Протокол № 62 от 15.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 62 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова и прокурора Добринка Люб. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20225000600001 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:02 часа се явиха:

Жалбоподателят СТ. ИЛ. В. нередовно призован не се явява, призовката му е върната с отметка, че лицето не е намерено на посочения адрес, призован е и на двата известни адреса по делото.

За него се явява адв. ХР. К., служебен защитник.

ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.

Адв. К. – моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Отводи по делото не постъпиха.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – нямам искания.

Адв. К. – нямам други искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите първоинстанционното решение. В съдебния си акт считам, че първоинстанционният съд е стигнал до обосновани изводи, че са налице всички законови предпоставки за изпълнение на решението, по силата на което на В. е била наложена финансова санкция.

Считам, че правилно е било прието процесуалното становище в съответствие с разпоредбите на Закона за признаване и изпълнение, както и на Рамковото решение от 25. 02. 2005 г.

По доводите в жалбата, с които се иска отмяна на решението, ще взема следното становище. Относно местоживеенето на В. считам, че съдът е изложил достатъчно убедителни аргументи защо приема, че е налице тази предпоставка за признаване на решението, всяко лице има обичайно място за пребиваване и местоживеене на територията на РБ, изложени са доводи както относно връзката на засегнатото лице с живущите на адреса. Между впрочем, същият адрес го има и в удостоверението, което също е аргумент, че именно лицето е посочило този адрес, с оглед неговата достоверност. Това, че същият временно не пребивава на този адрес за определен период от време предвид това, че работи в чужбина или в границите на РБ, считам, че не е постигната сила, за да бъде прието, че не е изпълнено това условие на чл. 30 ал. 3 от 2

Закона, за да бъде признато решението.

По повод другия довод считам, че в удостоверението по чл. 4 издаващата държава е отбелязала правата си по развилата се процедура съобразно нейното законодателство, както и правото да обжалва решението.

Аргументът да приема това твърдение изцяло е неоснователен, доколкото действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и приемащата държава в производството от този характер.

Моля да потвърдите решението.

Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, уважаема г-жо прокурор, моля решението на Окръжния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържам това, което съм изложил в жалбата. Във връзка с казаното от прокурора искам само да добавя, че всеки български гражданин е длъжен да има постоянен адрес в РБ, така че е неизбежно лицето В. да има постоянен адрес в РБ. Считам, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че след като той работи в Г., неговият адрес е там и доходите, които получава също са в Г., поради което не следва настоящото решение да бъде признато от нашия съд, както и да се изпълнява в България.

По делото няма никакви доказателства за това, че В. има някакво имущество в РБ, тъй като на адресите, на които е регистриран по настоящ и постоянен адрес, е имал изпълнителни производства и цялото му имущество – движимо и недвижимо, е било продадено. Относно адресът в „Т.“ считам, че след като на адреса живее синът му, не следва да се приема, че на адреса живее и самият В.. От събраните по делото данни е ясно, както и синът му сам заявява в призовката, че В. се прибира само за празниците в РБ.

По отношение изложеното в мотивите на Окръжния съд считам, че самото удостоверение е непълно, тъй като в него, в т. 2 е посочено, че решението е писмено и то от издаващата държава и че лицето е било уведомено за правото си да обжалва, но в под точка 3 на удостоверението не е отбелязано как и по какъв начин е било уведомено лицето, въпреки че в самата подточка 3, предвид т. 2, се иска да бъде отбелязано по какъв начин лицето е било уведомено. Поради което считам, че самото удостоверение е 3 непълно и поради това не следва да бъде и признато от нашия съд.

Поради което, моля съда да отмени решение № 204/2021 г. на ПОС по ЧНД 2391/2021 г., по описа на ОС и да постанови ново, с което да откаже признаване за изпълнение на решението на основание чл. 35 ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. т. 1 пр. 2 от Закона.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в срок.

Заседанието се закри в 09:12 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4