Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37 от 19.01.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 19/2024
Вид
Определение № 37
Подписан
19.01.2024
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Весела Калчева Спасова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, т.3 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Ямбол, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20242300500019 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на В. В. М. от с.*, обл. * и Т. Р. Х. от гр. * лично и като майка и законен представител на малолетното дете А. В. М., против Решение № 623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.

№2545/2023 г.

Първата жалба е подадена срещу тази част на решението, с която е задължен В. В. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Р. Х., а втората жалба- срещу частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молбата на Т. Р. Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита за извършени от В. В. М. спрямо детето на 05.08.2023г. и на 15.09.2023г. актове на домашно насилие, също и в частта, в която съдът не е наложил исканите мерки по чл.5, т.3 от ЗЗДН, както и в частта, с която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката да заплати на ответника по съразмерност направените по делото разноски в размер на 425 лева. В последната жалба се сочи, че неправилно и незаконосъобразно съдът е осъдил въззивницата да заплати по съразмерност направените от ответника разноски, както и е присъдил при съразмерност на нея разноски, след като е приел, че молбата по ЗЗДН е основателна. Изложени са доводи, че на осн. чл.11 ал.3 от ЗЗДН при отказ за издаване на заповед държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за зашита на лица, които не са навършили 18годишна възраст. В случая съдът е оставил без уважение молбата на Т. Р. Х. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита от домашно насилие. Т.е. касае се за молба за защита на малолетно лице, поради което не следва да се осъжда молителят да заплати разноските на ответника, нито да му се присъждат разноски по съразмерност. Заявено е, че по представения договор за правна защита е заплатено адвокатско възнаграждение само за молителката Т. Х.. Направено е искане, ЯОС да отмени Решение № 623 от 04.12.2023г. по гр.д.№ 2545 по описа за 2023г. на ЯРС в обжалваната част, да уважи молбата на Т. Р. Х. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита от домашно насилие, да наложи мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН и да измени решението и в частта за разноските.

Въззивният съд констатира, че жалбата е насочена срещу част от решението, каквато не е постановена, доколкото не е налице обективно изразена воля от ЯРС по част от искането на молителката, както и че в жалбата е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

1

Направено е искане за отмяна на решението в частта, с която съдът не е наложил исканите мерки по чл.5, т.3 от ЗЗДН, както и същите да бъдат наложени . ЯРС не е обсъдил в мотивите си това искане- относно мерките по т.3, а единствено е приел, че мярката по т.1 е достатъчна да осъществи търсената закрила. За да се произнесе въззивният съд по искането относно мерките по т.3 от закона, е необходимо първоинстанционният съд да обективира волята си, като я изложи изрично в диспозитива на решението, тъй като при липса на такава жалбата е лишена от предмет. Следва да се приеме, че във въззивната жалба се съдържа искане за допълване на решението на ЯРС по посочения начин. Това искане има характер на такова по чл. 250 от ГПК.

Относно искането за изменение на решението в частта за разноските- компетентен да се произнесе по него е районният съд и едва след това волята му подлежи на въззивна проверка от ОС. ЯРС следва да обсъди доводите на молителката относно размера на присъдените й разноски при уважаване на молбата по ЗЗДН и договарянето на адвокатския хонорар единствено от молителката, в лично качество, а не като законен представител на детето. Следва да обсъди и доводите й относно несъответствието на решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника, на разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗЗДН, визираща освобождаването от такси и разноски на ненавършилите пълнолетие при отхвърляне на молба за тяхна защита.

Съдът счита, че настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати като такова, а жалбата да се изпрати на ЯРС за произнасяне по реда на чл.250 ал.1 и чл. 248 от ГПК. Като не е изпълнен предвидения в закона ред, производството пред настоящия съд е образувано преждевременно и следва да се прекрати, а делото да се върне за произнасяне от ЯРС съобразно мотивите на настоящото определение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 19/2024 г. по описа на ЯОС.

ИЗПРАЩА делото на ЯРС за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2