Определение № 214 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502241 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на М. М. В., ЕГН **********, срещу Решение №2648/12.07.2025г. по гр. дело №13641/2023г. на ВРС , 30 състав, с което е прието за установено по отношение на ищеца „Инвест оринч“ ЕООД, ЕИК 203803700, че отв. М. М. В. не е собственик на ПИ с идентификатор №***.209 по КК и КР на град Варна, одобР. със Заповед №РД-1898/10.11.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот от 20.09.2022г., с адрес: гр.Варна, район „Одесос“, ул. „***“ №12, с площ от 201 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10м), стар номер 24а, при граници: ПИ ***.208 ***.262; ***.210; ***.212 по същите КК и КР.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо изцяло, тъй като е предявен и разгледан иск за собственост на имот №209 по актуален КП на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ №12, но този имот съставлява част от УПИ №VII-24 в кв.352 по последния действащ и приложен регулационен план (РП), одобрен със Заповед №244/16.01.1959г. на КСБП. На второ място решението е частично недопустимо за разликата над собствените на ответницата-въззивница 1/8 ид. части от имота до пълната му собственост, тъй като М. В. се легитимира със сделката по НА №88/1992г. на н-с при ВРС за 1/8 ид. част от терена. Извън горното решението е неправилно и необосновано, тъй като: праводателят не ищеца („Казаков инвест“) не е бил получил вещни права и владение от неговия праводател „ВиК“ – Варна, за да може да предаде такива на „Инвест оринч“ ЕООД; всички сделки след РП от 1

1959г. с реална част от УПИ са нищожни поради колизия с чл.40 ЗПИНМ (отм.), чл.59, ал.1 ЗТСУ (отм.) и пар.6, ал.1 от ПЗР на ЗУТ; ответницата М. В. е придобила през 1992г. валидно 1/8 ид. част от целия терен с обща площ 400 кв. м., която владее оттогава необезпокоявано и която е придобила и евентуално по давност към исковата молба;В. се легитимира и с решение по иск по чл.76 от ЗС срещу „Казаков инвест“, след което на 29.11.2023г. е била и въведена във владение въз основа на изп. лист по делото. По тези причини се моли за пълно или частично обезсилване на решението, респ. за отхвърляне на иска, при съответно разпределяне на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за допустимост на иска и производството, като акцентира на самостоятелния характер на спорния ПИ №***.209 по актуалните КК и КР на град Варна, с адрес на имота гр.Варна, район „Одесос“, ул. „***“ №12, регулационният статут на който към предявяване на иска (м.10.2023г.) е точно отразен в актуалния КП на града; в тази връзка развива правни аргументи. Предвид ползването на целия терен от ответницата не приема и доводите й в жалбата й за частична недопустимост на иска. Поддържа за изцяло доказано правото на собственост на „Инвест оринч“ ЕООД върху ПИ №***.209 по актуалните КК и КР на град Варна, с адрес на имота гр.Варна, район „Одесос“, ул. „***“ №12, въз основа на продажба от 12.08.2022г. Поддържа и позицията си пред ВРС за липса на права в ответницата досежно спорния имот. По същество моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски пред ВОС.

След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът – въззиваем депозира молба вх. №34552/27.11.2025г., в която релевира пространни съображения за недопустимост на оставянето на исковата молба без движение от ВОС, респ. за незаконосъобразност на дедените указания, като моли определение №5092/10.11.2025г. на ВОС да бъде отменено и делото да бъде насрочено за открито заседание.

По така подадената молба вх. №34552/27.11.2025г. насрещната страна изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея, като поддържа позицията си във въззивната жалба.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

Предвид насрочването на делото и липсата на предпоставки за приложението на чл.253 от ГПК, определение №5092/10.11.2025г. на ВОС не 2 следва да бъде отменяно от въззивния съд.

По доказателствата: На този етап съдът преценява, че не са налице предпоставките за допускане на СТЕ по задачата, посочена във въззивната жалба – вещо лице „да посочи на скицата по делото четирите граници на имота по НА №88/1992г. на н-с при ВРС“.

Други искания по доказателствата няма заявени пред въззивния съд.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за назначаване на СТЕ, вещото лице по която „да посочи на скицата по делото четирите граници на имота по НА №88/1992г. на н-с при ВРС“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца-въззиваем пред ВОС за отмяна на определение №5092/10.11.2025г. на ВОС, на осн. чл.253 от ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4