Определение № 3190 от 22.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3190 гр. София, 22.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110164995 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕАД срещу М. П. Б. и П. С. Б., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ¾ ид. част за ответницата М. П. Б. и ¼ ид. част за ответницата П. С. Б., а именно:

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М.

П. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1282,92 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 39,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (29.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 211,68 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г. и за сумата от 9,16 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.10.2020 г. до 13.09.2023 г.;

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата П. С.

Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 427,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 13,28 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (29.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл.

1

422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 70,57 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г. и за сумата от 3,06 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.10.2020 г. до 13.09.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците М. П. Б. и П. С. Б. били клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „фирма“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия от 2016 г. бил определен 45- дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: АДРЕС, с абонатен № ******, но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ФИРМА“ ЕООД.

През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до всяка една от ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от същите.

В отговора на ответницата П. Б. се сочи, че искът е допустим, но неоснователен, поради факта, че след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53601/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, е заплатила процесните суми, търсени от ищеца с настоящата искова молба.

Намира, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, навеждащи, че ответницата е поставена в забава, респективно същата не следва да се счита валидно ангажирана за акцесорната претенция за лихва.

Моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени. Моли да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в полза на ищцовата страна, доколкото последната не е имала повод за завеждане на делото с оглед извършеното плащане.

В отговора на ответницата М. Б. се излага, че ищцовата претенция е неоснователна, защото исковите суми са заплатени от нея след издаване на 2 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53601/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Смята, че не е изпаднала в забава по смисъла на чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, предвид което и мораторните лихви за неплатени задължения по изравнителните сметки към топлинното дружество са неоснователни и не се дължат. Моли съда да постави решение, с което да отхвърли всички искове на ищеца, както и да не присъжда разноски за юрисконсулт в полза на последния, доколкото ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ФИРМА“ ЕООД - фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да се признават от страните, респективно да не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответниците през процесния период, в това число, че са собственици, респ. ползватели на процесния топлоснабден имот;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговорите на исковата молба писмени доказателства. С оглед изявленията на ответниците, обективирани в отговорите им по чл. 131, ал. 1 ГПК, относно доказателствените искания на ищеца за допускане изслушването на експертизи по делото, съдът ще се произнесе след като вземе предвид позицията на страните в хода на първото открито съдебно заседание.

Всички доказателствени искания за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със сочената в исковата молба информация (т. VIII – IX) са 3 допустими, относими и необходими, поради което следва да се уважат, след представяне на проект и след таксуване. Основателно е и искането да бъде изисквано удостоверение за наследници на лицето С. Ф. Б..

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителите М.П.С. и В. Л., като трето лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ¾ ид. част за ответницата М. П. Б. и ¼ ид. част за ответницата П.

С. Б., а именно:

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М.

П. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1282,92 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 39,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (29.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 211,68 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г. и за сумата от 9,16 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.10.2020 г. до 13.09.2023 г.;

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата П. С.

Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 427,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 13,28 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (29.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 70,57 лева – 4 мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г. и за сумата от 3,06 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.10.2020 г. до 13.09.2023 г.

Към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да се признават от страните и да не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответниците през процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество;