Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20049 от 06.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67697/2023
Вид
Решение № 20049
Подписан
06.11.2024
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20049 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110167697 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба с вх. № 356011/11.12.2023 г., уточнена с писмени молби с вх. № 26991/29.01.2024 г. и № 72755/05.03.2024 г., на В. И.

В., с ЕГН: **********, срещу Д. И. В., с ЕГН: **********, с правно основание чл. 109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, намираща се в село ,1, с идентификатор 4,.1, а ответницата е собственик на първия етаж от същата сграда въз основа на Протокол за съдебна делба от 15.12.1993 г. по гр. д. № 4214/1993 г. по описа на СРС, 58 състав, с който е одобрена съдебна спогодба между съделителите В.

И. В. и Д. И. В.. Ищцата твърди, че ответницата е сменила бравата на входната врата, изградила е преградна стена между първия и втория етаж на стълбищното пространство, както и е изградила външна бетонна стълба от двора към втория етаж, като така възпрепятства достъпа на ищцата до втория етаж, както и достъпа до общите части на сградата, включително до електроразпределението и водоснабдяването на същата. Поддържа още, че изграденото външно бетонно стълбище представлява незаконен строеж, поради което е подала жалба до отдел „Незаконно строителство“ на община Панчарево, както и до Софийска районна прокуратура. Моли съда да осъди ответницата да възстанови фактическото състояние на имота като премахне изградената стена между първия и втория етаж на стълбищното пространство, както и външната бетонна стълба от двора към втория етаж, да предостави достъп до имота чрез основния вход, както и достъп до общите части на сградата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба, с който исковете се оспорват. Ответницата твърди, че отношенията между страните са влошени, което е било основание да изгради стената и стълбата. Навежда доводи за извършено домашно насилие от страна на ищцата върху себе си и 1 майка им – Траянка В., като представя заповед за въздържане от насилие от 2014 г. по отношение на същата, както и заповед за незабавна защита № 146 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 26401/2024 г. по описа на СРС, задължаваща ищцата да се въздържа от насилие спрямо ответницата. Твърди, че правото на достъп на ищцата до втория етаж не е възпрепятствано, не е ограничен достъпът на ищцата до електроразпределението на втория етаж, нито до водоснабдяването. Сочи, че въз основа на Протокол за съдебна делба от 15.12.1993 г. по гр. д. № 4214/1993 г. по описа на СРС, 58 състав, майката на страните има пожизнено право на ползване върху целия имот, като ответницата е съгласувала преустройствата с нея. Поддържа, че тъй като ищцата разполага единствено с голата собственост върху имота, искът е неоснователен. Моли съда да отхвърли предявените от ищцата искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и видно от Протокол за съдебна делба от 15.12.1993 г. по гр. д. № 4214/1993 г. по описа на СРС, 58 състав, че ищцата е собственик на втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 4,.1, находяща се в село ,1, състоящ се от една стая, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, заедно с югозападното мазе, югоизточната реална част от тавана над сградата и заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.

Не се спори също, че ответницата е собственик на първи етаж от същата двуетажна жилищна сграда, състоящ се от една стая, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, заедно със северозападното избено помещение, югозападната реална част от тавана над сградата и заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.

Не се спори, че ответницата е изградила преградната стена между първия и втория етаж на къщата, както и външното бетонно стълбище, което води директно от двора на къщата до втория етаж, нито че е сменила бравата на входната врата на двуетажната жилищна сграда и че не е снабдила ищцата с ключ от същата.

От заключението на вещо лице Р. С. К. по допуснатата съдебнотехническа експертиза се установява, че: Процесният имот представлява жилищна сграда с идентификатор 4,.1, находяща се в село ,1. Сградата е на два етажа, като в нея са регистрирани два самостоятелни обекта, а именно:

СОС с идентификатор 4,.1.1, етаж 1, ап. 1, брой нива 1, площ по документ 72.71 кв. м., ½ ид. ч. от общите части на сградата, и СОС с идентификатор 4,.1.2, етаж 2, брой нива 1, площ по документ 72.71 кв. м., северозападно избено помещение и югозападна реална част от тавана и ½ ид. ч. от общите части на сградата. Установява, че В. В. ползва втория етаж и целия тавански етаж на сградата, но не ползва югозападното мазе, което се ползва от Траянка В. и ответницата – Д. В.. Установява се, че електромерите се намират и достъпват от улицата, а водомерът е общ за двата самостоятелни обекта и се намира в двора, зад външната чешма. Вещото лице е установило, че до дворното място и водомера имат достъп и двете страни по делото. Изготвената съдебно-техническа експертиза установява, че на северната фасада на къщата е изградено външно стълбище, с което се осигурява директен достъп до жилището на втория етаж без преминаване през коридора, както и че 2 вътрешното стълбище е преградено и по него не може да се стигне до втория етаж.

Съдът дава вяра на изложеното в съдебно-техническата експертиза в горните части. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания от областта на инженерно-строителните науки, въз основа на анализ на наличните по делото писмени документи и оглед на място на процесния имот.

По делото е разпитан свидетелят И. А. Т. – приятел на ищцата. От показанията му се допълва посоченото от вещото лице, че в жилището на ищцата се влиза посредством новоизграденото външно стълбище. От показанията на свидетеля се установява, че ищцата е минавала през стълбищния прозорец около две седмици преди свидетелят и синът да поставят врата на негово място, което е създало неудобство за достъп до обекта.

С ъ д ъ т не дава вяра на показанията на свидетеля, че главният електрически прекъсвач е на първия етаж, както и че не е необходимо ищцата да преминава през жилището на ответницата, за да стигне до своя обект през вътрешното стълбище, че къщата се състои от партер – първи етаж – втори етаж, свързани чрез две стълбищни площадки. Твърденията не кореспондират с установеното от вещото лице, а конкретно показанията, че къщата се състои от партер – първи етаж – втори етаж – не кореспондира и с останалия доказателствен материал по делото, а именно Протокола за съдебна делба от 1993 г. и Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1103075-25.11.2020 г., издадена от АГКК. Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитира показанията на свидетеля в тази им част като недостоверни и некореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по така предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, съобразно изричното правило на чл. 154 ГПК, като е указал на ищеца, че за да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, той следва да докаже следните материалноправни предпоставки, както следва: 1) да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание, и причинна връзка между двете. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже, че не осъществява неоснователно въздействие върху имота на ищеца, или че действията или бездействията му не създават пречки за ползването на имота, по-големи от обикновените.

Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено 3 неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.

За успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна. Необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право (Решение № 416 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 27/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева).

За уважаване на претенцията по предявен негаторен иск е необходимо да бъде установено, че върху имота е осъществено неоснователно въздействие, което пречи на ищеца да упражнява пълноценно своето абсолютно вещно право, което е фактически въпрос. Влошените отношения между страните не са предмет на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, а защита на правата на ответницата и нейната майка следва да бъдат търсени по реда, предвиден в ЗЗДН и НПК. Представените по делото заповеди за защита, издадени срещу ищцата В. И. В., не могат да обосноват основателност на извършените действия. По смисъла на чл. 109 ЗС основателни биха били такива действия, които произтичат от противопоставимо на ищеца право на ответника, например учредено в негова полза право на строеж.

По делото не е спорно, че страните са собственици на отделни етажи в двуетажна жилищна сграда и съсобственици на ½ ид. ч. от свързващите ги общи части. Тези обстоятелства водят до извода, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, възникнала чрез извършената през 1993 г. съдебна делба, с която сградата е поделена на два етажа, предоставени на съделителите като реални дялове. По този начин се е създала етажна собственост, като дворното място, основите, външните стени на къщата, стълбищата, главните линии на инсталациите за ток, вода и топлоенергия, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗС, са се превърнали в общи части на етажната собственост.

Предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС е допустим, доколкото твърденията, изложени в исковата молба сочат, че ответницата – Д.

И. В., извършва неоснователни действия в имота на ищеца – В. И. В., с които се пречи на упражняването на правото на собственост от него в пълен обем.

По делото се установява, че майката на страните си е запазила пожизнено право на ползване върху самостоятелните първи и втори етаж, първият собственост на ответницата, вторият собственост на ищцата.

Установява се, че ответницата е изградила преградна стена между първия и втория етаж на къщата, както и външно бетонно стълбище на северната фасада на сградата, което води директно от двора на къщата до втория етаж. За тези строителни промени не е било поискано съгласие от ищцата. През 2022 г.

4 ответницата е сменила бравата на входната врата на сградата без да снабди ищцата с ключ от същата. Без значение за настоящото производство са доводите, наведени от ответницата, че гореописаните действия са извършени с цел притеснение и страх от извършване на физическо и психическо насилие от страна на ищцата по отношение на ответницата и тяхната майка – Траянка В..