Решение № 1425 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000500616 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 10701/24 г. С решение по делото № 6906/13.12.24 г. СГС е отхвърлил предявен от А. П. Ч. срещу ЕКС СТРЕКЧЕР ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК.

В жалбата се твърди, че е налице признаване на иска от ответното дружество, а с помощта на гласни доказателства е установено, че сделката не е сключена в предписаната от ГПК форма с лично явяване на страните по сделка за прехвърляне собствеността над недвижим имот пред нотариус.

Въззиваемото дружество не оспорва жалбата.

По делото е постъпила писмена молба № 30325/25 г. от дружеството Дьолер България в ликвидация, с изявление, че поради процедура по несъстоятелност на еднолично търговско дружество са извършени множество симулативни сделки с участието на ищеца с цел намаляване на масата по несъстоятелност. Приложени са доказателства. Поради обстоятелството, че заявителят по молбата, заведена в деловодството на САС под № 30325/25 г., не е страна в процеса, депозираните към молбата документи не са приети като доказателство и изявленията не са вписани в протокола от съдебно заседание.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка настоящият състав установи, че въззивната жалба е 1 допустима, а обжалваното решение – валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне според доводите на въззивника за неправилност на решението.

Въз основа твърденията на страните и представения по делото доказателствен материал САС приема следното:

Предмет на атака е сделка, станала през 2005 г. т.е. от прехвърлянето на недвижимия имот от ищеца на ответника е изтекъл визираният в ЗС срок за придобиване на имот на база недобросъвестно владение, въпреки че по делото няма позоваване на първично придобивно основание. Сравняването на срока се прави с цел онагледяване парадоскално дългия срок на бездействие на страните, през време на който те „са осмисляли редовността на сключената между тях сделка“. С оглед защита на правната сигурност, въпреки направеното от ответника признание, съдът е длъжен да не допусне провеждане на симулативен процес и злоупотреба с процесуални права.

Знанието на страните за нарушената форма за изповядане на нотариалната сделка е съществувало в момента на допуснатата нередност (ако и доколкото такава е имало).

В проведено на 28.11.24 г. открито съдебно заседание е изслушана свидетелката М.

М. К.-К., заявила, че не води дела и не е в родство със страните. Същата започва разказа си пред съда с изявлението, че познава ищеца и знае за сделка със сграда на бул. Черни връх 99. След това в заседанието пред САС, проведено 20 г. и 10 м. след атакуваната сделка, свидетелката възпроизвежда по часове протичането на деня, в който сделката е сключена (обстоятелство, будещо съмнение в достоверността на гласните доказателства, въпреки твърдението, че спомените са ясни, тъй като в този ден братовчедка на свидетелката имала рожден ден). Твърди се от свидетелката, че тя е придружавала ищеца в течение на деня, чула е телефонен разговор със съконтрагент на ищеца, тъй като разговорът бил воден на включен високоговорител и е присъствала на паркиране на колата на ищеца в близост с Турското посолство и подписването от него на книжа на капака на колата, без да отива в офис в прилежащата сграда.

При анализ на така събраните гласни доказателства не може да се направи извод, че книжата, подписани извън нотариална кантора, върху капак на автомобил, са свързани именно с процесната сделка, относно която свидетелката декларира информираност.

Няма твърдение, че тя е прочела текста на подписаните от ищеца книжа. Дори да е чула и разпознала гласа на представителя на купувача, не може да се изведе, че именно сградата, прехвърлена от ищеца на ответника на 31.01.05 г., е била договаряна и договорът за собствеността над нея е бил във фаза подписване на нотариален акт.

Тъй като свидетелските показания не опровергават отразеното в представения като доказателство нотариален акт (л. 5), че на 31.01.05 г. в кантората на нотариус Р. Д. са се явили лично А. П. Ч. и Ц. И. Р., управител на ответното дружество, а направеното след 20 годишен период от време признание на иска буди съмнение за симулативен процес, настоящият състав се солидаризира с доводите на първоинстанционния съд.

2

Поради извод за правилност на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите, разгърнати в първоинстанционното решение.

С оглед изводите на съда и липсата на претенция за присъждане на разноски, настоящият състав не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА . решение № 6906/13.12.24 г., постановено по гр.д. 10701/24 г. по описа на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3