Решение № 900 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 900/08.08.2025 г. по АНД № 20255330204458 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на дребно хулиганство № 10 от 07.08.2025 г., съставен от А.А.Д., ** в РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, срещу нарушителя Т.Г.П., ЕГН: **********.

В съдебно заседание нарушителят П. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава обяснения по делото, в които признава да е хвърлил стъклените шишета с бира, но твърди да го е направил от яд, след като е бил набит и обиждан от четирима души пред читалището в с. Оризари, без да е могъл да се защити. В хода на съдебните прения моли за постановяване на справедливо решение. В последната си дума заявява, че не се чувства виновен.

Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не се представлява.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Т.Г.П. е роден **, б., б.г., живущ в **, със завършен шести клас, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН: **********.

На 07.08.2025 г. в с. Оризари К.К.М. и С.И.И. посетили като клиенти заведение за хранене и развлечения, находящо се на площада в центъра на селото, в близост до Кметството и читалището. Около 21:00 часа с висока скорост покрай двамата преминал лек автомобил „Фолксваген Поло“, който бил управляван от сина на нарушителя П.. Той отивал до близкия магазин, за да закупи бира по поръчение от своя баща. К.М. и С.И. направили забележка на сина на нарушителя, като му казали да не управлява автомобила с толкова висока скорост, тъй като наблизо имало играещи си малки деца. След като се прибрал, синът на нарушителя разказал на баща си за случилото се. По това време нарушителят П. бил под алкохолно опиване поради изпитата през деня бира, като вече бил изпраща сина си два пъти да ходи, да му купува такава алкохолна напитка. П. се подразнил и решил да отиде да потърси обяснение от лицата, направили забележка на сина му. Така същата вечер на 07.08.2025 г. той отишъл до заведението в центъра на селото, където все още били К.К.М. и С.И.И.. П. се приближил към тях и на висок глас им казал, че синът му не бил наранил никого и не бил причинил никакво произшествие. Нарушителят казал още на присъстващите М. и И.: „**“, след което се отдалечил на известно разстояние и когато се намирал на площада в селото, извикал отново към К.М. и С.И.: „**“, след което хвърлил на земята две стъклени бутилки от бира, които си бил закупил. При удара им в земята бутилките се счупили.

Тези действия на нарушителя П. били възприети от лицата, намиращи се на площада в селото лица, които останали възмутени. За случилото се бил 1 подаден сигнал на ЕЕН: 112. На място бил изпратен автопатрул 511 в състав мл. инспектор И.К. и мл. инспектор Д.Б. – полицейски служители в РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив. Те установили очевидците и снели писмени обяснения от нарушителя П., както и от лицата К.К.М. и С.И.И..

Нарушителят бил отведен от полицейските служители в сградата на РУ Стамболийски за изясняване на случая. Там срещу него бил съставен процесният Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 10 от 07.08.2025 г. П. бил задържан за срок до 24 часа.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото доказателствени материали: от писмените обяснения по преписката на К.К.М. и С.И.И.; от Заповед за задържане на лице с рег. № 333зз-120/07.08.2025 г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, както и частично от обясненията на нарушителя П.. Извършването на деянието с неговите признаци от обективна страна е доказано по несъмнен начин от снетите по преписката писмени обяснения от установените очевидци. От тези материали се установяват самоличността на нарушителя, съдържанието на точните изречени от него думи, действията по хвърляне и счупване на стъклените бутилки от бира, както и мястото на извършване на тези прояви. За лицата К.К.М. и С.И.И. се доказва да са очевидци и непосредствено да са възприели поведението на нарушителя. В техните обяснения не се съдържат съществени противоречия, същите са еднопосочни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи помежду си, като от тях по несъмнен начин се установява описаната фактическа обстановка.

В обясненията си нарушителят П. поддържа да не е отправял обидни думи, а самият той да е жертва на физическо нападение от С.И.И. и още три неназовани по делото лица. Тези твърдения не намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства и се приемат за защитна версия на нарушителя. Още същата вечер, в която се е случило твърдяното нападение срещу П., той е отведен до Районното управление в Стамболийски, но в изготвената документация никъде не са отразени негови физически наранявания. Нарушителят е представен пред съда на следващия календарен ден и отново липсват видими следи от упражнено физическо насилие. Такива обстоятелства не се установяват да са фиксирани и в нарочен писмен документ. В снетите обяснения по преписката от останалите лица категорично се отрича каквото и да е физическо съприкосновение с П.. В същото време твърденията на К.К.М. и С.И.И. за опасно шофиране от страна на сина на наруш. П. се доказват за достоверни при разпита на последния в съдебно заседание. Доказва се и че към момента на осъществяване на изпълнителното деяние П. е консумирал голямо количество алкохол – обстоятелство, признато и от самия него в разпита му, което допълнително разколебава достоверността на възприятията му. По тези съображения настоящият състав не дава вяра на обясненията на нарушителя в коментираната им част, приемайки ги за 2 защитна версия.

При така установените факти съдът приема, че от правна страна с действията си Т.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От обективна страна на 07.08.2025 г. около 23:00 ч. в с. Оризари, на бул. „Марица“ № 11 нарушителят П. е извършил непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази: „**“, „**“ и хвърляне на стъклени бутилки бира на публично място пред повече хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Така изречените от нарушителя думи към присъствалите на мястото лица са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за общуване. Действията са извършени на публично място, тъй като П. се е намирал в заведение, находящо се в центъра на с. Оризари, до Кметството и читалището. Доказва се и че към момента на извършване на процесните прояви в заведението е имало посетители, сред които са К.К.М. и С.И.И., от които са снети писмени обяснения по преписката.

Съдът намира, че преценени в тяхната цялост установените по делото действия на нарушителя П. са годни да увредят защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. Доказва се още, че изказаните неприлични думи и последвалото чупене на стъклените бутилки са реално възприети от присъстващите лица – К.К.М. и С.И.И.. Последните двама не са търсели съприкосновение или пререкание с нарушителя П., нито са го провокирали с поведението си, противно на неговите твърдения. Съдът не приема направената по-рано през деня забележка към сина на нарушителя за опасно шофиране като целенасочена провокация към П., която да е целяла да оскърби семейството му. По делото се доказва, че действително синът на нарушителя е шофирал с висока скорост в границите на населеното място, където е имало хора, включително непълнолетни деца. Твърдението на П., че не е настъпила вреда, нито някакво произшествие от действията на сина му, не изключва неприемливостта и общественоопасния характер на стореното, което е възмутило присъствалите и поради това те са реагирали с отправената забележка. За тази забележка се доказва да не е включвала използване на обидни думи или физическа сила. При така установените факти съдът приема последвалата реакция на нарушителя П. под формата на отправяне на обидни, неприлични думи и чупене на стъклени бутилки за неоправдана и несъответна на ситуацията. Именно с това поведение на нарушителя е осъществено изпълнителното деяние на дребното хулиганство, като са нарушени общественият ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят П. е съзнавал отрицателната 3 оценка, която обществото дава на употребените от него думи и изрази, които е изрекъл към присъствалите лица К.К.М. и С.И.И., както и на действието му по хвърляне и счупване на стъклените бутилки с бира. Формирал е представа, че това му поведение ще бъдат непосредствено възприето от присъстващите лица, както и че се намира на публично място – в заведение за хранене и развлечения в центъра на с. Оризари. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие, като е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.

По тези съображения съдът приема, че нарушителят Т.Г.П. е извършил от обективна и субективна страна описаното в акта деяние, което представлява дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но в случая и наказанието „глоба“ ще въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели е неоправдано, поради което съдът приема наказанието „глоба“ за найподходящо и справедливо, съобразно обществената опасност на деянието и на дееца.

Наказанието „глоба“ съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ се определя в размер от 100 до 500 лева. В случая съдът намира, че наказанието следва да бъде индивидуализирано над най-ниския възможен размер, тъй като по делото се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място нарушителят П. демонстрира лоши характеристични данни, тъй като от данните от снетата му самоличност се разкрива настоящото деяние да не е първата му противообществена проява. Доказва се и че към момента на извършването му той е бил в състояние на алкохолно опиване, установено от снетите по преписката обяснения от лицата очевидци. Накрая, деянието включва няколко действия – първо, отправянето на обидни думи и неприлични изрази, а след това и демонстративното счупване на стъклени бирени шишета на центъра на селото. От друга страна деянието не се отличава с някакъв завишен интензитет на проявите, съпоставено с други сходни случаи на дребно хулиганство. Затова, за да бъде наказанието съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че то следва да бъде определено в размер над минималния. Глобата не трябва да засяга прекомерно имуществената сфера на нарушителя, като създава невъзможност за нейното заплащане, но същевременно наказанието трябва да е достатъчно обременително, за да окаже предупредителен и превъзпитателен ефект върху дееца и да го мотивира за в бъдеще да не нарушава обществения ред.

4

По тези съображения съдът приема, че за извършеното от нарушителя П. дребно хулиганство следва му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Наказанието се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се приема за справедливо и годно да изпълни тези цели.