Определение № 25546 от 14.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5058/2026
- Вид
- Определение № 25546
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25546 гр. София, 14.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110105058 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. В. Т., В. Т. С. и И. В. И., подадена чрез адвокат К.
С. /с пълномощно на л. 4 /, срещу О. И. П..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника О. И. П..
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г., от 15:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за установяване в отношенията между страните, че вещното право на ползване върху апартамент № , находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., построен върху държавна земя, с площ от 67,34 кв. м., заедно с припадащото му се избено помещение № и 1,921 идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, съставляващ имот с идентификатор . по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2019 г. на ИД на АГКК, учредено като пожизнено и безвъзмездно в полза на О. И. П., въз основа на Нотариален акт № , том , дело № 26548/1997 г. по описа на нотариус И. М., е погасено поради неупражняването му в продължение на 5 години.
В исковата молба се твърди, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № , том , дело № 26548/1997 г. по описа на нотариус И. М., И. П. Г. и Л. И.
Г.а са дарили на П. И. С.а следния недвижим имот, притежаван от тях в режим на СИО: апартамент № , находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., построен върху държавна земя, с площ от 67,34 кв. м., заедно с припадащото му се избено помещение № и 1,921 идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото. Със същия нотариален акт дарителите са учредили за себе си и за своя син – ответникът О. И. П., безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот, заедно и поотделно, до края на живота си. На 21.05.2004 г. П. И. С.а е починала, като тя е оставила за свои наследници по закон тримата ищци, с оглед на което същите се легитимират за актуални собственици на ап.
1
№ – по наследствено правоприемство от П. И. С.а. Ищците твърдят, че считано от 2010 г. О.
И. П. е напуснал ап. № и не обитава същия, вкл. не съхранява вещи в него, не е предоставил ползването му на трети лица, не заплаща разходите за доставяните до имота комунални услуги, данъците или други разходи, свързани с поддръжката му. При това положение, за тях – в качеството на собственици на имота, е възникнал правен интерес от установяване в отношенията помежду им, че учреденото в негова полза пожизнено безвъзмездно право на ползване е погасено поради неупражняването му в срока по чл. 59, ал. 3, изр. 2 ЗС. Молят за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал правото си на ползване върху апартамент № в периода от 2010 г. до датата на сезиране на съда – 25.02.2026 г., лично или чрез трети лица, на които е предоставил тази възможност възмездно или безвъзмездно, с което е прекъснал петгодишната давност, за което не сочи доказателства - респ. че в периода от 2010 г. до 25.02.2026 г. не е налице период, по-дълъг от пет години, през който да не е упражнявал правото си на ползване върху процесния имот лично или чрез трети лица.
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат правния си интерес от предявяване на иска – че същите са собственици на имота на твърдяното в ИМ правно основание, както и да проведат насрещно доказване, че ответникът не е упражнявал правото на ползване върху апартамент № лично или чрез трето лице в продължение на наймалко 5 години, считано от 2010 г. до датата на сезиране на съда – 25.02.2026 г.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на страната на ищците един свидетел при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че в случай, че не водят допуснатия им свидетел за датата на първото по делото открито съдебно заседание и не представят в същото заседание доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването на свидетеля, съдът ще отмени определението, с което е допуснал изслушването му.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2