Определение № 30886 от 25.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30886 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110119356 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от 1. И. З. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„Б..; 2. Р. Б. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н..; 3. Й. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н..; 4. К. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н.. и 5. Я. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н.., действащи чрез пълномощника си адв. В. В. Ч.-М. от Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.

Варна, ул. „Д., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, с ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, П.К. 1540, район „Слатина“, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, представлявано от Б., чрез пълномощника си юрисконсулт В..

Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими. Спазена е процедурата по чл. 131 ГПК и препис от исковата молба е изпратен на ответника. Постъпил е отговор на исковата молба.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2026 г. от 11:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Постъпила е искова молба от 1. И. З. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„Б..; 2. Р. Б. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н..; 3. Й. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н.., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си Р. Б. С.; 4. К. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н.., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си И. З. С. и 5. Я. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „Н.., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Р. Б. С., действащи чрез пълномощника си адв. В. В. Ч.-М. от Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Д., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, с ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, П.К. 1540, район „Слатина“, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, представлявано от Б., чрез пълномощника си юрисконсулт В., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищците на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД поотделно на всеки един от петимата ищци сумата от по 250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща неизплатено обезщетение за закъснял полет № FB8056 от 12.09.2025 г. с направление от международно летище ЕнфидаХамамет, Тунис до летище София, България, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 14.04.2026г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед 1 за изпълнение по ч.гр.д. № 774/2026 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, V граждански състав.

Ищецът твърди, че на 12.09.2025 г. ищците са имали потвърдени резервации и издадени бордни карти за полет № FB8056 на авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД с направление от международно летище Енфида-Хамамет, Тунис до летище София, България, с планиран час на излитане 18:20 ч. и планиран час на кацане 22:30 ч. Твърди се, че процесният полет е изпълнен със значително закъснение, като е кацнал на летище София на 13.09.2025 г. в 01:33 ч., което представлява закъснение с повече от 3 часа спрямо първоначалното полетно разписание. Ищците поддържат, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Посочва се, че разстоянието между летището на излитане и летището на кацане е 1333.667 км, което попада в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламента, поради което за всеки от ищците се дължи обезщетение във фиксиран размер от по 250 евро. Сочи се, че на 15.09.2025 г. чрез пълномощник е подадена жалба до превозвача (реф. № 047-J-32062/15-0925), но плащане не е последвало, поради което е инициирано заповедно производство по ч.гр.д. № 774/2026 г. по описа на РС – Елин Пелин, приключило с подаване на възражение от длъжника. Ето защо молят за уважаване на исковете. Претендират разноски за исковото и заповедното производство. Представят писмени доказателства: 1) Документ за внесена държавна такса – 5 бр.; 2) Адвокатско пълномощно – 5 бр. и Акт за раждане – 3 бр.; 3) Договор за правна защита и съдействие – 5 бр.; 4) Бордни карти ведно с превод – 5 бр.; 5) Справка за полетен статус ведно с превод; 6) Референтен номер на жалба пред превозвача; 7) Доказателство за регистрация по ЗДДС на адвоката. Правят доказателствени искания: служебно изискване и прилагане на ч.гр.д. № 774/2026 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин.

Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението за дължимост на претендираните обезщетения, като поддържа, че са налице освобождаващи от отговорност основания (извънредни обстоятелства) по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Твърди, че закъснението на полет № FB8056 от 12.09.2025 г. по направление Енфида – София се дължи на лоши метеорологични условия, препятстващи изпълнението на полета по разписание и наложили допълнителни дейности, както и ограничения в управлението на потока на въздушното движение (кодове за закъснения DL 93 и DL 87 съгласно специализираната система NetLine).

Оспорва осъществяването на фактическия състав за възникване на правото на обезщетение, като твърди, че ищците не са доказали явяването си навреме за регистрация пред гишето (не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане) съгласно чл. 3, параграф 2, буква „а“ от Регламента. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство на основание чл. 78, ал.

5 ГПК и практиката на Съда на ЕС (Решение по дело C-438/22), като поддържа, че същите не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и възражение относно липсата на доказателства за реално извършено плащане на адвокатското възнаграждение.

Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: 1) Справка от специализираната система NetLine; 2) Стандартни кодове на IATA за закъснения; 3) Пълномощно за юрисконсулт.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като:

ОПРЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл.

3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че ищецът си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 2

261/2004, че полетът е бил до 1 500км., поради което и размер на обезщетението е 250 евро.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства които не могат да му бъдат вменени във вина.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, тъй като за отговор поставените въпроси не са необходими специални знания, а и се застъпват с исканата информация в съдебното удостоверение.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3