Решение № 1238 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница С. при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20243100500868 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Г. Й. Й., Д. А. П., С. Т. Б. И Я.

П. Б., чрез адв. Т. /ВАК/ против Решение № 3882 от 29.11.2023 година, постановено по гр.дело № 7452/2023 година по описа на ВРС, в частта, с което са били уважени исковите претенции на Б. И. М. И М. Д. Д. и е било прието за установено в отношенията между, страните, че ищците Б. И. М., ЕГН **********, И. М. Д., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН ********** са собственици на 666 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18- 10292/03.10.2019 г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес: ***, целият с площ от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: ***, при съседи: ***, както следва първия ищец на основание съдебна делба, одобрена с Протоколно определение от 28.03.1996г. по гр.д. №377/1995г. по описа на ВРС и наследствено правоприемство от Г. М. И., починала на 22.04.2021г., вторият ищец на основание наследствено правоприемство от В. И. Д., починала на 1

16.06.2014г. и Г. М. И., починала на 22.04.2021г. и третият ищец на основание наследствено правоприемство от В. И. Д., починала на 16.06.20214г., на основание чл.124,ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че постановявайки решението си съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, изразяващите се в липсата на насока досежно задължението на ищцовата страна да уточни искането си – дали се касае за транслативни сделки или се претендира по давност. Твърди се, че имота не е бил включен в ДЗС „Д. ***“ – възражение, каквото ответниците са сторили по делото и че реално процесния имот не е бил стопанисван от ДЗС „***“. Оспорва се възможността ДЗС „Д.***“ да се разпорежда с имота, а се твърди още, че не са представени доказателства процесния имот да е бил част от Държавния поземлен фонд .Излага се, че съдът не е изследвал идентичността между имота, описан в исковата молба и Протокола от ТПС от 02.09.1970 година.В заключение се настоява съдът да отмени решението в атакуваната му част и да отхвърли исковите претенции.

В срока по чл.264 от ГПК въззиваемите Б. И. М., И. М. Д., и М. Д. Д., чрез адв.К. молят въззивната жалба да се остави без уважение, като се потвърди решението. Излагат фактически и правни доводи като претендират и за разноски.

В съдебно заседание пред ВОС и двете страни поддържат процесуалните си позиции, като всяка излага аргументи в своя полза.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с приложените по делото материали и застъпените от страните становища ВОС, намери за установено следното:

Пред решаващия съд съдебното производство е било образувано по искова молба от Б. И. М., Г. М. И., И. М. Д. и М. Д. Д., с която са предявени субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците Д. А. П. и Х. А. Х., Г. Й. Й., Д. Й. Д., С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В., Р.

С. И., С. И. С., И. Д. И., С. Д. Б. и Я. П. Я., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот 2 със Заповед № 18-10292/03.10.2019 г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес:

* * * , с площ от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: ***, при съседи: ***

От материалите по делото е видно, че в хода на процеса е починала ищцата Г. М. И., като нейни правоприемници са били конституирани ищците Б. И. М. и И. М. Д..

От самата искова молба става ясно, че ищцовата страна твърди, че е са собственици на процесния недвижим имот по силата на Договор за замяна, обективиран в н.а. № 48, том II, дело № 540 от 12.02.1971 г., В. Х.а К. е придобила от ДЗС „Д. ***“ правото на собственост върху хавра с площ от 666 кв. 2 м. в местността „***“, Варненско землище, при граници: път ДЗС, ДЗС и Р. Х.а, срещу отстъпеното от нея лозе от 0.7 дка, находящо се в местност ***.

Въз основа на сключен на 13.09.1994 г. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 36, том XXXVII, дело № 13706/1994 г., В. Х.а К. прехвърлила на сина си Д. М. К. 2/4 от гореописания имот срещу задължение на последния да се грижи за нея и издържа.

Видно е още, че след смъртта на В. К. била допусната съдебна делба на процесния имот с решение от 29.07.1995 г. по гр. дело № 377/1995 г. по описа на ВРС.

В рамките на делбеното производство между съделителите била постигната спогодба, одобрена в проведено на 28.03.1996 г. открито съдебно заседание. Със същата имотът бил поставен в дял и изключителна собственост на Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М., като същите заплатили на съделителите Д. М.

К. и Н. С. К. общо сумата от 187 500 лева за уравнение на дяловете.

След смъртта на В. И. Д. на 16.06.2014 г., чиито наследници били И. М.

Д. и М. Д. Д., ищците поискали да се снабдят със скица на процесния имот от СГКК-Варна, от където научили, че тъй като имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по ПНИ на местност „Т.“ и поради липса на информация за документа им за собственост, той се явявал новообразуван и бил записан на бивши собственици, а именно – наследници на А. Х. Й. за 353 кв.м. идеални части и наследници на Й. Д. Й. за 260 кв. м. идеални части и наследници на И.

Й. Х. за 109 кв. м. идеални части, които са вписани в регистъра към ПНИ.

3

Също според исковата молба се поддържа, че е налице пълна идентичност между придобити по замяна от В. К. имот и процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна. Излагат твърдения, че от повече от 50 г. само те и техните праводатели са собственици на имота, декларирали са го и са заплащали дължимите данъци и такси за него. От 12.02.1971 г. насам имотът е ограден и единствено те са имали право достъп до него, като са упражнявали правото си на собственост в пълен обем, владейки имота и грижейки се за него.

Също по делото е налична Уточнителна молба от 07.12.2020 година, с която поддържат становището си, че са единствени собственици на целия имот с площ от 723 кв.м., който не попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване на бивши собственици. Разликата в площта по титулите им за собственост от 666 кв.м. до 723 кв.м. твърдят, че са придобили по давностно владение продължило повече от 50 г.

Също пред съда с нова уточнителна молба от 12.12.2020 г одина поддържат претенцията си за установяване на правото им на собственост върху целия имот с идентификатор № 578 с площ 723 кв.м. като предявяват иска срещу наследниците на И. Й. Х., А. Х. Й. и Й. Д. Й..

С Решение № 260402 от 10.10.2022 година ВОС е обезсилил тогава постановения акт на ВРС, като е върнал делото за ново разглеждане, предвид факта, че първата съдебна инстанция се е произнесла по непредявен иск.

Изследвайки твърденията на страните ВРС отново е оставил молбата без движение, като със своя уточнителна молба от 27.06.2023 година ищцовата страна отново е заявила петитум, според които се предявява положителен установителен иск да се приеме за установено, че те / ищците / са собственици на 723 кв.м. от имот № 578, целия с тази площ – 723 кв.м. По същия начин – за цялата площ от 723 кв.м. от имота ВРС е посочил в началната част от решението си, съобразявайки конкретното искане на ищцовата страна. В диспозитивната част от Решение 3882 от 29.11.2023 година, решаващия съд обаче е отразил, че приема за установено ищците да са собственици върху 666 кв. идеални части от имот № 578, като е отвхърлил претенцията за разликата до 723 кв.м. реална част от имота.

Въз основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че за недопустимо – за втори пореден път, решаващия съд се излязъл извън 4 предмета на спора, като се е произнесъл по непредявен иск. Това е така, защото във всеки един момент, ищцовата страна е настоявала и поддържала, че желае да й бъде признато правото на собственост върху 723 кв.м. от имота, т.е. касае се за реална част, а не за идеална такава – в които смисъл е произнасянето на ВРС. Произнасяйки се по непредявен иск за втори пореден път, решаващата съдебна инстанция е ограничила правата на ищцовата страна, нарушила е тези права и по същество се е произнесла по предмет извън тяхното искане, което е недопустимо.

Ето защо е редно атакувания акт да бъде обезсилен за втори път и делото върнато за разглеждане на същия съд по предявената искова претенция, конкретно досежно заявеното от ищците.

Що касае разноските по делото – такива ще бъдат присъдени при разрешаването на спора по същество, като се отчетат и сторените в това производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3882 от 29.11.2023 година, постановено по гр.дело № 7452/2023 година на ВРС, двадесет и пети състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд за произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред състав на ВКС на Р България, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6