Решение № 2814 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2814 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100504025 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от М. Б. М. срещу решение № 20009966/02.02.2022г. постановено по гр.д. № 28843/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, с което е уважен предявения от Б. М. Б. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.112019г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - състезателност, равенство на страните, включително и при събиране на доказателствата и оценка и изграждане на изводите в съдебното решение само въз основа на допуснати по почин на ищеца такива. Посочва, че въпреки начина на събиране на доказателства, не е установено при пълно доказване противоправно действие от страна на ответника и което да е в причинна връзка с твърдяните неимуществени вреди на ищеца. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани доказателства относно личността на ищеца, неговите публични изяви и обичаен тон на изразяване, която несъмнено сочи на арогантна личност, поради което и употребата на такава дума и оценка от ответника спрямо личността на ищеца не може да се счете за обида, както и изразяването на лични чувства и преживявания. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание и взел предвид обстоятелството, че интервюто от ответника по телевизия БиТи Ви е упражнено право на отговор от нея по повод изказване, обиди и клевети оправени именно от ищеца по повод личността и политическата дейност на ответника и за което е налице образувано гражданско дело. Въззивникът счита, че районният съд не е взел предвид, че при публичните личности прагът на търпимост на критики и негативни оценки е сравнително по – висок, както и 1 че свободата на мислене и изразяване, не би следвало да бъде ограничавана и плурализмът на мнения е конституционно закрепен принцип – чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което иска се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. М. Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който счита наведените във въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение за неоснователни. Посочва, че районният съд правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и въз основа, на които се стига до логичния и обоснован извод за осъществен състав на непозволено увреждане от страна на ответника спрямо правната сфера на ищеца и е присъдил справедливо обезщетение. Моли решението за бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск, предявен от Б. М. Б. срещу М. Б. М. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 15 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди –морални и физически болки и страдания, накърняване на честта и достойнството на ищеца в резултат на отправени обидни и клеветнически твърдения към него на 01.11.2019г. в предаването „Лице в лице“ по btv и на същата дата в брифинг на М. М. и излъчен в множество медии, а именно:

1„тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е зареди него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света“;

2.„човекът, който пусна братя Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, твърди, че били фактор в изборите в София. Никога не съм била техен адвокат, никога не са работили за мен, но за него – да, за ГЕРБ-да. Те са работили за техните кампании“;

/в предаването „Лице в лице“ по btv на 01.11.2019г./;

3.„човекът, който пусна, извинявайте, допусна Братя Г. да се укрият от правосъдието и да напуснат страната, в национален ефир призна, че са фактор в кметските избори“;

4.„очевидно страхът да загубиш София е изключително лош съветник и за това, в нарушение на закона, премиерът лично влезе в предизборната кампания за София, за да се види кой е кметът, кой е истинският кмет, кой управлява София“

/ брифинг на М. М. от 01.11.2019г. и излъчен в множество медии / ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 10 000,00 лв., като за разликата над 10 000,00 лв- до пълния предявен размер от 15 000,00 лв. искът е отхвърлен и в която част решението, като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

2

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2. вредата, 3. противоправност на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 ЗЗД . Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.

Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В настоящият случай, ищецът претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от изнесени клеветнически твърдения и обидни квалификации в процесните статии и репортажи, като същите са свързани помежду си и са били публикувани в непродължителен период от време една след друга, като заглавието и съдържанието на статиите, макар и в различни източници, са напълно идентични, поради което и се касае за общо причиняване на неимуществени вреди, за които следва да бъде определено глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния – виж решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 7046/2014 г., ІV г. о., ГК и Решение № 164 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5255/2015 г., ІV г. о., ГК.

Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда /решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО/.

В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. Разпоредбата на чл. 10 т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Свободата на словото обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани - чл. 39 ал. 2 КРБ , чл. 10 т. 2 КЗПЧОС, като във всеки случай на посегателство върху тях – деецът носи отговорност за причинените вреди.

При тази отговорност от съществено значение е разграничаването на твърденията от мненията и оценките, също така и целта, с която определени злепоставящи твръдения са разпространени, ако впоследствие се окажат неверни.

В тази връзка важно е да се отбележи, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на автора, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика /решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29. 012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др./. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на 3 изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факти, които са неверни, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.

В настоящият случай по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК при обявяване на окончателния доклад по делото /открито съдебно заседание на 15.07.2021г. – л.122 гръб от първоинстанционното дело/ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: ответникът е изрекла цитираните в исковата молба изрази именно по начина, описани в исковата молба. В случая първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение обявявайки горните обстоятелства за безспорни в отношенията между страните, доколкото в същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника М. – адв. С. изрично е заявил, по повод искане на адв. А. /пълномощник на ищеца Б./ за обявяване на тези обстоятелства за безспорни, че не възрзява да бъдат обявени като такива – л.122 от делото на СРС и л.3 от протокола от съдебното заседание. Горните обстоятелства несъмнено се установяват и събраните по делото доказателства и общодостъпна информация на посочените електронни адреси в исковата молба.

Спорът между страните се концентрира относно истинността на фактическите твърдения съдържащи се в цитираните по- горе четири групи изявления, както и оценъчния смисъл на думите и изразите и съответно дали същите накърняват по недопустим начин правната сфера на ищеца респективно неговите защитени от закона субективни граждански права.

В хода на въззивното производство е изслушано заключение по СТКЕ, установяваща съдържание на интервю предадено по телевизия БиТиВи на същата дата – 01.11.2019г. с ищеца Б.

М. Б., в което по повод въпроси на водещия А.Х., ищецът използва следните изрази и думи:

-„понеже тя /ответника М. М./ няма екип, там е збирток. Даже някои доста нечистоплътни, ама чисто във физическия смисъл на думата, не се къпят“; „снощи към седем и половина, осем без двайсе във Волуяк, дали г-жа М. е правила там среща с ромите. Там да прави такава уйдурма, защото няма..“; „тука братя Г. са й помогнали много през ромсикте лидери..“ С оглед установената фактическа обстановка спорен се явява въпроса дали отправяне на изявления от ответника към ищеца с цитираното по-горе съдържание е противоправно деяние, вследствие на което са причинени неимуществени вреди на ищеца свързани с негативни емоционални преживявания.