Решение № 1325 от 15.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Бургас, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501689 по описа за 2022 година

С Решение № 66 от 25.08.2022г., постановено по гр. дело № 187/2022г. по описа на Районен съд – Средец е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР със седалище гр. София да заплати на А. Х. Д. от с. Ф,, Община С., област Б. сумата от 741, 25 лева – главница, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 86, 94 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г. – 608 часа нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 163, 50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 18.05.2022г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В жалбата се посочва, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано.

В жалбата се посочва, че Кодекса на труда не намира субсидиарно 1 приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ – че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага съответно, а напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко – чрез посочване на конкретните правни норми. В жалбата се посочва, че неправилно съдът е приел, че отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилага единствено и само за работници или служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. В жалбата се посочва, че относно неприложимостта на НСОРЗ следва да се има предвид, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в МВР по-високо заплащане и по[1]висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на нощния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Посочва се, че разпоредбата на МВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с други категории служители, а прилаганата система за образуване на възнагражденията на служителите същевременно включва и заплащането на нощния труд, независимо дали той е реално положен или не и в този смисъл на служителите не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд. В жалбата се твърди, че за нощния труд на държавните служители в МВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая последните две предпоставки не са налице – дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – А. Х. Д. чрез своя процесуален представител депозира писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, валидно и допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона. Посочва се, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и подробно е 2 мотивирал решението си, поради което и следва да бъде потвърдено. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото законодателство и се посочва, че изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – А.

Х. Д. чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което посочва, че оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от А. Х. Д. от с. Ф., Община С. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 907, 64 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от 907, 64 лева от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер от 55, 85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 31.10.2019г. до 19.05.2022г. В исковата молба се посочва, че ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответната страна, по което заема длъжност – младши инспектор/старши полицай в група „МГПВ“ в ГПУ – гр. Средец при РД „Гранична полиция“ Елхово, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ – София.

В хода на производството, ищецът е направил изменение на своята претенция, като я е намалил от сума в размер на 907, 64 лева на сума в размер от 741, 25 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, както и е увеличил претендираната обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 61, 08 лева на сума в размер от 163, 50 лева и съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание от 11.08.2022г. е приел направеното изменение.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер.

Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови 3 работни смени /дневни и нощни/, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/ 29.07.2016г. на Министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, като липсата на такива изрични норми представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Съдът приема, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявените осъдителни искове по чл.

4

179, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

На основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието „извънреден труд“ е посочена в нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР – в редакцията му, действаща към исковия период). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата 5 делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. Така, за процесния период от 08.08.2016г. до 08.08.2019г. са действали правилата на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.