Решение № 190 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20231700500152 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение No1362/14.12.2022г., постановено по гр. д. No 4564/2022г. по описа на РС – Перник е признато за установено, че

В. М. А., ЕГН **********, и Н. В. А., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: ***, ДЪЛЖАТ на „Топлофикация- Перник” АД сумата от 1656.66 лева, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 1461.72 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 194.94 лева за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г; както и законната лихва върху главницата от 1461.72 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:

- В. М. А., ЕГН ********** сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от общият дълг, от които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за 1 периода 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

- Н. В. А., ЕГН **********сумата в размер на 828.33 лева, представляваща ½ част от общият дълг, от които: главница в размер на 730.86 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.47 лева за периода 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 730.86 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1082 от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1729/2022 г. на ПРС.

Със същото решение първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ В. М. А., ЕГН **********, и Н. В. А., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Топлофикация- Перник” АД , с ЕИК:113012360, и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 688.13 (шестстотин осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от двамата ответници чрез адв.Р.З. ***, като се иска отмяна на решението и постановяване на решение с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции срещу двамата и се присъдят разноски В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Поради това и следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение.

Пред районния съд са предявени искове от „Топлофикация - Перник“ АД срещу двамата ответници, които са съпрузи и са в режим на бездялова СИО по отношение топлофицирания апартамент, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

В процесния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно 2 правоотношение с ответниците, поради правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест - ищецът да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер по отношение на всеки един от ответниците, да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответниците, както и размера на дължимите суми, в съответните части.

В тази връзка ответницата Н. В. А., пред първа инстанция категорично отрича да е "клиент" на топлинна енергия, което е предпоставило необходимостта от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт по отношение на този ответник.

За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ, ответниците трябва да имат качеството „клиент" на топлинна енергия.

Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в.

“Съперник”, и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “Топлофикация – Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.

По оплакванията във въззивната жалба :

От приложената по първоинстанционното дело декларация по чл.14 от ЗМДТ се установява, че за процесния топлоснабден имот е подадена декларация с вх. № 34636 от 01.06.1998 г. Декларацията е подадена и подписана от ответника В. М. А., като в същата е отбелязал, че не е единствен собственик на имота, не е подадено приложение за имота от другия съсобственик, имота се намира в ***, който е електрифициран, водоснабден, и топлофициран, същият е придобит чрез собствен строеж с година на построяване 1994 г., за което няма документ за собственост, а другият съсобственик е ответницата Н. В. А..

Декларацията не е била оспорена в хода на производството, поради което и съгласно чл.180 от ГПК се ползва с доказателствена сила относно факта, че е подписана от ответника и изявленията, които съдържа, са направени от него. Представен е препис извлечение от акт за сключен граждански брак, от който се установява, че на *** ответниците в *** са 3 сключили граждански брак, за което е съставен акт за сключен граждански брак № *** от *** Няма представени доказателства, а и не се твърди от ответниците сключеният по между им граждански брак да е прекратен.

Декларацията по чл.14 от ЗМДТ, както правилно е отбелязъл първоинстанционният съд, няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но следва да се има предвид, че същата съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила.

Посочената декларация се отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от В. М. А., доколкото последния не е оспорил по реда на чл.193 от ГПК нито авторството на подписа си, като издател на документа, нито верността на удостовереното от него в декларацията.

От ответника В. М. А. не са представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността след подаване на декларацията през 1998 г.

Това извънсъдебно признание в декларацията по чл.14 от ЗМДТ правилно е било преценено от първоинстанционния съд по реда на чл.175 от ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, от който е видно, че между страните преди придобиване на процесния топлоснабден имот през 1994 г. – на *** са сключили граждански брак.

В отговора на исковата молба ответницата Н. В. А. е оспорила, че не е собственик и не е носител на вещно право на ползване относно имота, но това оспорване е бланкетно, не е подкрепено със съответни доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването в приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ.

От тук е последвал правилния извод на първоинстанционния съд, че ответниците са ползватели на процесния имот и са задължени лица по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС - договорът между това ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Договорът между това лице и топлопреносното предприятие се презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Без значение е за конкретното дело, че извлечението от сметка е било оспорено от ответника с отговора на исковата молба, но и това оспорване е бланкетно, тъй като не е подкрепено със съответни доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването.

4

Ответницата Н. А. не е оспорила, че процесния имот е придобит от съпруга и по време на сключен по между им граждански брак.

При това положение и съгласно чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като в чл.32 ал.2 СК е регламентирано, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, за задоволяване на нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното дружество. При тези факти ответницата отговаря солидарно със съпруга си за задълженията към ищцовото дружество за процесния период.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - ЕС, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.

3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела.

За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло.