Решение № 216 от 09.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Кюстендил, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100784 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е образувано с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление – гр. П., кв. „В.“ ул. „Ср.“ № **, представлявано от управителя Б.

Л. Ив., чрез адв. Т. Н., със съдебен адрес в гр. С., ул. „От. П.“ №**, ет.*, офис *, против Г. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с.В., общ. Н., ул. „Ел.“ №**.

Ищецът твърди, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, произтичащи от облигационно правоотношение, възникнало по повод предоставяне на ВиК услуги – доставка на питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Посочва се, че тези отношения се уреждат съгласно „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори“, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., както и съгласно Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.

На името на Г. С. И. била открита партида за водоснабдяване на недвижим имот, находящ се на адрес в гр.П., кв.Д. м., бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, с абонатен № ***********. По силата на възникналото облигационно правоотношение ответникът се явявал потребител на услугите – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за недвижимия 1 имот, намиращ се на посочения адрес, а ищцовото дружество се явявало доставчик на съответните ВиК услуги.

Твърди се, че ответникът е потребявал предоставяните ВиК услуги, но не е изпълнил задължението си да заплати тяхната стойност по общо 19 броя фактури, издадени за периода от 06.01.2023 г. до 07.08.2024 г., като непогасеното задължение възлизало на 819,71 лева – главница, както и 87,68 лева – лихва за забава.

За посочената претенция е образувано ч.гр. дело № 45 от 2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като по същото е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение.

Иска се от съда, по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК и с правно основание на искането – чл. 79 от ЗЗД, чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД, да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Г. С.

И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с.В., общ. Н., ул. „Ел.“ №**, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., ЕИК 823073638, следните суми: 819,71 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки) – представляващи главница за стойността на предоставени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. и потребени, но незаплатени от длъжника услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за имот с адрес: гр.П., кв.Д. м., бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, с партиден № ****** за периода от 06.01.2023 г. до 07.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; 87,68 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) – представляващи лихва за забава за периода от 10.04.2023 г. до 30.10.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П. с вх. № 217/08.01.2025 г. е издадена Заповед № 15/08.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45 по описа за 2025 г. на Районен съд – Кюстендил. С посочената заповед е разпоредено длъжникът да заплати сумата от 819,71 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща главница за стойността на предоставени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. и потребени, но незаплатени ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за имот с адрес: гр.П., кв.Д. м., бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, с партиден № ********** за периода от 06.01.2023 г. до 07.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.11.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 87,68 лв. – лихва за забава за периода от 10.04.2023 г. до 30.10.2024 г., като в полза на заявителя са присъдени и направените разноски.

2

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 18.01.2025 г., като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. В указания едномесечен срок е подадена и настоящата искова молба за установяване на вземанията по заповедта.

По делото се установи, че процесният имот е собственост на ответника. Това обстоятелство се доказва от представената справка от дирекция „Местни данъци и такси“ към Община П., в която е посочено, че имотът е придобит въз основа на договор от 12.09.1986 г., издаден от ОбНС – П.. Ответникът е наследила имота от В. С. С. и С. П. С., като е техен единствен наследник, което се установява от представените удостоверения за наследници.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Не са представени доказателства от страна на ищеца, че същите са били публично обявени по предвидения в закона ред.

Приета е справка-извлечение за дължими суми, съдържаща информация относно номерата и датите на издадените фактури (които също са приложени по делото), като първата фактура е с дата 09.03.2023 г., а последната – с дата 02.09.2024 г., както и относно отчетните периоди, стойността на главниците и начислените лихви за забава.

В открито съдебно заседание са разпитани двама свидетели, допуснати по инициатива на ответника, от чиито показания се установява, че ответникът не използва процесния имот. Внучката на ответника – В.И., заявява, че баба й живее в село В. от 2003 г., а преди това е живяла в гр. С..

Посочва, че същата притежава и апартамент в гр. П., но не го посещава.

Свидетелката твърди още, че никой не е търсил баба й за проверка на водомер, като в апартамента никой не живеел, макар че преди повече от три години са го посещавали във връзка с намерение за продажбата му.

Другият свидетел – Р. Мл., съсед на ответника, заявява, че дори не е знаел ответникът да притежава апартамент в гр. П.. Същият не е останал с впечатление Г. И. да е посещавала или да е живяла в имота в П..

По делото е изслушано и заключение на вещо лице по съдебноикономическа експертиза, според което за процесния имот, във връзка с ползването на ВиК услугите, предоставяни от ищеца, е създаден абонатен № ******, партида *****/255, като не е бил наличен индивидуален водомер в имота. Начисляването на потребената вода е извършвано в съответствие с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Партидата е открита през месец юни 2020г.

Приложеният по делото документ за засичане на стойностите на водомера от инкасатор с абонатен № ******, водомер № ******** и пломба 3

№ ******** се отнася до общия водомер на сградата.

Всички суми били начислявани служебно съобразно общите условия на оператора, като за периода от 06.01.2023 г. до 07.08.2024 г. са на стойност 819,71 лева, както и лихва за забава в размер на 87,68 лева. Ежемесечно е издавана фактура със съответен падеж за плащане. Претендираната лихва е начислявана съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия – след изтичане на 30дневен срок от издаването на съответната фактура.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано, непротиворечиво и намира опора в счетоводните регистри на дружеството, поради което го възприема изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с установителен характер и целят признаване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за предоставени ВиК услуги, както и за начислена лихва за забава. Посочените вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в предвидения от закона срок. С подаването на възражението заповедта не е влязла в законна сила, поради което за ищеца е възникнал правен интерес да предяви настоящите искове по реда на чл. 422 от ГПК с цел установяване съществуването на претендираните вземания.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, дадено с доклада по делото, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за предоставяне на ВиК услуги. Освен това ищецът следва да докаже, че действително е предоставил съответните услуги през процесния период, както и какъв е техният размер и по какъв начин е формирана претендираната стойност. Само при доказване на тези обстоятелства би могло да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на съответната цена на услугите.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги (наричана по-нататък „наредбата“), получаването на ВиК услуги се осъществява въз основа на публично известни и оповестени общи условия. Тези общи условия се предлагат от оператора, одобряват се от собственика или собствениците на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от тях лица, както и от съответния регулаторен орган. В чл. 8, ал. 2 от наредбата изрично е предвидено задължение за операторите да публикуват одобрените общи условия както на своята електронна страница, така и най-малко в един централен и един местен ежедневник, като по този начин се осигурява публичност и достъпност до съдържанието им.

Именно чрез общите условия се определят правата и задълженията на страните в правоотношението – както на оператора, така и на потребителите 4 на ВиК услуги. Законодателят е предвидил и възможност за потребителите в срок до 30 дни след влизането им в сила да предложат различни условия чрез подаване на заявление до оператора. В случай че предложените условия бъдат приети, те се оформят в писмени споразумения. При липса на постигнато споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора, в сила остават общите условия в техния първоначален вид.

От изложеното следва, че облигационната връзка между водоснабдителното дружество и потребителя възниква по силата на закона от момента, в който определено лице придобие качеството на потребител на ВиК услуги. Това качество е нормативно определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата, съгласно който потребител на ВиК услуги е всеки собственик, съответно титуляр на вещно право на ползване или на вещно право на строеж върху жилищен или нежилищен имот в сграда – етажна собственост.

Следователно правоотношението между доставчика на ВиК услуги и потребителя възниква по силата на закона от момента на възникване на качеството „потребител“, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор между страните. От това следва, че за възникването на подобно правоотношение е достатъчно да се установи, че лицето притежава съответния имот или вещно право върху него и поради това има качеството потребител.

В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот по силата на наследяване по закон. Това обстоятелство се доказва от представените удостоверения за наследници и справката от дирекция „Местни данъци и такси“ към Община П.. По делото не са налице данни за последващи разпоредителни сделки с имота, нито за други промени във вещноправния му статут, поради което следва да се приеме, че ответникът продължава да бъде негов собственик.