Решение № 16094 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16094 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110151179 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. Й. Г..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 26.05.2017 г. между ответника, в качеството на кредитополучател, и „** ** ** ****“ ЕАД в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №**********, по който кредиторът предоставил на ответницата сумата в размер на 6386,24 лева, като същата се задължила да я върне на 36 месечни вноски, първите 35 от които били в размер на 261,03 лева, а последната с размер от 260,88 лева. сочи, че срокът на договора изтекъл на 05.06.2020 г., когато падежирала и последната погасителна вноска. Сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, като с договор за продажба на вземания от 29.10.2021 г. ищецът придобил от цедента „** ** ** ****“ ЕАД вземанията на цедента по договора за потребителски кредит.

За вземанията по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №66870/2024 г. по описа на СРС, като била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 5000 лева.

Поради подадено възражение от длъжника, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 5000 лева – главница по договор за кредит от 26.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.11.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че длъжникът не бил редовно уведомен за извършената цесия, поради което същата не е произвела действие срещу него и производството било недопустимо. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по кредита. Сочи, че съгласно чл. 16.2. от договора за кредит при просрочие на три погасителни вноски кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем. Твърди, че доколкото не била извършвала никакви плащания по договора, то същият е станал предсрочно изискуем, считано от 05.09.2017 г., от който момент започвал да тече 5-годишния давностен срок за погасяване на вземанията. Излага съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. изразява становище за недопускане на исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, доколкото ответницата не оспорва, че е получила кредита и не е заплатила никаква част от него, а въпросите относно лихвата за забава били ненеобходими предвид предмета на делото след уточнението на исковата молба. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между „** ** ** ****“ ЕАД и ответника с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит от 26.05.2017 г., сключен между ответника в качеството на кредитополучател и „** ** ** ****“ ЕАД, в качеството на кредитодател, по силата на който дружествотокредитодател се задължил да предостави на ответника заем в размер на 5000 лева.

Според договора на ответника е предоставена в заем и сума в размер на 702 лева за застраховка тип „Bank живот агент“, която не е заплатена на кредитополучателя, а е преведена директно от кредитора на застрахователя и е включена в главницата по 2 кредита.

Предвидено е също така, че кредитополучателят заплаща еднократна такса за оценка на риска в размер на 684,24 лева, която е дължима в деня на подписване на договора, като е уговорено, че същата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Така посочената сума също е включена в размера на предоставената главница съгласно представения договор за потребителски кредит, която съгласно договора е в размер на 6386,24 лева.

Договорът е сключен със срок на погасяване 36 месеца, при 35 месечни погасителни вноски в размер на 261,03 лева и една изравнителна вноска в размер на 260,88 лева с краен падеж 05.06.2020 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 27,09 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 41,43 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора, възлиза на 9396,93 лв. Погасителният план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху цялата сума от 6386,24 лева, без да е направена самостоятелна разбивка на реално предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия.

По делото е приложен застрахователен сертификат

№81001NLB2011**********2017 удостоверяващ сключването на договор за Застраховка на кредита във връзка с процесния договор за потребителски кредит. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът до размера на непогасените задължения по кредита. Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по кредита.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер, и „** ** ** ****“ ЕАД, в качеството на цедент, по силата на който продавачът за задължава на периодично на всеки три-шест месеца да прехвърля на купувача своите вземания по потребителски кредити, сключени с физически лица-потребители по Закона за потребителския кредит за срока и при условията на договора. Представен е и анекс към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.10.2021 г., от който се установява, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са измежду прехвърлените на цесионера с анекса към рамковия договор за цесия.

Ответното дружество „** ** ** ****“ ЕАД е банка, а ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната 3 дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл.

22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира следното:

Настоящия състав на съда намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съображенията за това са следните:

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 41,43 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит главницата по договора за кредит възлиза на сумата от 6386,24 лева, от които 5000 лева – размера на предоставената сума, 702 лева – застраховка Bank живот агент и сумата от 684,24 лева – еднократна такса за оценка на риска.

От изложеното следва, че в процесния договор за потребителски кредит застрахователната премия, както и таксата за оценка на риска са включени в главницата. В практика на СЕС /Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14/ се приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В същия смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК), която приема, че застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР и 4 липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

В случая застрахователната премия и таксата за оценка на риска представляват част от главницата по кредита, като тези суми не се предоставят реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя. Следователно застраховката, съобразно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от главницата, което е подвеждащо за потребителя и има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР. В обобщение настоящия състав на съда намира, че процесния договор за кредит е недействителен, тъй като в застрахователната премия е била включена в главницата по договора, вместо в общите разходи по кредита, поради което неправилно в договора е посочен ГПР в размер на 23,32% вместо действителния размер от 53,039% съгласно изчисленията на вещото лице. Липсата на включване на застрахователната премия в ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (така и Решение № 7779 от 19.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 3449/2025 г).

Предвид гореизложеното и на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.

422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (в този смисъл е константната практика на ВКС решение № 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГO, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO и Решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК).