Решение № 6309 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6309 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20261100502930 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение №23805 от 29.12.2025 г. постановено по гр. д. №13493/2024 г. по описа на СРС, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният против С. С. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 58,05 лева, представляваща разноски по гр.д. № 53539/2018 г. по описа на СРС, 125 състав, за които е издаден изпълнителен лист от 04.02.2020 г., като погасена по давност.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че решението, по което е издаден изпълнителният лист важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката., поради което погасителната давност за вземането на ищеца е започнала да тече, считано от 10.02.2019 г. Излага, че с молбата за образуване на изпълнителното делото не се прекъсва давността, тъй като не е осъществен никакъв изпълнителен способ. Не оспорва образуването на ИД №414/2020 г. по описа на ЧСИ Р.А., но поддържа че докато е било висящо, не е предприето нито едно изпълнително действие, което да прекъсва давността. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Моли да му се присъдят разноски.

Въззиваемата страна С. С. К. е депозирала отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител, в който излага доводи за правилността на решението и затова, че погасителната давност не е изтекла, поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбата настоящият състав намира следното:

Страните не спорят, че с влязло в сила решение № 563357 от 17.12.2018 г. по гр.д.

№53539/2018 г. по описа на СРС, 125 състав „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на С. С. К. сумата 58,05 лева – разноски по делото, за които в полза на С. С. К. е издаден изпълнителен лист от 04.02.2020 г. С влязло в сила на 30.05.2019 г. решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 563357 от 17.12.2018 г. по гр.д. №53539/2018 г. по описа на СРС, 125 състав. Въззивникът възразява, че решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила след изтичане срока за неговото обжалване (13.02.2019 г.), а не както погрешно е отбелязал съдът с влизане в сила на постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение – 30.05.2019 г., поради което образуваното на 13.05.2024 г. изпълнително дело №20248480400332 по описа на ЧСИ Р.А. е след изтичане на петгодишния давностен срок.

За принудителното събиране на вземанията на С. С. К. е образувано изпълнително дело №20208480400414 по описа на ЧСИ Р.А. с рег. №848 на КЧСИ въз основа на молба от 22.06.2020 г., с която взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника. От приетото копие на изпълнително дело №20208480400414 по описа на ЧСИ Р.А. е видно, че на 22.06.2020 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, който е възразил срещу приетите разноски на взискателя. Предвид това възражението, че принудителното изпълнение въз основа на издадения на 04.02.2020 г. изпълнителен лист е инициирано от взискателя почти пет години по – късно е неоснователно.

Следва да се посочи, че оспорването на истинността на отбелязването на съдията за влизане в сила на решението може да се направи по реда на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документа, тъй като това отбелязване в т.нар. щемпел на решението представлява официален удостоверителен документ, каквото в настоящото производство не е проведено, макар районният съд да е отхвърлил възражението като е посочил, че решението за поправка на ОФГ е неразделна част от първоначалното решение, поради което последното е влязло в сила на 30.05.2019 г. Този извод на съда противоречи на разпоредбата на чл. 296, т. 2 ГПК, според която в сила влизат решенията, срещу които не е подадена въззивна жалба в срока за това, какъвто е настоящият случай. Първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е постановено, а не от деня на поправката, която може да бъде направена и след влизане в сила на решението. Това е така, защото целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Независимо от изложеното молбата за образуване на изпълнително дело №20208480400414 е подадена на 22.06.2020 г., към която датата не е изтекла погасителната давност начиная от 13.02.2019 г. или от 30.05.2019 г.

По отношение на възражението на въззивника, че молбата за образуване на изпълнителното делото от 22.06.2020 г. не представлява изпълнително действие и не 2 прекъсва давността следва да се посочи, че до прекъсване на давността води редовна молба, в която е посочен начинът на изпълнение. В случая видно от молбата за образуване взискателят е посочил конкретен способ като е поискал съдебният изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника. Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение“. Съдебният изпълнител е длъжен да приложи поискания от взискателя способ и това искане е достатъчно да се приеме като процесуално действие за осъществяване на принудително изпълнение, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, водещо до прекъсване на давността. Неправилно е становището на въззивника, че основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителен способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника. Достатъчно е да има отправено искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, като за прекъсването на давността от значение е това изявление. Изрично е разяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори прекъсва давността. Прилагането на изпълнителния способ може и да не е извършено, тъй като не са изпълнени задълженията от съдебния изпълнител, но това не е изискване на закона, да е завършен изпълнителният способ, и не може да се свърже с неблагоприятни последици за взискателя (решение №33 от 02.02.2026 г. по т.д. №577/2025 г. на ВКС).

След образуване на ИД №20208480400414 не се установя да са извършвани изпълнителни действия и с постановление от 09.05.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство по ИД №20208480400414, констатирайки настъпилата перемция предвид липсата на предприети от взискателя изпълнителни действия за период повече от две години. С молба от 13.05.2024 г. взискателят е поискал образувано на ново изпълнително дело за принудително събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 04.02.2020г. Видно от приобщените материали с постановление на съдебния изпълнител от 13.05.2024 г. е образувано ИД №20248480400332 по описа на ЧСИ Р.А.. В молбата за образуване на дело е посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника, поради което същата е годна да прекъсне давността по изложените по – горе съображения. Настъпилата по предходното изпълнително дело перемпцията е без правно значение за института на погасителната давност, в който смисъл са и дадените с ТР 2/2023 от 04.07.2023 г. по т.д.

№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Съгласно т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В случая перемпцията не засяга правата на кредитора да търси изпълнение и не заличава настъпилите материалноправни последици на прекъсната на 22.06.2020 г. погасителна давност, която към датата на образуване на второто изпълнително дело – 13.05.2024 г. не е изтекла.

Следователно до датата на процесната искова молба 29.05.2024 г., процесното вземане не са погасено по давност, тъй като между предприетите изпълнителни действия посредством подените от взискателя молби за налагане на заповед на банковите сметки на длъжника не е изтекъл петгодишният давностен срок, т.е. предявения от ищеца отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия краен резултат, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските

3

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който макар и да претендира присъждането на такива, не е представил доказателства, че в настоящото производство са сторени разноски.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9661 от 25.05.2025 г. постановено по гр.д. №70379/2024 г. по описа на СРС, 175 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4