Решение № 39 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Ина Бр. М.а при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606382 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от частния тъжител С. П.

Д.,чрез упълномощения й повереник, срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 115 състав от 23.04.2025г. по НЧХД 1772/2024г., с която подсъдимия Г. Т. З. е признат за невиновен по обвинение за извършено престъпление по чл.182,ал.2 НК.

С коментираната присъда подсъдимия З. е признат за невиновен и оправдан за това, че на 14.09.2023г. в гр.София, ул. “********, като родител не изпълнил съдебно решение № 139630, от 12.06.2019г. по гр.д.№ 5900/19г. на СРС, влязло в сила на 12.06.2019г. относно режима на лични контакти на Г. Т.

З. с детето му Л.Г. З., като на 14.09.2023г., в 18,00 часа не върнал малолетния Л.Г. З. на майката С. П. Д. в дома й на горния адрес.

С въззивната жалба и допълнението към нея се претендира отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия Г. З. да бъде признат за виновен и осъден по така поддържаното срещу него 1 обвинение по чл.182,ал.2 НК. Повереникът на частния тъжител обосновава това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява, според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на разпитания свидетел Л. З.. Навеждат се доводи за необоснованост на становището на районния съд относно дадената от него оценка на обществената опасност на деянието. Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения, допуснати от първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, тази оценка на първия съд била неправилна, което довело и до неправилно приложение на материалния закон относно приложението на чл.9,ал.2 НК.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа доводите за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, както и искането за нейната отмяна и постановяване на нова, с която З. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Частният тъжител С. Д. редовно призована, се явява в съдебното заседание и взема лично участие във въззивното съдебно производство, като поддържа изцяло претенцията, отправена от нейния повереник.

Защитникът на подсъдимия З. намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден изцяло,като не претендира присъждане на сторените от подсъдимия пред въззивния съд разноски.

Подсъдимият З. подкрепя становището на защитника си и при упражняване правото си на последна дума изразява становище , че се счита за невинен.

Въззивният съдебен състав след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства прецени, че жалбата е допустима,но по същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена.

При извършения собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, сходна с възприетата от контролирания съд, а именно:

2

Частният тъжител С. Д. и подсъдимия Г. З. съжителствували заедно на съпружески начала до 2017г.,когато се разделили. При това съжителство между тях се родило детето им Л.Г. З. с ЕГН **********. През 2019г. между Г.

З. и С. Д. възникнали конфликтни отношения, породени от възникнал спор за начина на осъществяване на контакти между Г. З. и детето му-Л.. През същата 2019г. по искова молба от подсъдимия З. било образувано гражданско дело № 5900/19г. пред Софийски районен съд с предмет упражняване на родителските права върху Л. З. и определяне режим на лични контакти с него. Гражданското дело приключило с решение № 139630, от 12.06.2019г., влязло в сила на същата дата. С това влязло в сила съдебно решение родителските права върху малолетния Л. били предоставени на неговата майка- частния тъжител Д., а на баща му- подсъдимия З. , бил определен режим за осъществяване на лични контакти с него. Съобразно това съдебно предписание Г. З. следвало да взема детето си от дома на майка му всяка втора и четвърта събота и неделя/уикенд/ в месеца , за времето от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, като следвало да го връща пак в дома на неговата майка Д.. Наред с това подсъдимия З. имал право на лични отношения с детето си Л. през лятото, за 14 дни до навършване на 10 годишна възраст на Л. и за 20 дни след навършването им. Ползването на тези дни за летни лични контакти между подсъдимия и детето им следвало да бъдат уговорени писмено между подсъдимия и частния тъжител,които осъществявали комуникация единствено по електронен път, като периода за ползването им не трябвало да съвпада с летния отпуск на майката Д..

През месец юни и юли 2023г., когато Л. З. вече бил навършил десетгодишна възраст, подсъдимия З. инициирал провеждане на електронна кореспонденция с частния тъжител с цел постигане на съгласие между тях за периода, през който подсъдимия може да упражни правото си на лични контакти с детето си през летните месеци на годината. В резултат на разменени между З. и Д. множество електронни писма двамата стигнали до съгласие, подсъдимия да ползва полагащите му се 20 дни за контакти с детето си в различни периоди /на части/, като последния от тези периоди бил в размер на 6 дни, от 08.09.2023г. до 14.09.2023г., когато в 18,00 часа трябвало да върне Л. в дома на майка му С. Д., която живеела в гр.София, ул. “********.

На 06.09.2023г. частния тъжител Д. уведомила, по електронен път, 3 подсъдимия З., че поради заболяване от „Ковид-19“ тя и Л. били поставени под карантина до 11.09.2023г., включително, поради което подсъдимия не може да вземе детето на 08.09.2023г., както било уговорено. Подсъдимият З. приел това и между него и Д. било уговорено подсъдимия да вземе Л. на 12.09.2023г., след изтичане на карантинния срок. При тази уговорка между подсъдимия и частния тъжител не била изрично уточнена различна от първоначално определената-14.09.2023г., дата , на която З. следвало да върне детето на майка му.

На 12.09.2023г. и в изпълнение на тази последна договорка, подсъдимия З. взел сина си Л. от дома на частния тъжител.

На 14.09.2023г. между частния тъжител Д. и подсъдимия З. била проведена електронна кореспонденция, инициирана от З. с отправено до Д. запитване, кой от двамата родители щял да заведе Л. на училище за първия учебен ден, на 15.09.2023г. На това запитване Д. отговорила, че чака детето да й бъде върнато до 18,00 часа. При този отговор на Д., подсъдимия З. й отправил упрек с репликата „Да беше казала“, при което Д. изразила съмненията си в неговата искреност с репликата „Пак с номерата ти!?“. На това подсъдимият З. реагирал първоначално с изненада-„Номера?“, след което приел отправеното му предизвикателство- „Добре щом искаш така, 6 дни е при мен“. На свой ред Д. предоставила на подсъдимия З. избор- да върне детето или тя ще извика полиция, като го уведомила и за това,че вече се качва в колата си, за да стигне до дома на З. в с.Негован. Подсъдимият З. изразил готовност на върне Л., но поискал от Д. да се ангажира в конкретни дати, на които подсъдимия ще може да упражни правото си на лични контакти със сина си, в тяхната пълнота, в целия уговорен размер от 6 дни. Д. отказала да поеме така искания от З. конкретен ангажимент, заявявайки намерение за бъдещо уговаряне между тях и уведомявайки го, че вече сигнализира на телефон „112“, на което подсъдимия реагирал със скептицизъм, изразявайки съмненията си в добросъвестността на Д. и съгласявайки се с предложената от Д. намеса на полицията. Частният тъжител Д. потърсила съдействието на полицията, като във връзка с нейния сигнал до адреса на подсъдимия в с.Негован бил изпратен полицейски екип, съставен от свидетелите Ц. и А.. Пред дома на подсъдимия пристигнала и Д., където спорът между тях бил подновен. Въпреки пристигналите на мястото полицейски служители и настояванията на Д., подсъдимия З. отказал да предаде детето, като настоявал, че имал право да 4 бъде с него до 17.09.2023г., като заявил намерението си той да го заведе за първия учебен ден. Подсъдимият З. не изпълнил така заявения ангажимент и на 15.09.2023г. не завел Л. в училището, където учи и където частния тъжител Д. ги очаквала. Това поведение на подсъдимия провокирало Д. да подаде нов сигнал до полицията и да иска връщане на детето си. Д. отишла отново да жилището на подсъдимия, където пристигнали и полицейските служители Б. и М.. В резултат на проведените от полицаите разговори с подсъдимия и след като Д. изпълнила подновеното от З. искане за определяне на конкретни дати, на които последния ще ползва полагащите му се дни за контакти с детето си, Л. бил предаден на майка му С. Д..

При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил задълбочено/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Н. Б., З.Г., К. М., Б. А. и Л. З., писмени доказателства –копия от съдебно решение, удостоверение за раждане, социални доклади, материали по преписки на ДСП и СРП, на електронна кореспонденция, справка за съдимост. Въззивният съд преценява , че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Показанията на свидетелите Б., Г.ева, М. и А. , в качеството им на очевидци на поведението на частния тъжител Д. и на подсъдимия З. , са носители на пряка доказателствена информация за времето /датите/ и мястото н а осъществените от Д. и З. действия на 14.09.2023г. и на 15.09.2023г. пред дома на подсъдимия; за отправяните от страна на Д. претенции за връщане на детето от страна на подсъдимия; за отказа на З. да удовлетвори тези искания на Д. и за изтъкваните от него аргументи за това; за отправяните от страна на З. искания към Д. за конкретизиране на последващи дати, на които да упражни правото си на лични отношения с малолетния си син за остатъка от полагащите му се дни през лятото; за извършените от страна на полицейските служители действия в тази връзка и за предаване на детето Л. на майка му Д., извършено от страна на З. на 15.09.2023г. В тези им части показанията на четиримата свидетели са еднопосочни, последователни и не се опровергават 5 от другия доказателствен материал. Правилно районния съд не е кредитирал показанията на свидетелката З.Г. в частта им, в която същата изнася твърдения за липса на задължение за подсъдимия да върне детето на майка му на 14.09.2023г. и за изразено от страна на малолетния Л. желание да не присъства на откриване на учебната година на 15.09.2023г. В тези им части показанията на коментирания свидетел се опровергават от други гласни доказателства, закрепени в показанията на свидетеля Л. З., както и от съдържанието на провежданата в този период електронна кореспонденция между частния тъжител и подсъдимия.

От показанията на свидетеля Л. З. се обосновават обстоятелствата, касаещи неговото отиване при баща му- подсъдимия З., на 12.09.2023г., вместо на 08.09.2023г., поради заболяването му; пребиваването му в дома на баща му до 15.09.2023г., когато бил върнат на майка му; възникналия между родителите му спор за датата на връщането му в дома на майката, за провежданите между родителите му на 14.09. и на 15.09.2023г., пред дома на баща му разговори; за отказа на баща му да го върне на 14.09.2023г.; за потърсената от майка му намесата на полицейски служители и за направените от последните опити за разрешаване на възникналите конфликтни отношения между Д. и Г. З., както и за липсата на негово участие при вземане на решение от страна на подсъдимия да не присъства при откриване на учебната година; за положителната оценка, коята дава на отношението на баща му към него и за желанието му контактите между тях да бъдат по-чести. Показанията на коментирания свидетел Л. З. се оценяват и от въззивния съд, като достоверен доказателствен източник, тъй като същите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви, не се опровергават от други доказателствени източници и се подкрепят от коментираните по-горе други гласни доказателства.