Решение № 1369 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330109848 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от И. И. Б., ЕГН **********, с адрес в ****************, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София. 1712, жк. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с която се иска прогласяване нищожността на Договор № *******/23.03.2024 г. за предоставяне па потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 4 000 лв., който следвало да бъде върнат в срок до 30.09.2025 г. при лихва от 23,33% или 1 400 лв., годишен процент на разходите – 49,66%, или общо дължимата сума възлизала на 5 400 лв. Твърди се, че в т. 5 от договора е предвидено обезпечение под формата на поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника. Сочи се, че на същата дата 23.03.2024 г. в изпълнение на уговореното и като необходима част от договореното при отпускането на кредита е сключен договор за поръчителство между ищеца и дружество гарант, съгласно който ищецът следва да заплати на поръчителя сума в размер на 4 240 лв. на вноски. Изложено е, че ищецът е следвало да заплати общо 9 640 лв. по договорите.

Излагат се твърдения, че уговорените към договор за гаранция (поръчителство) суми реално представляват „скрита“ договорна възнаградителна лихва за ответното дружество, тъй като същото получава сумите по договора за гаранция и в този смисъл се нарушава и заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

1

Сочи се, че предвидената в договора сума като възнаграждение за поръчителя в размер на 4 240лв, представлява пряк разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, поради което е нарушена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за отпускане на кредитната сума.

Излагат се от ищеца, че при сключване на договора за кредит с ответника потребителите нямат възможността да въздействат върху съдържанието на договорите за кредит, нито да уговарят индивидуални клаузи поради начина на сключването им – онлайн, чрез сайта на дружеството. Ето защо ищецът счита, че това представлява нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството кредитор. Твърди се, че възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема.

Излагат се твърдения, че след справка в онлайн кредитен калкулатор се установява, че при предоставена главница в размер на 4000лв по договора за кредит и последващото обезпечение в размер на сумата от 4240 лв. то реалното оскъпяване за срока на кредита е в пъти над ограничението по чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, като ГЛП е 137.82% и ГПР е 268.65% Представям справка към настоящата искова молба от онлайн калкулатор па ГПР в подкрепа на гореизложените твърдения.

В обобщение, сочи се, че договорът за кредит е недействителен.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че искът е неоснователен. Възразява се, че предоставянето на поръчителство от Фератум Банк (Малта) е задължително условие за сключване на договора за кредит, като е предоставено право на потребителите да избират поръчителя, каквото право е упражнил ищецът при онлайн сключване на договора за кредит. Излага се, че необхоД.стта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от ответника оценка на кредитоспособността на ищеца като потребител. Сочи се, че ГПР не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че в ГПР не следва да се включва възнаграждението за поръчителя.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

В срока за отговор на исковата молба е подаден насрещен иск от първоначалния ответник. Иска се осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск падежиралите вноски за главница в размер на 247,91 лв. и за договорна лихва в размер на 452,09 лв. с настъпил падеж в периода от 30.04.2024 г. до 30.07.2024 г., дължими по Договор № *******/23.03.2024 г. за предоставяне па потребителски кредит.

Твърди се, че ищецът по насрещния иск е предоставил в заем на ответника по насрещния иск сума в размер на 4 000 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 18 месеца от сключването на договора на 23.03.2024 г.

Уточнява се, че ответникът по насрещния иск дължи заплащане на следните падежирали вноски: 174,34 лв. (39,55 лв. главница и 134,79 лв. договорна лихва) с настъпил падеж на 30.04.2024 г., 183,06 лв. (53,84 лв. главница и 129,22 лв. договорна лихва) с настъпил падеж на 30.05.2024 г., 192,57 лв.

(69,11 лв. главница и 123,46 лв. договорна лихва) с настъпил падеж на 2

30.06.2024 г. и 150,03 лв. (85,41 лв. главница и 64,62 лв. договорна лихва) като част от общата сума 202,93 лв. (85,41 лв. главница и 117,52 лв. договорна лихва) по вноската с настъпил падеж на 30.07.2024 г.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба, в който ответникът по насрещния иск сочи, че насрещният иск е неоснователен. Излага се, че договорът за кредит е нищожен, като се повтарят аргументите от първоначалната искова молба.

Поддържа се, че поради недействителност на договора за кредит договорна лихва не се дължи. Моли за отхвърляне на насрещните искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно твърденията на ищеца и ответника за сключения между тях договор се прави извод, че ищецът по главния иск е потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и тази подсъдност не е изборна, а задължителна, поради което компетентен се явява настоящият съд, тъй като настоящият адрес на ищеца по главния иск съгласно служебна справка е в съдебния район на РС – Пловдив.

Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор № *******/23.03.2024 г. за предоставяне па потребителски кредит. В тежест на ищеца по главния иск е да докаже сключването на договор за потребителски кредит, както и основанията за нищожност на договора. В тежест на ответника по главния иск е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Първоначалният ответник е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за плащане на падежирали погасителни вноски. В тежест на ищеца по насрещния осъдителен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит, условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване на заемните средства на кредитополучателя, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, настъпил падеж на претендираните вноски за главница и договорна лихва и техните размери, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. В тежест на ответника по насрещния осъдителен иск е да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора на насрещната искова молба, а при установяване на горните предпоставки от ищеца по насрещния иск – ответникът по насрещния иск следва да докаже, че е погасил задълженията.

Налице е правен интерес за потребителя от предявяване на положителен установителен иск с оглед твърденията на същия, че се иска установяване недействителност на договор за кредит.

По фактите:

Между страните е сключен Договор № *******/23.03.2024 г. за предоставяне па потребителски кредит, съгласно който кредитодателят се задължава да предостави заем в размер на 4 000 лв., който последният се е 3 задължил да върне го на 18 погасителни месечни вноски, при лихвен процент по заема – 23,33% или 1 400 лв., и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,66%. Посочената обща сума за плащане по договора е 5 400 лв. Заемът е реално предаден на потребителя.

В чл. 5 от договора за кредит е предвидено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ p.l.c. в полза на кредитодателя.

Между ищеца и „Multitude Bank“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малка е сключен Договор за гаранция (поръчителство) с посочена дата 24.03.2024 г. след уговорките на страните и посочена дата 23.03.2024 г. в таблицата накрая за подпис на клиента потребител. Съгласно чл. 1.6. от този договор потребителят дължи на „Multitude Bank“ p.l.c. такса за предоставяне на гаранция/поръчителство в размер на 4 240 лв. Уговорен е срок за връщане 18 месеца.

Ищецът не е направил никакви плащания по договора за предоставяне на потребителски кредит.

По главния иск:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на главните установителни искове за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Следва да бъде отбелязано, че Договорът за гаранция (поръчителство) е сключен на следващия ден (при полагане на втория подпис) след договора за кредит, като за потребителя не е налице реална възможност да влияе върху съдържанието на клаузата за обезпечение от договора за кредит и сам да избира обезпечението, което да предостави на кредитора.

Не се отрича от ответника по главния иск, че в ГПР не се включва възнаграждението на гаранта/поръчителя. Това се потвърждава и от приложения по делото СЕФ, в който в част 3, т. 4.3. е посочено, че в ГПР не се включват разходи по допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита – а именно договора за гаранция/поръчителство.

Изложеното заблуждава потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора за кредит.

Тъй като възнаграждението за гаранта/поръчителя има характер на скрита печалба за кредитодателя, а не е свързано с предоставяне на реални услуги, същото следва да намери израз в ГПР по договора за кредита.

Признанието на ответника по главния иск, че възнаграждението за гаранта не се включва в ГПР по договора за кредит съдът цени с висока доказателствена стойност като неизгоден за страната факт. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . В този смисъл е и константната практика на окръжните съдилища: Определение № 1600 от 30.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1722 / 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив;

Определение № 1429 от 11.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 720 / 2022 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260 от 13.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 203 / 2022 г. на Окръжен съд – Перник; Определение № 34 от 24.01.2022 г. по в. ч. гр. д.

№ 23 / 2022 г. на Окръжен съд – Сливен; Определение № 269 от 26.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 180 / 2022 г. на Окръжен съд – Ловеч; Определение № 212 от 28.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 128 / 2023 г. на Окръжен съд – Габрово.

4

Доколкото главният установителен иск подлежи на уважаване на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност по главния иск.

По насрещния иск:

Ответникът по делото е отправил насрещна искова молба за присъждане на падежиралите вноски за главница и договорна лихва.

На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора. В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22. Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане.