Решение № 55 от 19.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. ХАСКОВО, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500144 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХХ IХ,чл. 435 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С постановление от 26.Х.2023 г. по изпълнително дело №20239290401565 ЧСИ Николета Кавакова,рег.№929 отказва да намали приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 491.20 лв. с ДДС,тъй като същите били в нормативно определение минимум по Наредба №1/09.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатсктие възнаграждения.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от горното постановление са останали от ЗАД“ОЗКЗастраховане“ АД,ЕИК121265177,гр.София,ул.***, длъжник в изпълнителното производство.

Претендирания от взискателя в това производство адвокатски хонорар бил над установения минимум,предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,поради което и неправилно било отказано същият да се намали до размер от 200 лв.Същевременно и определения размер на таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ не бил съобразен с предписанията на нормативната уредба.

1

Жалбоподателят посочва,че приетия размер на адвокатски хонорар за взискателя бил прекомерен съобразно чл.78 ал.V от ГПК,тъй-като не отговарял на правната и фактическа сложност на делото.Към настоящия случай не били относими хипотезите на чл.10 т.2 от Наредба №1/2004 г. ,а тези на чл.10 т.1.

Следвало от друга страна при определяне на размер на таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в базата на същата да не се включва и размера на така приетото адвокатско възнаграждение,тъй-като за основа в тази насока служело само присъденото вземане по изпълнителния лист.Поради това се иска въпросната такса да се намали до пропорционалния й размер само на присъденото вземане,евентуално при включване на адвокатския хонорар-да се съобрази неговия намален съобразно изложеното по-горе размер.

Претендират се и разноските в настоящото производство.

В отговора на представената жалба Адвокатско дружество „Г. и М.“ Булстат 177430738,съдебен адрес гр.*** извежда неоснователността на същата.

Въпросното изпълнително дело било образувано от дружеството като взискател за присъдената сума от 2 824 лв.В чл.10 т.1 от Наредба №1/2004 г.

МРАВ минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство било в размер на 200 лв.От друга страна в т.2 на същия текст било предвидено,че за процесуално представителство,защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и действия по удовлетворяване на парични вземания минималното адвокатско възнаграждение възлизало на една втора от съответното такова по чл.7 ал.II т.2 от НМРАВ.В случая и съобразно посочените норми,се дължало адвокатско възнаграждение от 432 лв.Тъй-като обаче адвокатското дружество „Г. и М.“ било регистрирано по ЗДДС и предвид §2А НМРАВ,върху този размер се дължал и данък добавена стойност или общо се дължало точно приетото възнаграждение в изпълнителното дело от 491.20 лв.

Посочва се и че адвокатското дружество освен образуването на изпълнителното дело като взискателя,осъществявало и надлежно действия в рамките на същото по изготвяне на отговори по възраженията на длъжника,така и по представяне на настоящия отговор на подадената жалба.

Следвало да не се редуцира и определената държавна такса,тъй-като същата обхващала и адвокатския хонорар на взискателя.

Претендират се и направените по делото разноски.

ЧСИ Николета Кавакова представя мотиви на основание чл.436 ал. III от ГПК,като извежда неоснователността на предприетото обжалване от страна на застрахователното дружество на посоченото постановление.

Правни съображения

Частната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал. I ГПК, от процесуално легитимирано лице- длъжникът и против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

2

Преценена по същество е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Изпълнителното производство е образувано срещу длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕАД от адвокатско дружество „Г.и М.“,рег. по ЗДДС въз основа на изпълнителни листи,издадени съобразно влезли в сила съдебни решения,с които длъжника е осъден да заплати общо на взискателя 2 824 лева.

На 27.09.2023г. на длъжника „Застрахователно Акционерно Дружество Озк Застраховане" АД, ЕИК

121265177 е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 56859/21.09.2023г„ чрез служител на дружеството, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.***, ведно с приложения към нея Изпълнителен лист, издаден на

14.09.2023 г. от

Окръжен съд Хасково, въз основа на решение № 260036/05.10.2022г. и Определение № 260157/01.12.2022г. по търговско дело № 108/2019г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

На 02.10.2023г. с постъпил отговор на справката по чл. 191 от ДОПК с вх. № 111573/02.10.2023г. Съгласно приложеното Удостоверение, дружеството - длъжник няма публични задължения.На 04.05.2023 г. е постъпило възражение от длъжника,с което същият изразява несъгласие с приетите разноски в изпълнителното производство в размер на 491.20 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, съгласно представения от взискателя Договор за правна защита и съдействие, като намира същия за прекомерен и необосновано висок, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Длъжникът изразява несъгласие и отправя искане до съдебния изпълнител да намали приетите разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

На 05.10.2023г. с постъпил отговор на възражението срещу приетите разноски в и шълнителното производство.

На 18.10.2023г., по сметката на съдебния изпълнител с постъпила сума в размер на 3 765.46лв.

С постановление съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнителното дело.

Така постановеното разпореждане на ЧСИ е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., г. к., IV г. о. на ВКС и Решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В настоящия случай следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.

В молбата за образуване на изпълнително дело процесуалният представител на взискателя е направил искане за присъждане на разноските в изпълнителния процес.Действително изпълнителното делото не е с фактическа и правна сложност В настоящия случай следва да се отбележи, че 3 жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.

В пределите на провелия се изпълнителен процес отсъстват самостоятелни действия по процесуално представителство, което да обуславя пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 10. т. 2 от НМРАВ .

Безспорно е, че дългът по изпълнителния лист е погасен изцяло в кратък срок след изтичане на срока на доброволно изпълнение, поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложи репарирането на разноските за адвокатско възнаграждение единствено за действието по образуване на изпълнителното дело. В този смисъл в производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т.1 НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД следва да се възложи единствено минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ . Отговорността за длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че ангажираният адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия, свързани с постигане на преследвания резултат– удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане.

Разпоредбата на т.2 в случая е неприложима, тъй-като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имуществото на длъжника, справки, предлагане на способи за изпълнение в течение на производството и др. В случая такива не са извършвани и длъжникът е погасил изцяло задължението си в срока за доброволно плащане, поради което и не следва да бъде определяно възнаграждение по т.2 от наредбата.

Основателна е жалбата и в частта досежно неправилното определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 26, б. „г“ от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва - от 10000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.

Таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие, но не се включва в материалния интерес при определянето на дължимата такса по чл.26 от Тарифата. Включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в „събраната сума“ по смисъла на т.26 е незаконосъобразно. Материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В случая обаче видно от разпореждане относно приемане на разноските по изпълнението изрично се сочи,че се дължат такси от 84 лв.,които обаче на са такива по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

4

По изложените съображения, постановлението на съдебния изпълнител с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението да се намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ще следва да се отхвърли жалбата по отношение искането на промяна на определената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Начинът и условията за разпределение на разноските е уреден в чл.78 ГПК, според който отговорността за разноски се носи от загубилата спора страна.

Цитираната разпоредба е израз на разбирането, че страната, която е предизвикала съдебното производство с неоснователното си оспорване, следва да заплати направените от насрещната страна разноски. Проявление на това разбиране е правилото на чл.78, ал. 2 ГПК, според която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В конкретният случай взискателят по никакъв начин не е станал причина за образуването на настоящото производство, поради което и не следва в негова тежест да бъдат възложени разноските, сторени от жалбоподателя в настоящото производство. В случая се касае за проверка действията на ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по делото не носят отговорност, поради което и не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство. Ето защо направените във въззивното производство разноски следва да останат за сметка на страната, която ги е направила/ евентуално би могла да ги претендира за заплащане по реда на чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ/.