Решение № 1564 от 05.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110112549 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. Л. Г. твърди, че е страна по договор с ответника „Е. С.“ АД по повод преноса и доставката на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ответното дружество до обект на потребление, находящ се в с.

*******, с клиентски № ******* и абонатен № *******.

Излага, че на 17.04.2024 г. електроподаването в гореописания обект било преустановено, а електромерът, измерващ потреблението на ел. енергия в имота - демонтиран и до образуване на настоящото производство не е монтирано ново СТИ. Сочи, че съгласно справка в интернет страницата на „Е.П.“ за обекта се претендира плащане на сума в размер на 246.44 лева за потребена ел. енергия за периода от 05.07.2013 г. до 06.08.2013 г., за която е издадена фактура от 13.08.2013 г. от „Е.-П. П.“ АД. Заявява, че в тази връзка депозирал жалба с искане за „анулиране“ на задължението. С писмо от 31.05.2024 г. му било отговорено, че задължението е дължимо и следва да бъде заплатено. С възражение от 14.06.2024 г. ищецът отправил искане до „Е. П.

П.“ АД и до „Е. С.“ АД задължението да бъде премахнато от справката за дължими суми за процесния обект поради погасяването му по давност и да бъде възстановено ел. захранването в обекта. Заявява, че не е получил отговор по възражението си и ел. захранването не е възстановено.

Сочи, че съгласно чл. 26 от действащите Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.

С.“ АД ответното дружество е задължено да пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и 1 електроразпределителната мрежа при условията на равнопоставеност на всеки клиент на територията, обслужвана от „Е. С.“ АД, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно нормативните изисквания /т. 1/; както и да осигурява на клиентите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство /т. 2/.

Позовава се на чл. 63, ал. 1 ОУ, предвиждащ задължение за „Е. С.“ АД да възстанови преноса на електрическа енергия не по-късно от 12:00 часа на следващия работен ден, след отпадане на основанията, довели до преустановяването му.

Счита, че в случая няма основания за преустановяване ел. захранването, тъй като вземането по гореописаната фактура е погасено по давност.

Поддържа, че е налице пълно неизпълнение на договора за пренос на ел. енергия.

Отправя искане до съда за осъждане на „Е. С.“ АД да възстанови захранването с ел. енергия на обект, находящ се в с. *******, с клиентски № ******* и абонатен № *******, на основание сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск.

Навежда доводи, че „Е. С.“ АД има право временно да преустанови преноса на електрическа енергия, в случай че потребителят не заплати стойността на фактурата или на издадено дебитно известие в срок. Твърди, че ищецът не е заплатил на падежа свои задължения, като захранването в обекта е прекъснато още през 2013 г. Сочи, че по партидата на последния фигурира задължение по посочената в исковата молба фактура на стойност 246.44 лева.

Поддържа, че с погасяване на вземането по давност отпада единствено възможността кредиторът да търси удовлетворяване на претенциите си по принудителен ред, но това не се отразява на дължимостта на вземането, което може да бъде платено доброволно. Сочи, че последиците на изтеклата погасителна давност не се установяват служебно, а могат да се релевират с иск или с възражение против иск, подаден от кредитора срещу длъжника, което в случая не е сторено.

Счита, че не са представени доказателства за наличието на облигационно отношение между страните.

Намира, че не са налице основания за възстановяване на преноса на електрическа енергия до процесния обект.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, 2 достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 4 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С. АД“ /ОУДПЕЕ/ клиент на дружеството е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и се снабдява с електрическа енергия за собствено ползване.

Видно от представения от ищеца констативен нотариален акт /л. 35/, Г.

Л. Г. и Е. С. Г. са собственици на недвижим имот, находящ се в с. *******, ведно с построена в същия жилищна сграда. Не се спори между страните относно обстоятелството, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, от което следва изводът, че ищецът се явява потребител на доставяната в имота ел. енергия.

Последното се потвърждава и от приобщената към доказателствата по делото справка за потреблението, издадена от „Е. С.“ АД /л. 45/. Следователно между страните е налице облигационно отношение по повод преноса на ел. енергия през електроразпредителната мрежа на ответника.

Съгласно ОУДПЕЕ едно от основните права на потребителя е да получава електрическа енергия по мрежата с определено качество в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР /чл. 21, т. 1/. Същевременно, чл. 26 вменява на електропреносното предприятие задължението да пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа, както и да осигурява на клиентите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство /чл. 26, т.

1 и 2/. В определени хипотези ОУДПЕЕ допускат преустановяването на преноса на електрическа енергия, в т.ч. по искане на крайния снабдител при неизпълнение на задължения за своевременно заплащане на дължимите суми за потребена електроенергия /чл. 61, ал. 1/. Съгласно чл. 63, ал 1 ОУДПЕЕ „Е.

С.“ АД възстановява преноса на електрическа енергия не по-късно от 12:00 часа на следващия работен ден, след отпадане на основанията, довели до преустановяването му.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за процесния обект е издадена фактура от 13.08.2013 г. от „Е.-П. П.“ АД за сума в размер на 246.44 лева за потребена ел. енергия за периода от 05.07.2013 г. до 06.08.2013 г., която не е платена, както и че електроподаването в обекта е преустановено. Последното се установява и от приложените на л. 37-39 и л. 44 от делото писмени доказателства – изрично в констативен протокол от 28.10.2015 г., подписан както лично от ищеца, така и от представители на ответника, е отразено, че електрозахранването на обекта е прекъснато от 2013 г., като с писмо от 10.07.2024 г. „Е. С.“ АД е отказало да възстанови електрозахранването в обекта.

Между страните е безспорно обстоятелството, че горепосоченото 3 вземане е погасено по давност, като възраженията на ответника са в насока, че последиците на давността не могат да се приложат служебно, както и че с погасяване на вземането по давност отпада единствено възможността за принудителното му удовлетворяване.

Както в теорията, така и в съдебната практика е безспорно, че действието на погасителната давност се изразява в погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането, като то се превръща в естествено право и може да бъде изпълнено единствено доброволно /чл. 118 ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че след като длъжникът се е позовал на давността както извънсъдебно, така и в рамките на настоящото производство, кредиторът не би могъл да прилага спрямо него неблагоприятните последици, които договорът свързва с неизпълнението на погасеното по давност вземане.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че с погасяване на вземането по давност е отпаднало основанието за преустановяване преноса на ел. енергия до процесния обект на потребление и същото следва да бъде възстановено.

Поради горните съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 80 лева.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, по иска на Г. Л. Г., ЕГН **********, от с. *******, да възстанови захранването с ел. енергия на обект, находящ се в с. *******, с клиентски № ******* и абонатен № *******, на основание сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. Г., ЕГН **********, от с.

*******, СУМАТА ОТ 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Ч. Г. от АК-Варна, служебен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева, 4 представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5