Определение № 37737 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37737 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110107992 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********“ ЕООД, чрез адв. Н.С., срещу Р. М. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 11817,71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 30.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 779 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.01.2022 г. до 25.11.2022 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 518,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.01.2022 г. до 01.12.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2019 г. между „******************“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *******, по силата на който на Р. М. П. бил предоставен кредит в размер на 15000 лева и 300 лева за такса за разглеждане на документите. Кредитополучателят се задължил да върне получената сума в срок до 21.07.2027 г. на 96 анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Кредитополучателят погасил част от задълженията си, след което преустановил обслужването на кредита. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски от страна на ответника била обявена предсрочната изискуемост на процесния кредит, считано от 25.11.2022 г., когато бил уведомен ответникът. На 17.08.2022 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложенията към него „******************“ ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за 1 кредит. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД пълномощник на цедента изпратил до кредитополучателя уведомление за извършената цесия, което било връчено на последния на 25.11.2022 г. В условията на евентуалност твърди, че ответникът бил надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в това число уведомлението по чл. 99 ЗЗД. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023 г. по ч. гр. д. № 66158 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. М. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Р.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. На първо място възразява, че процесният договор за кредит бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК и с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Възразява, че договорните клаузи не били индивидуално договорени, поради което като неравноправни и на основание чл. 146 ЗЗП били нищожни. Предвид недействителността на договора ответникът не дължал претендираните от ищеца суми. В условията на евентуалност, в случай че съдът приемел, че ответникът дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, от главницата следвало да бъдат приспаднати вече платените от ответника суми в общ размер на 7034,53 лева, които неправилно били отнесен от кредитора за погасяване на договорна лихва и застрахователна вноска. Моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че на 30.07.2019 г. между него и „******************“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *******, по силата на който на Р. М. П. бил предоставен кредит в размер на 15000 лева и 300 лева за такса за разглеждане на документите; че предоставената сума в размер на 15000 лева била усвоена от него изцяло, както и последната платена вноска по кредита била тази с падеж 21.12.2021 г. (вноска № 29). Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно облигационно отношение между „******************“ ЕАД и ответника, възникнало въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 13.07.2015 г., което е съществувало през процесния период;

2. спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното съдържание на процесния договор за потребителски кредит (вкл. относно шрифт и максимален размер на ГПР);

2

3. че клаузите на процесния договор за потребителски кредит съответстват на добрите нрави и са индивидуално уговорени;

4. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

5. осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че кредиторът „******************“ ЕАД уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно, но не за поставените в исковата молба задачи (същите са за установяване на обстоятелства, които не се оспорват от ответника и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване), а със следните задачи: кои разходи са включени при формирането на посочения в договора ГПР; включени ли са в ГПР таксата за разглеждане на кредита, лихвите по договора и застрахователната премия и ако не са – какъв би бил размерът на ГПР при включването им.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 11817,71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 30.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 779 лева, 3 представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.01.2022 г. до 25.11.2022 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 518,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.01.2022 г. до 01.12.2022 г.

ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА обстоятелството, че на 30.07.2019 г. между него и „******************“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *******, по силата на който на Р. М. П. бил предоставен кредит в размер на 15000 лева и 300 лева за такса за разглеждане на документите; че предоставената сума в размер на 15000 лева била усвоена от него изцяло, както и последната платена вноска по кредита била тази с падеж 21.12.2021 г. (вноска № 29). Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно облигационно отношение между „******************“ ЕАД и ответника, възникнало въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 13.07.2015 г., което е съществувало през процесния период;

2. спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното съдържание на процесния договор за потребителски кредит (вкл. относно шрифт и максимален размер на ГПР);

3. че клаузите на процесния договор за потребителски кредит съответстват на добрите нрави и са индивидуално уговорени;

4. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

5. осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че кредиторът „******************“ ЕАД уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им 4 взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 66158 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи подробна справка за извършените от ответника плащания по процесния договор за кредит и какви задължения са били погасени с тях.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: кои разходи са включени при формирането на посочения в договора ГПР; включени ли са в ГПР таксата за разглеждане на кредита, лихвите по договора и застрахователната премия и ако не са – какъв би бил размерът на ГПР при включването им. Определя депозит в размер на 300 евро, който следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А.И.Т., специалност: съдебносчетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.