Определение № 95 от 20.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100501158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ИЛМИЗА“ ЕООД, с ЕИК 203829734, чрез пълномощник адв.Н. К. – ВТАК, против Определение №1535/25.10.2024г., постановено по Гр.д.№1991/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането на „Илмиза“ ЕООД за изменение на Определение №1315/17.09.2024г. по гр.д.

№1991/2024г. по описа на ГОРС в частта относно разноските, като са развити оплаквания, че същото е неправилно – постановено в явно противоречие с нормата на чл.78 ал.4 вр. ал.9 от ГПК. Сочи се, че крайният ефект от обжалваният акт е недопустимо вмешателство на съда в частноправните договорни отношения, които са източник на право и имат стойността на закон между договорилите се. Сочи се, че съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК, като, след като е приел, че внесената ДТ по делото не подлежи на връщане на ищеца, без да е бил сезиран с подобно искане, РС е осъдил ответника да я заплати на ищеца, с което се е произнесъл извън обема на търсената от ищеца защита – присъдил е нещо повече от това, което е претендирано. Твърди се, че гр.д.№1991/2024г. по описа на ГОРС е прекратено, поради извършен от ищеца отказ от иска, който отказ по чл.233 ГПК е функция на постигнато между страните споразумение, а не, както погрешно РС е приел, поради изпълнение от ответника в хода на делото. Сочи се, че с молбата си за отказ от иска ищецът е сезирал съда с искане за връщане на внесената по делото ДТ, а не за осъждането на ответника за разноски, правните основания за което искане се съдържат в нормата на чл.78 ал.4 вр. ал.9 ГПК, при тълкуването на които РС не се е съобразил с актуалните редакции на разпоредбите, които са в сила от 01.07.2024г. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова по чл.248 ГПК, вместо което постанови друго, с което измени определение №1315/17.09.2024г. по гр.д.1991/2024г. по описа на ГОРС в частта на разноските, като го отмени. Претендира съдебни разноски в размер на внесена ДТ от 15лв. за настоящото производство.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ищец Д. Д. А..

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№1991/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по предявени на 12.09.2024г. от ищеца Д. Д. А. против ответника „Илмиза“ 1

ЕООД, с ЕИК 203829734, първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаемост на сключен между страните по делото на 17.06.2024г. договор за продажба на каравана HOBBY PREMIUM 700 шаси №WHB19N57HOFC31266, като сключен при измама, и осъдителен иск с правно основание чл.34 ЗЗД за връщане на сумата в размер на 24 000лв., представляваща цената на караваната, платена при сделката, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.

С ИМ ищецът е претендирал осъждане на ответника да му заплати и разноските, направени по делото, ведно с тези, направени в обезпечителното производство.

С Разпореждане №2626/12.09.2024г. е разпоредена размяна на ИМ по реда на чл.131 ал.1 ГПК.

С молба с вх.№11818/17.09.2024г. ищецът по делото е изложил твърдения за подписано между страните по делото на 13.09.2024г. Споразумение за разваляне по взаимно съгласие на подписания между тях договор от 17.06.2024г. и извършено връщане от всяка от страните на другата страна на полученото по договора, като е посочил, че по този начин отношенията между страните във връзка със спора са изцяло уредени, поради което е направил отказ от иска на основание чл.233 ГПК. С молбата си с вх.№11818/17.09.2024г. ищецът е поискал във връзка с отказа му от иска, да му бъде възстановена внесената ДТ по делото по сметка на РС – Горна Оряховица в размер на 960лв., като с молбата е представено и Споразумение между страните по делото от 13.09.2024г.

Видно от §1 от подписано между страните по делото Споразумение от 13.09.2024г., същите по взаимно съгласие развалят процесния договор от 17.06.2024г. за покупко – продажба на каравана, а по силата на §4 от споразумението, с подписването му купувачът Д.

Д. А. – ищец декларира, че при точно изпълнение от страна на продавача на задължението му по §1 1.1 от споразумението за връщане на купувача на сумата от 24 000лв., купувачът няма претенции към продавача във връзка със заплащане на разноски по ч.гр.д.№1876/2024г. на РС – Дупница, ИД №636/2024г. на ЧСИ Ангел Петров и по делото, образувано пред РС – Горна Оряховица /гр.д.1991/2024г. по описа на ГОРС/, както и за платения адвокатски хонорар.

С Определение №1315/17.09.2024г., постановено по гр.д.№1991/2024г. по описа на ГОРС, РС е прекратил производството по гр.д.№1991/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска от ищеца, в която прекратителна част определението е влязло в законна сила, и е осъдил ответника „Илмиза“ ЕООД да заплати на ищеца Д. Д. А. сумата от 960лв., представляваща направени по делото разноски за заплащане на ДТ. За да постанови този резултат в частта за разноските РС е приел, че ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства да е сторил такива в размер на 960лв. за заплатена ДТ, поради което и доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, на ищеца се следват разноски.

Само в мотивите към Определение №1315/17.09.2024г. по Гр.д. №1991/2024г. на ГОРС, но не и в диспозитива му, което съставлява очевидна фактическа грешка, РС е приел, че заплатената ДТ не подлежи на връщане на ищеца, като ищецът по делото не е поискал РС по реда на чл.248 ГПК да си измени определението за разноските в тази му част.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК ответникът „Илмиза“ ЕООД е поискал РС да измени Определение №1315/17.09.2024г. по гр.д.№1991/2024г. по описа на ГОРС в частта за разноските, като го отмени в тази му част, ищецът в срока по чл.248 ал.2 ГПК не е подал писмен отговор на искането по чл.248 ГПК, като с Определение №1535/25.10.2024г., постановено по ГД №1991/2024г. по описа на ГОРС, предмет на настоящата частна жалба, е оставено без уважение искането на „Илмиза“ ЕООД за изменение на Определение №1315/17.09.2024г. по гр.д.№1991/2024г. по описа на ГОРС в частта за разноските.

Обжалваното определение №1535/25.10.2024г. е връчено на ответника по делото на 01.11.2024г., като настоящата частна жалба е подадена на 07.11.2024г., т.е. в рамките на преклузивният едноседмичен срок за обжалването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 2 процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Същественият по делото въпрос, обуславящ изхода му, е бил ли е сезиран първоинстанционният съд към момента на постановяване на определението по чл.233 ГПК с претенция от ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски, отговорът на който е отрицателен. Действително, с ИМ ищецът е предявил претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски, които се изчерпват с внесена ДТ в размер на 960лв. След подписване обаче извънсъдебно между страните на Споразумение от 13.09.2024г., с което същите доброволно уреждат отношенията си, възникнали по повод на процесния Договор за продажба на каравана от 17.06.2024г., като го развалят по взаимно съгласие, с молбата си за отказ от предявеният иск с вх.№11818/17.09.2024г. ищецът по делото Д. Д. А. е предявил искане да му бъде възстановена от съда внесената ДТ по делото по сметка на РС – Горна Оряховица в размер на 960лв., което по същество съставлява неподдържане, оттегляне на претенцията му за разноски, направена с ИМ, доколкото същите се изчерпват само с внесената по делото ДТ, а същата вече се претендира от ищеца за връщане от съда, а не като разноски от насрещната страна. Извънсъдебното споразумение между страните от 13.09.2024г. урежда отношенията помежду им, като волеизявлението на ищеца – купувач, че при точно изпълнение от страна на продавача – ответник на задължението му по §1 1.1 от споразумението, каквото е налице, съобразно признанието на ищеца, няма претенции към продавача във връзка със заплащане на разноски и по гр.д.

№1991/2024г. по описа на ГОРС, доколкото не е адресирано до съда, не го обвързва.

Безспорно претендираното от ищеца с молбата по чл.233 ГПК възстановяване на внесената по сметка на ГОРС ДТ по делото е израз на желание от ищеца за получаване на платената сума за ДТ, като обаче ищецът претендира връщането й от съда, т.е. в процесуалното правоотношение между ищеца и съда, а не се претендира като разноски по делото от насрещната страна, поради което и изводът на първостепенният съд, че искането за присъждане на разноски е било поддържано от ищеца и към момента на десезиращото изявление по чл.233 ГПК, е неправилен.

Следователно, към момента на постановяване на определението по чл.233 ГПК №1315/17.09.2024г. първоинстанционният съд не е бил валидно сезиран от ищеца с претенция за присъждане на съдебни разноски по делото, т.к. същата с молбата по чл.233 ГПК е била неподдържана, оттеглена, защото ищцовото искане за връщане на вн. ДТ по делото от съда по същество имплицитно включва и оттегляне на ищцовата претенция за присъждане на внесената ДТ като разноски по делото, поради което, като е осъдил ответника „Илмиза“ ЕООД да заплати на ищеца Д. Д. А. сумата от 960лв., представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса, без да е бил надлежно сезиран от ищеца към момента на произнасянето с искане за присъждане на разноски, първоинстанционният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса, регламентирано в чл.6 ГПК, и постановеното Определение №1315/17.09.2024г. по гр.д.№1991/2024г. по описа на ГОРС в частта за разноските е недопустимо, поради което в тази му част следва да бъде обезсилено.

С оглед изложеното, молбата на ответника по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на Определение №1315/17.09.2024г. по ГД №1991/2024г. по описа на ГОРС в частта за разноските, се явява основателна и следва да бъде уважена, поради което обжалваното Определение №1535/25.10.2024г. по гр.д.№1991/2024г. на ГОРС по чл.248 ГПК, с което искането на „Илмиза“ ЕООД за изменение на Определение №1315/17.09.2024г. по гр.д.

№1991/2024г. по описа на ГОРС в частта за разноските, е оставено без уважение, е неправилно и следва да бъде отменено, поради което частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, вместо което постановено друго, с което бъде изменено Определение №1315/17.09.2024г. по ГД №1991/2024г. на ГОРС в частта за разноските, като бъде обезсилено в тази му част, с която е осъдена „Илмиза“ ЕООД, с ЕИК 203829734, да заплати на Д. Д. А., с ЕГН **********, сумата от 960лв. /деветстотин и шейсет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса, като недопустимо, доколкото в частта за разноските е постановено в нарушение на диспозитивното начало по чл.6 ГПК.

Ищцовото искане за възстановяване от съда на внесената ДТ по делото не е предмет 3 на настоящото частно въззивно производство, поради което като неотносими не следва да бъдат обсъждани доводите на частния жалбоподател, извлечени от нормите на чл.78 ал.4 вр. ал.9 ГПК, двете доп. – ДВ, бр.11/2023г., в сила от 01.07.2024г.

По разноските:

Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски за настоящото производство /за вн. ДТ за частна жалба от 15лв./, независимо от изхода му, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, доколкото съгласно константната практика на ВКС, в производство като настоящото по спор за съдебни разноски, разноски не се присъждат.