е застрахователният лимит по чл. 492 КЗ, настоящият състав намира за справедливо обезщетението за сумата 30 000 лв.
Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ef12a49-645d-42f3-8849-1707e0bf38b3