Решение № 649 от 19.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000619 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по въззивна жалба № 79886/30.06.2025год., на „ ЗАД Общо Застраховане „ АД срещу решение № 761/30.05.2025год., постановено по т.д.№ 2276/23год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ДЗИ „ Общо застраховане „ ЕАД иск с правно основание чл. 499, ал.7 от КЗ във вр. с чл. 127 от ЗЗД за сума в размер над 15 090лева до претендираната такава в размер на 31 613.85лева като последната представлява 50% от общо изплатените от жалбоподателя, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на В. П. М. суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2019год., съответно на приноса на застрахования от ответника водач Г. М. Д. в настъпването на ПТП и вредите от него, .

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в обжалваната част, както и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Като неправилен се сочи извода на първоинстанционния съд ,че приносът на водача на лек автомобил „ Рено „ е в размер на 30 % спрямо 70% за водача на автокомпозицията , а не равен. Така определеното съотношение на всеки един от водачите за настъпване на процесното ПТП не кореспондирало със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че изготвената в първоинстанционното производство съдебноавтотехническа експертиза установявала по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по вина и на двамата водачи като приносът им бил равен,предвид тежестта на извършените нарушения от всеки един от тях . Като неправилен във въззивната жалба се сочи и извода на съда , че солидарният длъжник дължи единствено възстановяване само на част/съобразена с приноса му /от главницата,но не от общия размер/ на заплатеното от единия длъжник на кредитора цяло задължение. Размерът на дължимото обезщетение на пострадалото при процесното ПТП лице , ведно с лихвата за забава , било определено с влязло в сила решение на ОС-Плевен и въззивно решение на АС-Велико Търново, в които „ ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД било участвало като трето лице помагач, респ. се явявало обвързано от тези решения както относно размера на присъдените застрахователни обезщетения, така и относно начислената върху всяко едно от тях 1 законна лихва.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново , с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.При уважаване на жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор от „ ДЗИ-Общо Застраховане „ ЕАД , в който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението.Твърди се, че съобразно доказателствения материал по делото, правилно и обосновано, първоинстанционния съд бил приел , че приноса на водача на т.а.за настъпване на процесното ПТП възлиза на 70%. При отхвърляне на въззивната жалба се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за прозводството пред въззивната инстанция.

По делото се установява следното :

Пред СГС са предявени искове от „ ЗАД ОЗК- Застраховане „ АД срещу „ ДЗИ- Общо Застраховане „ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31 613.85 лева , представляваща 50% от платеното от „ ЗАД ОЗК-Застраховане „ АД на В. П. М. обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.12.2019год. и законна лихва върху него ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял, че на 06.12.2029год. по път II-35/Плевен-Ловеч, в тъмната част на денонощието водачът на т.а. марка „ Даф“ с рег.№ *** с прикачено към него полуремарке, управлявано от А. А. А. е извършил маневра на заден ход за навлизане в кантон, където да разтовари ремаркето, изискваща пресичане на лентата за насрещно движение . Маневрата била обезопасена чрез включване на къси, дълги, габаритни и аварийни сигнали на влекача и чрез ангажиране на човек, осветявал пътя със светлина. В момента на маневрата , в лентата за насрещно движение и с несъобразена скорост се движел лек автомобил марка „ Рено“, модел „ Лагуна“ с рег.

№ ***, управлявано от Г. М. Д., който въпреки възприемането на товарния автомобил и предприетото от него отклоняване на автомобила в дясно, реализирал удар в полуремаркето.

Посочил е, че при удара била пострадала возещата се в лекия автомобил пътничка- В. И..

В исковата молба ищецът сочи, че със споразумение по НОХД № 2178/2020год. по описа на ОС-Плевен А. А. А. бил признат за виновни за това, че на 06.12.2029год., по път II-35/Плевен – Ловеч/ кв.18+501м, като водач на товарна композиция, състояща се от влекач марка „ Даф“, модел „ 105460“ с рег.№ *** с прикачено към него полуремарке марка „ Панав“, модел „ НС 136“ с рег.№ ***- е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1 ЗдвП и чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл.40, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, сред които и В. П. М. –престъпление по чл. 343, ал.1 ,б.“ А“ вр. с ал.1,б.“ Б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Посочил е, че към датата на ПТП отговорността на водача на влекача марка „ Даф“ е била застрахована по застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „ при ищеца и че по повод претърпените вследствие на процесния инцидент увреждания В. И. била предявила претенция срещу ищеца за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Било образувано гр.д.№ 5973/2020год. по описа на РС-Плевен, изпратено по подсъдност на ОСПлевен и разгледано пред този съд под № 20214400900166. В това производство „ ДЗИ –Общо Застраховане „ ЕАД било привлечено като трето лице помагач, в качеството му на застраховател по застраховка „ ГО“ на МПС марка „ Рено“ във връзка с релевирано в това производство възражение за принос за настъпване на ПТП от страна на водача на посочения автомобил. Разяснил е, че производството пред ОС-Плевен било приключило с Решение № 30/29.03.2022год., с което „ ЗАДОЗК- Застраховане „ АД било осъдено да заплати на В. И. обезщетение в размер на 300лева за претърпените при ПТП имуществени вреди и 50 000лева като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Посочил е, че с въззивно решение № 27/01.03.2023год. , постановено по възз. т.д.№ 202240010000148 по описа на АС-велико Търново в полза на В. И. и върху двете присъдени с обжалваното решение главници е присъдена и законна лихва за периода от 09.01.2020год.до 08.04.2020год.

Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на издадените въз основа на двете влезли в сила съдебни решения изпълнителни листове са били образувани изп.дела и с платежни нареждания от 10.05.2022год. и от 29.03.2023год. „ ЗАД ОЗК-Застраховане „ АД е заплатило на В.

И. обща сума в размер на 63 227.69лева /присъдени й главници и лихви/ .

Поддържал е , че вина за процесното ПТП , при което е пострадала В. И., имат и двамата 2 водачи, поради което двамата отговаряли солидарно пред увреденото лице. Доколкото и двата автомобила, участващи в ПТП били застраховани по риска „ ГО“, то съгласно разпоредбата на чл.

499, ал.7 от КЗ застрахователите на причинителите на застрахователното събитие също отговаряли солидарно. Поддържал е също така, че приносът на всеки един от участниците в ПТП възлиза на 50 %, поради което и ответното дружество, като застраховател на л.а. марка „ Рено „ дължи възстановяване на ищеца 50 % от заплатеното от него на В. И. обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди или сумата от 31 613.85лева.

В подаден писмен отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество е оспорило иска по основание и размер. Изложило е доводи за това, че водачът на лек автомобил марка „ Рено „ няма вина за настъпване на процесното ПТП и че ако евентуално се приеме наличие на такава, то приносът е едва 30 %. Оспорило е дължимостта на сумата от 6 463.83 лева, тъй като ищецът не бил изпратил покана за доброволно изпълнение за тази сума, респ. ответникът не бил изпаднал в забава.

В допълнителна искова молба ищецът е определил като несъстоятелни възраженията на ответника в писмения отговор на исковата молба. Посочил е, че на основание чл. 499, ал.7 от КЗ , при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото лице , както отговарят причинителите. С оглед на това и двамата застрахователи отговаряли както за присъденото в полза на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, така и за начислената върху тях законна лихва. Отделно от това е посочил , че ответниказастраховател бил участвал като трето лице в производството пред ОС-Плевен, поради което дължи лихва от момента на привличането му в производството като трето лице, тъй като от този момент следвало да се счита уведомено за настъпилото застрахователно събитие. В допълнителната искова молба ищецът е доразвил и доводите си в подкрепа заявеното от него съотношение на приноса на двамата водачи, участници в ПТП.

В допълнителен отговор на ДИМ ответникът е заявил, че поддържа вече заявените от него възражения и доводи.

СГС е приел предявения иск по чл. 499, ал.1 от КЗ вр. с чл. 127 от ЗЗД за частично основателен като го е уважил за сумата от 15 090лева, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и го е отхвърлили за разликата до пълния предявен размер от 31 613.85лева. Приел е , че и двамата водачи имат вина за настъпване на процесното ПТП, при което е пострадала В. И. и че степента на съпричиняване следва да бъде разпределена по следния начин- 70% за водача на товарната композиция и 30 % за водача на лекия автомобил. Предвид така определеното с отношение съдът е приел, че ищецът е бил осъден да заплати на пострадалата като обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди сума в размер на 50 300 лева, от която ответникът следва да му възстанови 30 % или сума в размер на 15 090лева, поради което е уважил иска в този му размер. Отхвърлил е иска за разликата до 31 613.85лева , мотивирайки се че солидарният длъжник не дължи възстановяване на разходите , които платилият е направил във връзка с изпълнението на вземането , включително начислената лихва поради забава в изпълнението , за което длъжникът изпаднал в забава дължи санкционните последици.Същият не дължал и обезщетение за забава за периода преди предявяване на иска , поради липса на отправена покана до ответника.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо .За да се произнесе по правилността му въззивният съд съобрази от фактическа страна следното :

По делото няма спор , че дружеството-ищец има качеството на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно отговорността на водача на товарен автомобил марка „ ДАФ“ с рег.№ *** като същата е сключена под формата на застрахователна полица № 23119000595451, която има срок на валидност от 05.03.2019год. до 04.03.2020год. Безспорно е по делото и обстоятелството, че дружеството- ответник има качеството на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно отговорността на водача на лек автомобил , марка „ Рено „ с рег.№ *** по силата на застрахователна полица № 06118003548876 със срок на валидност от 3012.2018год. до 29.12.2019год.

В представен по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица е отразено, че на 06.12.2019год. около 19.35часа на второкласен път II-35 „ Плевен-Ловеч“ кв.18+501 /кантон Люляк/ е настъпило ПТП между два автомобила : 1. Товарен автомобил марка „ Даф“ с рег.№ 3

*** с полуремарке марка „ Панав“ с рег.№ *** с водач А. А. и 2. лек автомобил марка „ Рено „ с рег.