Решение № 241 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за възобновяване № 20241000600407 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Постъпило е искане от осъдения Д. В. Й. чрез упълномощен защитник - адв.В. В. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №4897/2019г. на СГС, НО, 1 въззивен състав и НОХД №5433/2017г. на СРС, НО, 13 състав.

В искането се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Постъпило е и искане от осъдения Н. Н. К. чрез упълномощен защитник - адв.Б. М. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на същото наказателно производство.

В искането се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

1

В съдебното заседание на Апелативния съд упълномощения защитник на осъдения Н. Н. К. - адв.Б. М. поддържа искането за възобновяване на делото въз основа на доводите, изложени в него. Набляга на тежестта на наложеното наказание като абсурдна и иска неговото намаляване.

Осъденият Н. Н. К., редовно призован, не се явява пред настоящия съд и не взема становище по искането за възобновяване на наказателното производство.

Упълномощения защитник на осъдения Д. В. Й. - адв.В. В. поддържа искането за възобновяване на делото въз основа на доводите, изложени в него.

Акцентира на несправедливостта на наложеното наказание.

Осъденият Д. В. Й. иска да бъде оправдан, делото да бъде върнато на първата инстанция или наказанието му да бъде намалено.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направените искания, като счита, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в исканията за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото от осъдения Д. В. Й. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото от осъдения Н. Н. К. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

2

Разгледани по същество исканията са основателни по отношение на наложеното на осъдения Н. Н. К. общо наказание „лишаване от свобода”, чийто размер е явно несправедлив. Явно несправедливо е и постановеното ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия Д.

В. Й. общо наказание „лишаване от свобода“, като следва да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

В останалите си части и двете искания са неоснователни.

С присъда от 25.05.2018г. по НОХД №5433/2017г. по описа на СРС, НО, 13 състав съдът е признал Н. Н. К. за виновен за извършени престъпления по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК и по чл.346б НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години. На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „в“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Със същата присъда Д. В. Й. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК и по чл.346б НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК, като на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години. На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

На осъдените са възложени направени по делото разноски.

По протест на прокуратурата с искане за увеличаване на наложените наказания и по жалби на двамата осъдени чрез техния защитник, е образувано въззивно производство.

С решение от 07.11.2023г. по ВНОХД №4897/2019г. на СГС, НО, 1 въззивен състав присъдата на първата инстанция е била изменена, като са 3 увеличени наложеното на Н. Н. К. наказание за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.2, т.2, пр.3 и т.3 вр. ал.1 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ и на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Присъдата на първата инстанция е потвърдена в останалите части.

В двете искания за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК - наличие на съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните актове и явна несправедливост на наложените наказания.

Като цяло тези доводи са свързани предимно с твърдения за необоснованост на присъдата - неправилно приета от инстанционните съдилища фактическа обстановка поради неправилно обсъждане на доказателствата. Изложени са и конкретни твърдения за допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които налагат обсъждане на доводите на защитата, за да се прецени дали следва да се възобнови на това основание наказателното производство срещу двете осъдени лица.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за възобновяване на наказателното производство по чл.348, ал.1, т.2 НПК не могат да бъдат споделени.

Решението на Софийски градски съд и присъдата на СРС, НО, 13 състав не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в исканията за възобновяване.

Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания може да бъде преразгледан този стабилитет.

4

Преди всичко трябва да се посочи, че наличието на протест с искане за увеличаване на наказание, наложено от първата инстанция, е достатъчно, за да бъде преодоляна забраната за reformatio in pejus, на която се позовава защитата на осъдения К. в искането си пред настоящия съдебен състав.

Съответният протест е този инструмент по смисъла на чл.337, ал.2 НПК, който позволява въззивният съд да увеличи наказанията, наложени от първата инстанция на осъден подсъдим.

На следващо място липсва незаконосъобразност при определяне на съдебния състав на въззивния съд.

По делото - л.1 от ВНОХД №4897/2019г. е приложен протокол за избор на съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата, като в рамките на големите въззивни съдилища и в съответствие с техните вътрешни правила действат отнапред определени въззивни съдебни състави с фиксиран персонален състав. Това напълно отговаря на критериите на чл.9, ал.2 вр. ал.1 ЗСВ и доводът в тази насока в искането за възобновяване не напира опора в процесуалното развитие на делото.

Не е налице и съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство и пред първата инстанция поради обстоятелството, че двамата осъдени са били защитавани от един упълномощен защитник.

Между двамата осъдени не съществуват противоречиви интереси - нито един от двамата не е давал обяснения, не е посочвал своето отношение към обвинението си и към това на другия осъден, а и обвинението за съучастническа дейност предполага еднопосочност на защитните усилия.

Този аргумент е бил обсъден подробно от въззивния съд и е намерил своя адекватен отговор.

Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК (респ. на чл.339, ал.2 НПК), като са изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършени престъпления от осъдения Н. Н. К. и от осъдения Д. В. Й..

Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да 5 изяснят фактите по делото, като първата инстанция е разпитала всички свидетели, които имат отношение към станалото, изслушала е експертизите, позволяващи да се изяснят фактите по делото, приобщила е писмени доказателства, свързани с изясняване със случая и с личността на осъдените лица.

Въззивният съд по искане на страните също е допуснал до разпит свидетели и ги е разпитал, приел заключение на съдебномедицинска експертиза и е приобщил писмени доказателства.

Въззивният съд е изложил задълбочено, подробно и последователно своите аргументи, за да приеме фактическата обстановка, стояща в основа на осъдителната присъда и на въззивното решение. Направен е задълбочен и пунктуален сравнителен анализ на доказателствените източници, за да се заключи, че има извършени престъпления съобразно квалификацията, дадена от прокуратурата.

Мотивите на първоинстанционната присъда страдат от известна лаконичност, но във въззивното решение са намерили отговор всички въпроси, които са повдигнати от страните и в частност от защитата на двамата осъдени. Обсъдени са и показанията на поемните лица, разпитани от въззивния съд. Настоящият съдебен състав не намира за подкрепени от разпитите на поемните лица твърденията в искането за възобновяване на осъдения К., че те разкривали наличие на съществени процесуални нарушения при извършване на претърсванията и изземванията и това било игнорирано от въззивния съд. Още повече самите разпити са извършени повече от шест години след инкриминираната дата 09.04.2016г. и е абсурдно да се иска от поемните лица да възпроизвеждат подробности, които е естествено да бъдат забравени малко време след извършване на действията по разследване.

Инстанционните съдилища са обсъдили доказателствената съвкупност в съответствие с изискванията на НПК, изложили са логични и правно издържани аргументи за приетите фактически положения, като въззивната инстанция е направила подробен анализ на наличните противоречия в доказателствената съвкупност, които като цяло са несъществени.

6

Доказателствените източници по делото са обсъдени в съответствие с изискванията на закона, обективната истина е установена по реда на чл.13 НПК и чл.14 НПК, а става дума и за флагрантни престъпления, които са били наблюдавани и възприети от редица очевидци, вкл. от лица, които не са полицейски служители, като участието на всеки един от двамата осъдени в двете деяния е категорично и без никакви колебания установено.

В мотивите на първата инстанция и в решението на въззивния съд са изложени подробни съображения и за субективната страна на извършените деяния, като са описани действията на всеки един от двамата осъдени и тяхното отношение към обекта на престъпните посегателства. Невярно е твърдението, че липсвали мотиви за субективната страна на осъдения Д. В. Й..

Такива мотиви има на л.125-л.126 от НОХД №5433/2017г., като е посочено защо съдът приема неговото качество на помагач в извършването на двете деяния, а и са отразени фактическите основания за наличието на пряк умисъл в неговата дейност. Въззивното съдебно решение още по-подробно и пълно, дори ненужно обстоятелствено, сочи субективното отношение на осъдения Й. към деянията - л.469-л.471 от ВНОХД №4897/2019г. Поради това не може да се възприеме тезата в искането за възобновяване на този осъден, че лисвали мотиви относно субективната страна на дейността на осъдения Й. и тя не била установена.