Решение № 274 от 04.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20222100900409 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от В. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., район К. с., ул.,Ф. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Венцислав Марио Димитров от АКСофия, със служебен и съдебен адрес: гр.София, бул.“Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 против ,,Бутед“ АД, ЕИК 812117147, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, представлявано от изпълнителния директор Никола Пеев Шиваров, с пълномощник адв. Мариета Георгиева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, стадион Лазур, административна сграда, офис 7 и ,,Книбекс“ ООД, ЕИК 102251917, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар Калоян“ № 162, представлявано от управителя Пейо Николов Шиваров, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците съществуване вземането на ищеца от авалистите по запис на заповед в размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К. Х. С. с ЕГН ********** менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 15.06.2010г. в гр.София, с падеж на 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху задължението считано от 20.08.2021г. (датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на главницата. Претендира се присъждане на съдебно - деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на 50 851,60 лв. внесена държавна такса и 25 000 лв.

1 заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2010 г. длъжникът К. С. е поел менителнично задължение, като издал в полза на В. Д. запис на заповед, валиден от външна страна, с която безусловно поел задължение да плати сумата от 1 600 000 евро на поемателя с падеж 15.06.2020г. и място на плащане: гр.София, район Красно село, ул. „Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап.14 или по банков път по банкова сметка с титуляр В.Д.. Записът на заповед (ЗЗ) бил авалиран от „Бутед“ АД чрез изпълнителния директор Кирил Стамболиев, „Книбекс“ ООД с управител К. Стамболиев и „К енд Б груп“ ООД с управител К. Стамболиев. На падежа не е имало изпълнение, поради което на 20.08.2021г. В.Д. подал 2 заявления за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по процесния запис на заповед, като по образуваното ч.гр.д.№ 48401/2021г. по описа на РС-София е била издадена такава заповед срещу издателя К.С. и авалистите. Ответниците са оспорили съществуването на дълга, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяването на настоящите искови претенции.

Ответното дружество „Бутед“ АД в предоставения срок депозира отговор на исковата молба, като твърди, че искът в частта си за претендираните разноски е недопустим съобразно възприетото в т.10в от ТР 4/2013г. на ОСГТК и следва производството да бъде прекратено, тъй като е заявен установителен диспозитив. По отношение самия запис на заповед се оспорва валидното поемане на описаните задължения, включително за заплащане на лихва. Дружеството се противопоставя на извършените от представляващия „БУТЕД“ АД действия без представителна власт. Като абсолютни са изтъкнати възражения по чл.535 от ТЗ – ЗЗ не притежава изискуемите от закона реквизити. Първо, подписите на запис на заповед не са положени от лицето К.С., затова и до започване на производството пред РССофия на дружеството не е било известно съществуването на такъв запис на заповед – такова задължение не е отразявано в счетоводството на дружеството, бившият изпълнителен директор К.С. не го е уведомявал никога, В.Д. изобщо не е заявявал такива претенции. Не е било взимано съгласие от Съвета на директорите и общото събрание на акционерите по чл.236 ал.2, т.3 и чл.240б ал.1 от ТЗ. ГФО за 2010г. е бил подписан лично от К.С. и такова задължение не е било отразено. Второ, дори подписите да принадлежат на 2

К.С., се касае до кражба на подпис, като същият е бил пренесен от друг документ. Трето, записът на заповед е антидатиран и съставен за целите на настоящото производство – след като К.С. е бил вече освободен като изпълнителен директор и член на Съвета на дректорите на дружеството на 16.03.2012г., вписано в ТР на 23.04.2012г. Оспорена е и верността на съдържанието на записа на заповед, който не се ползва с материална доказателствена сила за страните и съда, като според цитираната съдебна практика, при оспорване датата следва да бъде доказана с други доказателствени средства от лицето, претендиращо изгодни за себе си правни последици. От друга страна, В.Д. не е предявил сумата в производството по несъстоятелност против „К енд Б груп“ ООД, предмет на т.д.№ 134/2013г. на ОС-Бургас и е допуснал погасяването му съобразно чл.688 ал.1 от ТЗ.

Последицата от антидатирането след 23.04.2012 г. е извършване на действия без представителна власт от страна на К.С., на които дружеството се противопоставя. Четвърто, твърди се, че менителничната сделка е абсолютно симулативна (привидна) съобразно чл.26 ал.2 от ЗЗД, като целта е била да се създаде привидност за съществуването на такова задължение за „Бутед“ АД в качеството му на авалист, без реално да е било налице намерение за задължаване на дружеството към В.Д.. В крайна сметка се цели обогатяване на К.С. и В.Д. за сметка на дружеството, разполагащо с активи за около 6,5 млн лв. Поведението на ищеца е и злоупотреба с права съобразно чл.289 от ТЗ, след като въпреки липсата на възражение от издателя К.С., спрямо него не са предприети изпълнителни действия. Пето, ако липсва привидност, се твърди наличие на превишаване на представителната власт от страна на К.С.. В нарушение на чл.236 ал.2, т.3 от ТЗ, през 2010г. е поето задължение в размер на 3 129 328 лв., което надхвърля половината от нетната стойност на активите по баланса тогава, която е била в размер на 2 331 000 лв., без решение на общото събрание на акционерите. В нарушение и на чл.240б ал.1 от ТЗ, К.С. бидейки член на СД и изпълнителен директор, е задължил дружеството за обезпечаване на свой личен дълг, т.е. налице е бил конфликт на интереси. Не е известно, сумата да е в кръга на дейност на дружеството. Твърди се също така свързаност между ищеца и К.С., тъй като бащата на последния е брат на бащата на съпругата на В.Д.. Налице е и свързаност по смисъла на §.1 от ДР на ТЗ, като са посочени дружествата „Техномедия“ АД с ЕИК 102870353 и „Валас“ ЕООД с ЕИК 175171386, цитирана е съдебна практика в подкрепа на 3 това. На следващо място, налице е и договаряне сам със себе си от страна на К.С. по смисъла на чл.38 от ЗЗД, което ограничение се прилага и при органно представителство. Нарушаването на нормата, поради императивния характер, води до нищожност на сделката на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Направен е извод, че на основание чл.484 ал.2 от ТЗ след като и издателят и авалистът са едно и също лице, то менителничното задължение не е възникнало. Шесто, налице е нищожност поради липса на съгласие според чл.26 ал.2 от ЗЗД. К.С. не е ясно като какъв е действал – като издател или авалист, след като е вписан едновременно и в двете, а волеизявлението на авалиста трябва да следва поемането на безусловно задължение. Това е довело до неспазване на изискванията за форма. Седмо, според чл.535 т.4 от ТЗ мястото на плащане следва да е посочено недвусмислено, но в записа на заповед като място на плащане е посочен адрес в София или банкова сметка на поемателя, което представлява порок във формата на ценната книга. Осмо, в ценната книга не е посочено „без протест, „без разноски“, като записът на заповед не е предявен за плащане на авалиста преди поемателят да упражни правото си на пряк иск, доколкото менителничните задължения са търсими, тъй като длъжникът не знае кой е последния му кредитор – менителницата би могла да бъде джиросвана неограничен брой пъти.

Направени бяха при условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на абсолютните възражения, относителни възражения. Твърди се недобросъвестност на поемателя по смисъла на чл.465 от ТЗ, тъй като упражняването на правата му по прекия менителничен иск е злоупотреба с права. Причината е липсата на материално - правна легитимация на ищеца по прекия менителничен иск, т.е. не е налице каузално правоотношение между К.С. и В.Д., за чието обезпечаване да е било необходимо издаването на процесния запис на заповед. А и да е имало такова, то е било уредено към 30.12.2011г. с прехвърляне собствеността на стоки от „К енд Б груп“ ООД към „Валас“ ЕООД.

В отговора на исковата молба от „Книбекс“ ООД, се твърди неоснователност на претенцията. Първо, записът на заповед не отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Вписани са два начина на плащане – на адрес в София и по банкова сметка, което е довело до неговата нередовност. На следващо място, не е спазена формата на записа на заповед и на авала, като трите дружества излиза, че са се задължили и като издатели за посочената 4 сума. Това е довело до нищожност на акта по аргумент от чл.435 от ТЗ. Трето, учредените поръчителства са нищожни на основание чл.38 ал.1 от ЗЗД, тъй като издателят на записа на заповед е бил и законен представител на трите дружества. Или от тяхно име е поел задължение за обезпечаване на свой личен дълг, действайки като самостоятелен правен субект, в свой личен интерес. Още повече, че се касае за едностранна сделка. Четвърто, записът на заповед и учредените менителнични поръчителства са антидатирани, като документът е съставен на много по - късна дата от посочения 15.06.2010г. и по време, когато К.С. вече не е бил представляващ дружествата и съответно не би могъл да ги задължава. Единият от авалистите „К енд Б груп“ ООД е обявен в несъстоятелност, като в производството по т.д. 134/2013г. „кредиторът“ В.Д. не е предявявал свое вземане, въпреки изискуемостта му според чл.617 от ТЗ.

Пето, записът на заповед е нищожен като противоречащ на добрите нрави и симулативен съобразно чл.26 ал.1 и чл.17 от ЗЗД, доколкото целта на издателя и авалистите не е била задължаване на същите към поемателя, което е абсолютна симулация. Повече от 10 години и доста след падежа, поемателят не е установил контакт с авалистите за уреждане на отношенията им. Шесто, поетото менителнично задължение се твърди, че е нищожно поради накърняване на добрите нрави, преценено към момента на сключване на договора. Това следва от липсата на търсене на изпълнение от издателя на записа на заповед – К.С., който изобщо не е възразил срещу издаването на заповедта за незабавно изпълнение. От друга страна, в счетоводната документация на „Книбекс“ ООД липсва каквото и да било счетоводно отразяване на договора. Самият издател на записа на заповед е свързано лице с ищеца В.Д. по смисъла на чл.§.1 от ДР на ТЗ, чрез представляваните и притежавани дружества „Техномедия“ АД и „Валас“ ЕООД. Изводът е извършена злоупотреба с права от страна на К.С. съобразно чл.289 от ТЗ.

Ищецът с допълнителната си искова молба е направил изменение в петитума на исковата молба, състоящо се в искане ответните дружества да бъдат осъдени да заплатят направените в досъдебното производство разноски, съобразявайки се с постановеното в ТР 4/2013г. на ОСГТК.

По същество излагат доводи, че ищецът – кредитор не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка съобразно т.17 от ТР № 4/18 06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Такова задължение би имал 5 единствено, ако е налице доказана обвързаност между записа на заповед и каузалното правоотношение, от което длъжникът би могъл да черпи възражения, напр. за погасяването на вземането по записа на заповед.

Самостоятелният и неакцесорен характер на менителничното поръчителство прави непротивопоставими на приносителя на менителничния ефект възражения от авалистите – такива би могъл да прави единствено хонората.

Личните възражения от авалиста основани на каузалното правоотношение между приносителя и хонората, са допустими единствено ако е бил страна по каузалното правоотношение или при недобросъвестност на приносителя или пък ако е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората, цитирана е съдебна практика. Твърди се, че нито една от тези предпоставки не е налице и следователно всички възражения на ответниците са недопустими, с изключение абсолютните относно формата на запис на заповед. Заявява, че записът на заповед е напълно редовен от външна страна и В.Д. ще се ползва от него. Положените подписи принадлежат на К.С. и документът е съставен на посочената дата, не е налице и „кражба на подписа“. При оспорване датата на съставяне на документа, доказателствената тежест е за оспорилия е, което се извежда от даденото в т.17 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Направен е извод, че приносителят не е длъжен да доказва други обстоятелства извън самото съдържание на документа: датата, представителната власт на подписалото лице. Доказването на всички възражения тежи само върху длъжника, тъй като за ищеца менителницата служи и като доказателство, и като основание.