Определение № 4619 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4619 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002104076 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 7548 от 08.07.2025 г., подадена от П. Х. Т. чрез адвокат Г. Д. от САК срещу въззивно Решение № 262 от 20.05.2025 г. по в.гр.д.№ 780/2024 г. на Софийски окръжен съд, І възз.гр.състав.

Ответниците по касация И. Г. И. и Б. Г. И. са подали писмен отговор чрез адвокати А. Г. и К.

С. – Д. от САК, с който оспорват касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е отменено изцяло Решение № 83 от 11.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 370/2023 г. по описа на РС – Етрополе, като вместо това е постановено, че съдът признава за установено по отношение на ответника по иска П. Х. Т., че ищците И. Г. И. и Б.

Г. И. са собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност на реална част с площ от 597 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Е., обл. С., местност „М.“, целият с площ 1 191 кв.м., пета категория, с начин на трайно ползване – ливада, стар номер *, която реална част е заключена в полигона А, Б, В, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 на скица към съдебно-техническа експертиза на вещото лице П. П., която скица, приподписана от въззивния съдебен състав, е неразделна част от въззивното решение.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Ищците са брат и сестра. Те са единствени наследници на родителите си М. Д. Х., починала на 16.04.2011 г., и Г. И. Х., починал на 01.07.2005 г.

Съгласно скица на поземления имот, реална част от който се претендира, издадена от Службата по геодезия картография и кадастър, имот с идентификатор *** по КККР на 1

[населено място], общ. Е., обл. С., представлява земеделска земя, с начин на трайно ползване – ливада, с обща площ от 1 191 кв.м., пета категория, с номер по предходен план *. За собственик е отбелязан ответника – П. Х. Т.. Собствеността върху имот № * по карта на землището на [населено място] е възстановена на наследниците на Т. С. П. с Решение № 17*-А от 12.04.2007 г. на ОСЗГ гр. Етрополе, влязло в сила на 04.07.2007 г., в съществуващи стари реални граници. Т. С. П. е починал на 03.10.1944 г. и е оставил наследници по закон:

В. Т. П., Р. Т. П., И. Т. С., Д. Т. П. и Х. Т. С.. С Нотариален акт № 32 от 01.08.2017 г., том I, рег.№ 406, д.№ 31 от 2017 г. наследниците на Т. С. П. са дарили на ответника по делото П. Х.

Т. възстановената им с Решение № 17*-А от 12.04.2007 г. ливада с площ от 1,191 дка, съставляваща имот № * в землището на [населено място].

Съобразени са представените от ответника документи, а именно: протокол от 04.07.2023 г. за трасиране на ПИ с № * в землището на [населено място], съставен по възлагане на ответника; писмо с изх.№ РД-10-332-1 от 02.11.2023 г. от ОСЗ – Етрополе и представените към него 4 бр. заявления по чл. 70 ППЗСПЗЗ и договори към тях, съгласно които процесният имот е ползван от Х. Т. С. (баща на ответника) в ролята му на земеделски стопанин, като в периода от 2019 г. до 2023 г. последният е сключвал договор за наем с ответника и е подавал заявления по чл. 70 ППЗСПЗЗ.

От прокурорска преписка № 1927/2023 г. по описа на РП - Ботевград е установено, че на 09.11.2023 г. ответникът П. Х. Т. е подал жалба в РУП – Етрополе за това, че на 08.11.2023 г. установил, че собственият му имот с № * в [населено място] (№ *** по КККР) е преграден неправомерно с оградна мрежа през средата, като е разделен на две части.

Преписката е приключена с постановление от 19.12.2023 г. с отказ от образуване на наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление.

В рамките на първоинстанционното производство на 20.02.2024 г. е проведено открито съдебно заседание на мястото на процесния имот в присъствието на вещото лице. В това заседание са разпитани свидетелите, посочени от всяка от страните: от страна на ищците свид. Т. Н. и свид. Ц. С., а от страна на ответника - свид. И. И. и свид. Н. Н..

В показанията си свидетелката Н. е посочила, че имотът на ищците е между двете мрежи, а самата тя е собственик на съседния имот по наследство. Познава ищците още от дете, както и техните родители, като според нея имотът винаги е бил техен. Първоначално родителите на ищците са го обработвали, а в последствие самите ищци. Имали са градина с ябълки и джанки, отглеждали са и животни – овце, но основно се ползва като градина. Според свидетелката мястото винаги е било оградено, оградата е поставена преди много години, не може да посочи точно колко, но не си спомня мястото без ограда. Не знае някой да е оспорвал собствеността на ищците, като посочва, че съседното на тях място, в което има фургон, е стопанисвано от чичото на ответника и неговото семейство. Свидетелката посещава мястото от дете, а към настоящия момент ходи всяка седмица, за да полива цветята си.

Свидетелят С. е посочил, че има къща срещу процесния имот, но в последните години я посещава рядко. Според него поне от 30 години ищците, а преди тях техните родители, стопанисват имота, който винаги е бил ограден. Първоначално оградата е била дървена, като 2 съществуващата ограда на място от бетонови колчета му се струва по-нова, независимо от които винаги е имало напречно на имота ограда от дървени колове, а задната граница на имота е реката. Съседното място с фургона е на чичото и бащата на ответника, като свидетелят не знае между двете семейства да е имало спор за собствеността.

Свидетелят И. е посочил, че живее в [населено място], като къщата му се намира над процесното място. Според него мястото над фургона винаги е бил един парцел, никога не е разделян, а напречната ограда, която съществува на място е съвсем нова – коловете са се появили през зимата, а мрежата - преди няколко дни. Свидетелят е заявил, че целият имот е на бащата на ответника, с който двамата са го косили, а самият ответник и сестра му са гледали животни и поддържали зеленчукова градина. Заявил е още, че познава и ищците, но те или техните родители никога не са обработвали имота и не е виждал някого от тях там.

Свидетелят Н. е посочил, че от 25 години е колега на ответника и негов комшия в [населено място]. Познава и баща му, както и свидетеля И.. Посещавал мястото доста често, като според показанията му в последните 30 години идвал над 50 пъти годишно. Според него имотът винаги е бил едно цяло, около 1,200 дка, граничещо с реката и в него бащата на ответника е гледал животни и обработвал градина. Знае дори, че го е заявил като земеделски стопанин, за което взима субсидии. Посочил, че напречна ограда никога не е имало, направена е преди 20 дни, като не е имало мрежа, но е имало набити колци. Колците били сложени есента, но категорично преди това дървена ограда не е имало. Не е виждал ищците да работят на мястото никога, но знае, че от пролетта между страните има спор.

Обсъдено е изслушаното по делото заключение на СТЕ – основно и допълнително. Към основното заключение вещото лице е представило скица, в която е нанесен процесният имот и претендираната от ищците реална част от него, чиито граници минават по точките А, Б, В, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. По този начин вещото лице е определило площта на спорната част в размер на 597 кв.м. Според заключението, в представения протокол за трасиране на ПИ с идентификатор ***, стар № *, са дадени само външните граници на имота, без да се заснемат огради и констатация в този смисъл не е правена от геодезиста. Според вещото лице съществуващата ограда по линията А, Б, В от приложената скица, е от бетонни колове, като е монтирана преди около 3-4 години, а мрежата е монтирана преди 1-2 години. Чрез експертизата към делото са приобщени и две снимки, представляващи изображения на процесния имот от Google maps, заснети през м. март 2012 г. и м. май 2023 г., които първоинстанционният състав е предявил на страните в съдебно заседание, чрез използване на Google maps на компютъра в съдебната зала. Съгласно заключението и изложеното от вещото лице при изслушването му в съдебното заседание, и на двете снимки съществуват овощни дръвчета и огради. Вещото лице, съобразявайки формата, големината, вида и местоположението на дръвчетата по снимките и тези съществуващи на място, е определило, че оградата, видна на снимката от 2012 г., както и тази от снимката от 2023 г., съвпадат със сега съществуващата по линията А, Б, В от скицата. Експертът е посочил още, че на снимката от 2012 г. коловете не са същите като съществуващите, оградата е по-ниска, изградена от дървени пармаклъци, ламарини и други неща, но обхваща точно мястото, на което в момента са сложени бетоновите колове.

3

Предмет на допълнителната експертиза са били представените от страните разписен лист и ортофото карти от 2020-2022 г., 2016-2019 г. и мащабна топографска карта за процесния имот. Съгласно разписния лист към плана за [населено място] от 1987 г., имот № * е записан като собствен на „Г. Ив. Х. и АПК“, а имот № * е записан като собствен на „наследници на Т. С. П. и АПК“. Дадено е заключение, че съгласно кадастралния план от 1987 г., процесната реална част от имота е отбелязана с посочения № *, като границите му са нанесени като ажурни. Посоченият имот се включва в ПИ с идентификатор *** и е затворен в полигона 101, 102, 103, 104, 105, 101, съгласно приложената скица. Вещото лице е посочило, че площта на посочения имот с № * е 563 кв.м., което е с 34 кв.м. по-малко от съществуващата към момента заградена реална част от имота. Това според вещото лице се дължи на преместване на югоизточната и северозападната граница навътре в имота (другите две граници – път и река, съвпадат), като в случай, че се установи причината за „свиването“ на имота, може да се заключи, че имот № * е идентичен с претендираната от ищците реална част. Вещото лице е посочило още, че имот № * не е нанесен в останалите картографски материали. При изслушването си вещото лице е било категорично, че по принцип ажурни огради не се нанасят, а и трудно се виждат на отофотокартите, защото заснемането е от самолет.

При така установените факти, от правна страна е прието, че за да възникне в полза на ищците, съответно на техните наследодатели, право на собственост върху претендираната реална част от процесния имот, освен фактическият състав на придобивната давност, следва да бъде установена и липсата на законова забрана за придобиването й по давност. Поради забраната по чл. 86 ЗС; заличаването на давността по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до 21.11.1997 г. включително; моментът на влизане в сила на възстановителното Решение № 17*-А от 12.04.2007 г. на ОСЗГ гр. Етрополе (с оглед последователно приеманото в съдебната практика, че при недовършени процедури по ЗСПЗЗ давността ще започне да тече от влизане в сила на реституционното решение, защото давност не тече по отношение на лице, което не може да защити правата си) и при съобразяване датите на смъртта на наследодателите на ищците (по-малко от 10 г. от 04.07.2007 г., когато е влязло в сила Решение № 17*-А от 12.04.2007 г.), формиран е извод, че наследодателите на ищците не са придобили претендираната реална част от процесния имот по давност приживе, съответно неоснователно се твърди правото на собственост за ищците да е възникнало по наследство от техните родители.

По делото липсват данни за точния момент, в който имотът е обобществен, но ищците не са представили доказателства, които да установяват, че техните наследодатели са придобили спорната част по давност в момент преди 1985 г.

Отбелязано е също, че представеният разписен лист не би могъл да удостовери правото на собственост, а единствено следва да се счита като косвено доказателство за това, че от 1987 г. бащата на ищците е упражнявал фактическо господство върху претендираната реална част.