Решение № 4687 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110206430 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Т. Б. К., ЕГН **********, депозирана чрез адв. Д. Т., срещу Наказателно постановление № 24-4332019973/26.08.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Т. Б. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 13.04.2024 г., около 11:33 часа, в гр.София, по бул.“Петко Ю. Тодоров“ срещу бл. 8, с посока на движение от ул.“Нишава“ към бул.“България“, управлява личния си автомобил *** с рег. № ********, като по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в случая е налице недопустима неяснота, произтичаща от противоречие между отразеното в акта и в наказателното постановление, като в АУАН е посочена различна от отразената в наказателното постановление фактология, а липсва и опис на писмените 1 доказателства, приложени към АУАН. На следващо място се сочи, че в атакуваното наказателно постановление не са посочени доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение, което се счита за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от изложеното се навежда, че на жалбоподателя не й е известно какво означава "упълномощен с p e г . № 8121з1632/02.12.2021г.“, поради което се допуска, че обжалваното наказателно постановление е издадено при липса на компетентност.

По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Т. Б. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т. – процесуален представител на въззивника, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирана по делото подробна писмена защита, депозираната по делото жалба се поддържа изцяло и се релевират пространни доводи за неправилността и незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се наказателно постановление да бъде отменено и се прави искане за присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Т. Б. К. срещу Наказателно постановление № 24-4332019973/26.08.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по 2 делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 13.04.2024 г. около 11:33 часа, в гр.София, по бул.“Петко Ю. Тодоров“, с посока на движение от ул.“Нишава“ към бул.“България“, въззивникът Т. Б.

К. управлявала лек автомобил *** с рег. № ********. На горепосоченото място и срещу бл. 8 в процеса на управление на посоченото МПС, въззивникът използвала мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Последното било забелязано непосредствено от служители на 04 РУ – СДВР – свидетелите В. и М., които се намирали в служебен автомобил и изпълнявали служебните си задължения на горепосоченото място, поради което същите подали сигнал за спиране на управлявания от К. лек автомобил.

Жалбоподателят преустановила движението на управлявания от нея автомобил, вследствие на което й била извършена полицейска проверка от служителите на 04 РУ – СДВР, които я уведомили за причината за осъществяване на проверката и за обстоятелството, че следва да й бъде съставен АУАН за използване на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете по време на управление на МПС.

С оглед направените констатации свидетелят В., заемащ длъжността командир на отделение при 04 РУ – СДВР, съставил против Т. Б. К. АУАН серия GA № 1255003/13.04.2024 г., в който квалифицирал нарушението по чл.

104А от ЗДвП. Актът бил подписан от М. – в качеството на свидетел – очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта и предявен на нарушителя, който отказал да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише акта бил удостоверен отново с подписа на свидетеля М..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН GA № 1255003/13.04.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното 3 наказателно постановление № 24-4332-019973/26.08.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Т. Б. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 03.04.2025 г., която в законоустановения срок депозирала жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител В. и свидетеля М..

Показанията на свидетеля В. и на свидетеля М. са информативни единствено относно съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят Е. потвърждава, че именно той го е съставил, а свидетелят Ц. сочи, че е следвало да удостовери отказа на водача да подпише акта, като съдът се довери на показанията им и ги кредитира. Същевременно е необходимо да бъде отбелязано, че свидетелите нямат какъвто и да било съхранен спомен за събитията, предмет на конкретната проверката или за каквито и да било други факти от предмета на доказване, обяснимо предвид характера на изпълняваната от тях служебна дейност, включваща множество сходни случаи.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 4 състав намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.

1., вр. т.1.3.2. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св. Е., заемащ длъжността "командир на отделение" в 04 РУ – СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 10 от цитираната заповед началникът на група към ОПП – СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е приложена заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, от която е видно, че Г. Б. е заемала длъжността началник група "Административно обслужване" в ОПП – СДВР.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон, респективно и наведените в противоположния аспект доводи в жалбата, не могат да бъдат споделени.

Независимо от гореизложеното обаче, в случая е налице нарушение, допуснато при съставяне и предявяване на АУАН. Установи се от показанията на свидетелите В. и М., че въззивникът е отказала да подпише акта. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от административнонаказателното производство – отказът на нарушителя да подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на един свидетел се прави от гледна точка на това да се удостовери по един безспорен начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от приложения по делото АУАН е, че свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта е бил М., който е посочен в акта и като свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН, което се установи и от показанията му. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, респективно е нарушено и правото на защита на 5 жалбоподателя.

В тази връзка следва да се отбележи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата група са свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно – лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, които в най – голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно – лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група са свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно – това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група са свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно – това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достига и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл.