Определение № 24268 от 03.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24268 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110110689 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 64197/24.02.2025 г., с клеймо от 20.02.2025 г. от Й. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:

********** срещу ********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от Н.П.П, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. Главен положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 828508 от 14.03.2023 г., сключен между Й. Н. Н., ЕГН ********** и ********, ЕИК *********, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

2. Евентуален положителен установителен иск, с който да се прогласи нищожността на т.6.2 от Договор за паричен заем № 828508 от 14.03.2023 г., поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД

3. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди ответника ********, ЕИК ********* да заплати на Й. Н. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 353.93 лева, представляваща платена сума без основание по Договор за паричен заем № 828508 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (20.02.2025 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 828508/14.03.2023 г. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

1

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение.

Посочва банкова сметка на адвоката: ********, адв. С. К..

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: Разписка за извършено плащане чрез ******** в размер на 593,93 лева от дата 31.01.2025 г.

Моли, на основание чл. 190 от ГПК, ответникът да бъде задължен да представи следните документи, намиращи се у него: 1. Договор за паричен заем № 828508 от 14.03.2023 г., ведно с погасителен план. 2. Намиращите се в счетоводството му документи, съдържащи информация за извършените погасявания по договора и разпределението на получените суми по пера.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес. Изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Представя и моли а бъде приета Справка зар движението и извършените плащания по договора. Искане за сключване на договор за кредит.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. С. К., вписан в адвокатска колегия – Варна, с адрес за призовки и съобщения: **********, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: kirkorov@varnalawfirm, с представителна власт за всички инстанции (л.8 от делото).

Ответникът се представлява от адв. Х.М., с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, 2 ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Защитават се два интереса, поради което общата държавна такса е 50.00 лева.

Ищецът се позовава, че е подал документите по реда на ЕПЕП и съгласно 73, ал.3 ГПК таксата е 85 %. Таксата е в размер на 42.50 лева (л.2 от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за параметрите на договора и за осъщественото плащане, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.

Не е основателно възражението на ответника, че делото е недопустимо, поради липса на правен интерес. Съдебната практика на която се позовава е правилна. С оглед фактите и твърденията по делото, съединяването на положителен установителен иск с иск по чл.55 ЗЗД е допустимо и имат правен интерес да се разкрие нищожността на сделката и да се иска даденото по нея.

Не се водят отделни производства, а всичко се установява в един процес.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е неоснователно. Ищецът е този, който се позовава на сключения договор. Негова е тежестта да докаже наличието на такъв договор и наличието на съответните пороци. Ето защо е недопустимо да се използват процесуални инструменти, а именно силата на съда, за да може ищецът да представи нещо, което следва да се намира у него.

При необходимост съдът издава удостоверение. В този смисъл уважаването на чл.190 ГПК ще доведе до неравнопоставеност между страните.

3

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки, обезпечения, ГПР и ГЛП и други.

3.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

4.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка по чл.6.2 от договора 5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка по чл.6.2 от договора

6.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 14.03.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

7.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва процесната неустойка по чл.6.2 от договора 8.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати спрямо отделните компоненти

9.