Решение № 473 от 15.07.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пазарджик , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200735 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба „П.“ ООД, ЕИК ***, предстгавлявано от управителя А. И. Й. против НП № 13-002638 от 26.04.2021 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява представител и не се взема становище по съществото на спора.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, 1 съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е уредил отношенията си с К. М. П., ЕГН *** като трудови правоотношения при предоставянето на работна сила на 23.11.2020г. на строителен обект- изграждаща се ТСИ /трошачно-ситова инсталация/ на кариера „Ветрен дол“, находяща се в землището на с.Ветрен дол, общ Септември.

На посочената дата в описания обект на дружеството била извършена проверка от служители на ДИТ-Пазарджик, сред които бил и актосъставителят – св.В.Д.. На място били заварени да престират труд няколко работника, сред които и К. П. – строителен работник. Същият попълнил саморъчно декларация по чл.402 от КТ, в която декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че работи в „П.“ от една година като строителен работник, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., с почивни дни събота и неделя и с трудово възнаграждение в размера на 600 лева.

На място в деня на проверката нямало официален представител на дружеството, поради което служителите на ДИТ-Пазарджик призовали същото с призовка в сградата на дирекцията, като указали какви документи следвало да се представят за нуждите на проверката, включително и трудовите договори на заварените да престират труд лица.

На 09.12.2020г. представител на дружеството се явил в дирекцията и представил исканите то проверяващите документи, при което станало ясно, че трудовият договор с работника К. П. бил сключен на 24.11.2020г., т.е. в деня след проверката.

За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2034581/12.01.2021 г.

С оглед на това било прието, че дружеството е извършило 2 нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което против него бил съставен АУАН № 13-002638 от 26.01.2021г., който на същата дата бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството – К. М. В., който го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП, което било връчено на дружеството по пощата на 12.05.2021 г. (виж известие за доставяне на л.6), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице по куриер, чрез наказващия орган на 13.05.2021 г. (виж куриерска разписка на л.4), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св. В.Д..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка – 23.11.2020г., в обекта на дружеството, лицето К. П. престирало труд като строителен работник, без преди това с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Този факт принципно не се оспорва и с подадената против НП въззивна жалба. Категорично стана ясно и това, че трудов договор с въпросното лице е бил сключен на следващия ден /виж договор на л.11-12 от делото/, т.е. след проверката, което пък несъмнено сочи, че на инкриминираната дата дружеството е извършило вмененото му административно нарушение. Това е така, защото няма съмнение, че между страните фактически към деня на проверката е било възникнало трудово правоотношение, при което пък правилно е била ангажирана отговорността на работодателя по 414 ал.3 от КТ за нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на 3 здравословни и безопасни условия на труд. Втората императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

При служебна проверка съдът констатира, че не е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН при описанието на нарушението в НП, нито тази на чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Както се посочи описанието на нарушението е пълно и ясно. Посочена е дата на нарушението– 23.11.2020, място на извършването му – строителен обект: изграждаща се ТСИ /трошачно-ситова инсталация/ на кариера „Ветрен дол“, находяща се в землището на с.Ветрен дол, общ Септември.

Посочено е качеството на нарушителя - работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението - не са уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключен писмен трудов договор с горепосоченото лице, което е престирало труд в полза на дружеството като кофражист.

Неоснователно е възражението във въззивнат ажалба за допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, което се изразявало в това, че съставения АУАН не бил надлежно предявен и връчен на представител на дружеството. Сочи се, че той бил връчен на лицето К. М. В., който обаче не бил надлежно упълномощен и не притежавал представителна власт да подписва и приема от името и за сметка на дружеството актове за установяване на нарушения и наказателни постановления.

Видно от представеното по преписката и прието като писмено доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 03.02.2020г. и рег. № 929 от същата дата, валидно до 31.01.2022г. /лист 14/, с него управителят на дружеството е упълномощил К. М. В. да го представлява пред ИА „ГИТ“ и всички териториални дирекции „ИТ“ в България с правата да подписва документи, получава справки, подава молби, заявления и декларации, подписва същите и т.н. Именно с това пълномощно пълномощникът на дружеството се е афиширал като такъв при съставянето, предявяването и връчването на акта, след което същото е 4 описано в разписката, удостоверяваща връчването на акта. При това положение няма съмнение, че АУАН е бил надлежно предявен и връчен.

Съдът счита, че случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ поради законодателната забрана по ал.2 на същата норма - да се счита за маловажно нарушение от процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези случаи работодателят не може да се освободи от административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание. В случая не са налице основания и за приложението на чл.9 ал.2 от НК във вр. с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност. То пряко влияе на интересите на работника, като засяга освен неговите трудови права, но и тези свързани със социално и здвноосигурителния му статус.

Според настоящия съдебен състав при определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация.

Правилно е била определена санкция в минималния размер от 1500 лева, като е отчетено, че 5 нарушението е извършено за първи път и че е отстранено веднага след констатирането му, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. С тази санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде потвърдено.

Основателно е своевременно направеното, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, доколкото тя има статут на юридическо лице със самостоятелен бюджет, а Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто директор е издал процесното НП е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, а делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НП № 13-002638 от 26.04.2021 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „П.“ ООД, ЕИК ***, предстгавлявано от управителя А. И. Й., на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

6

ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ***, предстгавлявано от управителя А. И. Й. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 80.00 лева (осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето м у.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 7