Решение № 670 от 25.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Варна, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100502143 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Развива се след Решение № 60075/18.08.6.2021г. по г.д.№ 2799/2020г. по описа на ВКС, второ г.о., с което по жалба на М. ТР. Г., Р. В. П., Т. В. ХР. и КР. Р. В., всички чрез процесуален представител –адв.Д.Е. –ВАК е отменено Решение № 774 от 22.06.2020г. по в.гр.дело № 351/2020г., по описа на ВОС, като са дадени указания за продължаване на процеса по въззивната жалба на М. ТР. Г., Р. В. П., Т. В. ХР. и КР. Р. В..

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 7565/11.12.2019г. от М. ТР.

Г., Р. В. П., Т. В. ХР. и КР. Р. В., всички чрез процесуален представител –адв.Д.Е. –ВАК срещу Решение № 358/25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 876/2018 г. по описа на РС Провадия, с което всеки един от въззивниците Е ОСЪДЕН да заплати на основание чл.72, ал.1 ЗС на ЕТ“Ведилия- Д. Х.“ сумата от по 21 650лв., представляваща припадащата се съобразно наследствените дялове на всеки от ответниците части от сумата от 86 600лв., с която се е увеличила стойността на имот, съставляващ УПИ III -624, 623, в кв.33 по плана на гр.Провадия, ул.“Дунав“ №72а, в следствие на построена сграда в периода 1995г. – 1996г.магазин 1 в партерен етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва“, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2018г. до окончателното им изплащане, както и 5194лв. съдебни разноски; 176,58лв. разноски по молбата за обезпечение на бъдещи искове и 16,02лв. разноски за вписване на възбрана .

Считайки обжалваното решение за недопустимо поради нарушение на процесуалните правила за родова подсъдност на делото на районен съд и отсъствие на пасивна материална легитимация на ответниците по предявените искове, както и за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, молят за обезсилването му като недопустимо, евентуално – отмяната му като незаконосъобразно и неправилно и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Оспорват легитимацията си по иска, с аргумент, че 1 не следва да отговарят за заплащането на извършените в имота подобрения, тъй като не са наследили права и задължения, които наследодателите им не са притежавали, към деня на откриване на наследството. Оспорват изводите на първоинстанционния съд за установеност от събраните по делото доказателства на извършване на подобрения, какви са те и от кого са извършени и за чия сметка към датата на смъртта на наследодателите, като излагат подробни аргументи за недоказаност на предявените искове по основание и размер.

Оспорват доводите изложени от съда, относно приложение на института на погасителната давност, като поддържат възражението си за изтекла такава, касателно исковите претенции считано от 1995г., когато според тях е началния момент доколкото самия ищец твърди, че тогава е извършил вложенията си довели до увеличаване стойността на процесния обект, както и от 08.03.2006г. , когато е изтекъл петгодишния срок считано от влизане в сила на 08.03.2001г. на Решение по гр.д. № 18 по описа на РС-Провадия за 2000г. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество въззивниците, редовно призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата, претендират отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на разноски за всички инстанции.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за допустимо, правилно и законосъобразно. Излага, че след постановяване на обжалваното решение и във връзка с отправени от въззиниците покани, процесния поземлен имот им е предаден с Протокол от 13.09.2019г. /приложен към жалбата/. Отправени са искания за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество,въззиваемия редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа депозирания отговор и жалбата, както и уточняващите молби.Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Представя становище по същество на спора/писмени бележки/.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЕТ „Ведилия – Д. Х.“ ЕИК 103104724, представляван от Д. Х. срещу М. ТР. Г., Р. В. П., Т.В. Г. и КР. Р. В. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца по 21650 лева, представляващи припадащата се съобразно наследствените им дялове части от сумата 86600 лева, с която се е увеличила стойността на имот, съставляващ понастоящем УПИ № III-624, 623 кв. 33 по плана на град Провадия, с административен адрес гр. **** в следствие на построения от ищеца въз основа на издадено Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г през периода 1995-1996г магазин I в партерния етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до окончателното заплащане на претенциите.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение, постановено на 29.03.2018г. по в.гр.д. № 2669/2017г. по описа на ВОС е било потвърдено Решение № 320/28.12.2015г, постановено по гр.д. № 1015/2013г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е прието за установено по отношение на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц., че ЕТ „Ведилия-Д. Х.“, ЕИК 103104724, не притежава прехвърленото му на 15.12.1995г от „Интертайм - Хектор – Инженеринг“ ООД Варна /в ликвидация/ с нотариален акт № 73, том IV, дело № 989/1995 г. на нотариус при PC - Провадия право на строеж в дворно място, находящо се в град ****, цялото с площ от 700 кв.м, съставляващо УПИ III-624,623 в квартал 33 по плана на града, при граници на цялото място, ул. Дунав, ул. Г. Димитров, поземлени имоти II - 627,626,625, 2

V - 629,630 и IV - 623, а именно: право на строеж на магазин № I със застроена площ от 95,87 кв.м и прилежащите 19,81 кв.м от общите части на сградата, състоящ се от две търговски помещения, склад и офис, при съседи: избени помещения, магазин № II, поради погасяването му вследствие неупражняване в петгодишен срок, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с член 67, алинея 1 от ЗС.

Активната си процесуална легитимация – да получи от всеки от ответниците увеличената стойност на описания поземлен имот, определена към датата на постановяване на съдебното решение по настоящото дело, вследствие на цялостното изграждане в имота и оборудването на магазин № 1 по одобрен архитектурен проект, ищеца обосновава в качеството му на добросъвестен владелец , поради придобиването на ограниченото вещно право на строеж на правно основание, реализирането на което било годно основание да го направи собственик на изградения обект – магазин № 1, в предвидената за изграждане в поземления имот сграда.Сочи, че строителството на магазина е завършило най-късно до средата на 1996г. и подобренията са направени от ЕФ „Ведилия - Х.Д.Х.“ /чийто правоприемник е настоящият ищец/ именно в това му качество, при съзнание, че ще стане собственик на обекта, който изгражда. Твърди, че за УПИ I - „за жилищен комплекс” в кв. 33 по плана на гр. Провадия е бил налице одобрен архитектурен проект и издадено Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г. и Протокол №42 от 15.09.1994г. за определяне на строителна линия и ниво за изграждане на ЖСК “Елва“ върху 200,10 кв.м от площта на УПИ – то. Параметрите на сградата относно жилищните етажи и избения етаж съответствали на одобрения архитектурен проект. В процесния имот било започнало строителството на жилищна сграда. Изградени били сутеренния етаж, партерния етаж и първи жилищен етаж.

Изградена била подовата плоча на втори жилищен етаж. Нямало изградена покривна конструкция. От 1997г. били завършени и функционирали три броя магазини на партерния етаж – изпълнени били подови и стенни покрития, монтирана била дограма, ел. и ВиК инсталации. По жилищните етажи и сутеренния не били изпълнявани строителни работи.

Излага, че в качеството на универсални правоприемници на правните субекти, които са били собственици на поземления имот към момента на изграждането на магазин № 1, именно посочените в исковата молба ответници, съобразно наследствените им дялове в придобитата по наследство собственост върху подобрения поземлен имот, са пасивно легитимирани за вземанията на подобрителя за извършените подобрения, с които са се обогатили.Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който изразяват становище за недопустимост на исковете, тъй като не били обогатени от извършените от ищеца подобрения към момента на прехвърляне на имота от тях на настоящите собственици с нотариален акт 139, том V, от 23.08.2013год. Оспорват исковете к а т о неоснователни, като погасени по давност на 08.03.2006г. , когато е изтекъл петгодишния срок считано от влизане в сила на 08.03.2001г. на Решение по гр.д. № 18 по описа на РС-Провадия за 2000г., с който договорът за учредяване на правото на строеж е развален. Оспорват всички наведени в исковата молба твърдения за извършени в имота от ищеца подобрения. Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното 3 решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Възражението на въззивниците за родова неподсъдност на исковете е неоснователно. С исковата молба са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове срещу всеки един от ответниците, за парични вземания, всяко от които е на стойност по-малка от 25 000лв. поради което и съгласно правилата на чл.103 и чл.104 ГПК исковете са подсъдни на районен съд, като първа интанция.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, с уважаването на който ищеца цели получаване на сумата, с която се е увеличила стойността на имот, съставляващ понастоящем УПИ № III-624, 623 кв.33 по плана на град Провадия, с административен адрес гр. **** в следствие на извършени от него подобрения – построяване въз основа на издадено Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г. през периода 1995-1996г. магазин 1 в партерния етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до окончателното заплащане на претенциите.

Настоящия съдебен състав счита, че ищеца е активно легитимиран по заведените искове претенции, по следните съображения.