Решение № 102 от 31.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20174100900113 по описа за 2017 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД София твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу ответниците ЕТ „ВАЛТЕР-В. ПЕТОРВ “, ЕИК 814167214, В. П. П. и Р. С. П., за солидарното заплащане на суми, дължими въз основа на договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 70/30.10.2008г., изменен с няколко анекса , подробно посочени.

Сочи се , че съгласно договора и анексите кредитът е в размер на 250 000 лв. със срок за издължаване до 20.01.2015г. Поради настъпване на падежа на задължението и неизплащане на дължими месечни вноски, сумите по договора, които не са били изплатени, са станали изискуеми .

Поради това, че ответниците са възразили срещу дължимостта на сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение, същият предявява иск, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че вземането на банката- ищец срещу тях за сумите от 197500 лв. главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства от 30.10.2008г. ;2619,42 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2014г. до 20.01.2015г.; 33012,80 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.12.2014г. до 06.10.2016г.

;17967,01 лв. наказателна лихва при просрочие за периода от 20.12.2014г. до 06.10.2016г. , както и за разноските по заповедното производство, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 2630 / 2016г. на Районен съд- Велико Търново, 1 съществува и е дължимо.

Претендират се разноски по делото.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците по същата заемат становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорват изцяло дължимостта на главница в размер на 197 164, 10 лв. , като сочат, че са внесени изцяло дължимите суми за погасяване на главницата, но банката неправилно е разпределяла внесените суми за погасяване на задължението.

Оспорват като нищожни ( поради това че са неравноправни) клаузите на договора за банков кредит от 30.10.2008г. и анексите от № 2 до № 6 към същия договор, в които се посочва начинът на изчисляване на дължима договорна лихва. Сочи се, че банката самоволно и без да уведоми длъжниците е променяла лихвения процент по кредита и е формирала лихвени вземания по неясни правила и неуточнена методика. В постъпила допълнителна искова молба и отговор на същата страните доразвиват становищата си.

По делото като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституиран „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, с ЕИК 203374133 .

Третото лице не заема становище по делото.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба и допълнителната искова молба твърдения ,доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

С договор за револвиращ кредит за оборотни средства, № 70/30.10.2008г. ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД София е предоставил на ЕТ „ВАЛТЕР-В. П. “, ЕИК 814167214, револвиращ кредит за оборотни средства, при който кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично, суми по кредита до максимално разрешения му размер в рамките на срока на усвояване, а кредитополучателят се е задължил да усвоява, ползва за договорените цели и връща кредита ведно с начислените лихви и други дължими ,предвидени в договора разходи, в предвидените в него срокове и в съответствие с ОУ, които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати и приемат.

Размерът на кредита е 250 000 лв.

Съгласно чл. 11 от договора за ползване на кредита кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с раздел ІІІ от ОУ.

Лихвата за редовен дълг се начислява и изплаща върху редовната главница по кредита за срока на действието му, като при неиздължаване на погасителна вноска съгласно падежа по погасителния план, размерът на кредита с настъпил падеж се олихвява с лихва за просрочие.

Съгласно чл. 11.2 на договора страните са приели, че договореният годишен лихвен процент към всеки период на олихвяване се променя 2 съобразно промените на базовия лихвен индекс , така както е установено в Раздел ІІІ от ОУ.

Годишният лихвен процент за редовна главница за съответния период на олихвяване според договора е формиран от базовия лихвен индекс по Раздел ІІІ, т. 8.2.от ОУ- SOFIBOR 1W 6,615% и надбавка към него 4,235%.

Годишният лихвен процент върху просрочената главница се формира съгласно договора от Базовия лихвен индекс SOFIBOR 1W 6,615% и надбавка към него в размер на 6,235%, а годишният лихвен процент върху текущия дълг при просрочие на главница или лихва и главница се равнява на 5%.

Срокът на погасяване на кредита за главницата и лихвата по редовния дълг е до 30.10.2009г.

По така сключения договор за кредит Р. С. П. е солидарен длъжник. С анекс № 1/ 29.10.2009г. срокът на погасяване на кредита е променен, като годишният лихвен процент върху редовна главница, просрочена главница и при просрочие се формира по идентичен начин с този, посочен в първоначално сключения договор. С анекс № 2/19.08.2010г. е променен срокът ползване на предоставените суми. С анекс № 3/17.09.2010г. е договорено изменение на срока за погасяване. С анекс № 4/29.09.2011г. В. П.

П. е поел задължението на солидарен длъжник по договора за кредит наред с Р. С. П., както и са изменени сроковете за погасяване на сумите по кредита. С анекс № 5 от 19.10.2011г. са договорени изменения в сроковете за погасяване, а с анекс № 6 / от 30.01.2012г. е договорен краен срок на погасяване на кредита 20.01.2015г. с опция за предоговаряне. В посочените анекси като годишният лихвен процент върху редовна главница, просрочена главница и при просрочие се формира по идентичен начин с този, посочен в първоначално сключения договор, като с анекс № 6 е променен само базовият лихвен индекс на SOFIBOR 3 М.

На 07.10.2016 г.банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните й книги против тримата ответници за солидарното заплащане на сумите 197500 лв. главница по процесния договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства от 30.10.2008г.; 2619,42 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2014г. до 20.01.2015г.; 33012,80 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.12.2014г. до 06.10.2016г.;

17967,01 лв. наказателна лихва при просрочие за периода от 20.12.2014г. до 06.10.2016г., както и за разноските по заповедното производство. Въз основа на това заявление в полза на банката е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 2630 / 2016г. на Районен съд- Велико Търново за посочените в заявлението суми.

Тримата отвеници са подали възражение срещу заповедта за изпълнение и ищецът е предявил настоящия иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато и изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема 3 изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото Кредитополучателят е усвоил сумата от 250 000 лева, в периода от 04.11.2008 г. до 18.06.2009 г.

Съгласно изготвената от вещото лице Справка-Приложение № 1 към заключението, по кредита са погасени следните суми: погасена главница — 51 850 ,00 лв., погасена лихва по редовна главница - 130 961,17 лв., погасена лихва по просрочена главница - 18,90 лв., погасяване наказателна лихва 1 925,45 лв., както и такса управление на кредита.

Вещото лице посочва, че при отпускане на кредита по процесния договор договореният лихвен индекс е SOFIBOR 1 М. Анекс № 6 от 30.01.2012 г. променя лихвения индекс на SOFIBOR 3 М. Съгласно изготвена от вещото лице Справка-Приложение № 2, ответникът не е заплатил на ищеца главница, както следва: след последната дата 20.11.2014 г., на която е извършено погасяване по процесния кредит, остатъкът от дължима главница е в размер на 197 500 лева.

Начислената лихва за периода от 20.11.2008 г. до 07.10.2016 г. , е в размер на 195 374,23 лева

Кредитът съгласно заключението, се води и отчита в счетоводните книги на Банката, чрез отразяване на всички усвоени и възстановени суми, и се ползва чрез разплащателната сметка на Кредитопопучателя, посочена в Договора. На база предоставените данни, счетоводните записвания са редовно отразени в „УниКредит Булбанк" АД, по отношение на задължението на кредитополучателя .

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. С чл. 415 от ГПК вр. С чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, който е основателен и доказан, по следните съображения:

По делото е доказано наличието на облигационна връзка между страните, произтичаща от сключения между тях договор за револвиращ кредит . Доказано е и че сумата, предмет на договора, е предоставена на кредитополучателя и е усвоена от него изцяло. Страните на сключвали общо 6 анекса към договора , с които са удължавали срока на погасяване на сумите по същия, като крайната договорена дата за погасяване на кредита е 20.01.2015г. съгласно анекс № 6 към процесния договор. Доказано от изслушаното и неоспорено от страните заключение на съдебноикономическата експертиза е, че кредитополучателят не е погасил до 20.01.2015г. всички дължими по договора суми. Заключението е установило, че последното плащане на погасителни вноски по договора е извършено на 20.11.2014г. и от тази дата до настъпване на падежа на цялото задължение по договора не са извършвани плащания.

От заключението на СИЕ се установява, че по процесния договор не са погасени част от главницата и част от редовната главница, като след преустановяване на плащанията кредитополучателят е изпаднал в забава и 4 остатъкът от кредита, съгласно чл. 11.1.2 от договора за кредит се олихвява с лихва за просрочие в уговорените размери.

Неизплатените по договора суми са, както следва : 197500 лв. главница 2619,42 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2014г. до 20.01.2015г.; 33012,80 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.12.2014г. до 06.10.2016г.; 17967,01 лв. наказателна лихва при просрочие на главница и лихва за периода от 20.12.2014г. до 06.10.2016г.

Според настоящия състав посочените по- горе суми са дължими на ищеца.

Двамата ответници В. П. П. и Р. С. П. са солидарни длъжници по процесния договор. Солидарността между тях и кредитополучателя е уговорена в самия договор, поради което те отговарят наред с него за изпълнението на цялото задължение по договора.

Възраженията на ответниците за неравноправност на клаузите от договора и сключените към него анекси относно определянето на лихвата по договора са твърде общи и неясно формулирани. Ответниците сочат, че надбавката върху базовия лихвен процент, с която се изчислява лихвата върху овърдрафта е в раземр на 17,85%, което е твърде висок процент за този вид обезпечен кредит. Видно от договора и сключените към него анекси обаче тази надбавка не надвишава 7,85% .

Според ответниците банката самоволно и без да уведоми длъжниците е променяла лихвения процент по кредита, като е формирала лихвени вземания по неясни правила и неуточнена методика. Банката според тях е включила трета допълнителна компонента при изчисляване на лихвите, наречена „премия“, която не се влияе от пазарните индекси, в резултат на което се е увеличил размерът на месечните погасителни вноски. Заключението на вещото лице, което е посочило по какъв начин банката е изчислявала дължимите по договора за кредит лихви, не установява извършването на твърдените действия от страна на банката.

Наведените в отговора на исковата молба твърдения за неравноправност на клаузи от договора и сключените към него анекси покриват хипотезата на чл. 143, ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. В случая категорично оспорените клаузи не съдържат характеристиките на неравноправни клаузи по смисъла на цитирания законов текст. Формирането на лихвите по кредита е уговорено ясно и конкретно, като са посочени конкретните проценти на съответните надбавки, което не позволява на кредитодателя да ги изменя без съгласието на кредитополучателя. Колебанието в размера на лихвите би могло да бъде 5 налице поради това, че те се определят съобразно базов лихвен индекс ( SOFIBOR 1 М, респ. SOFIBOR 3 М) . Самият кредитополучател обаче се е съгласил с този метод на определяне на лихвите, като повече от ясно за него е било, че стойността на базовия лихвен индекс не зависи от волята на кредитодателя.