Решение № 450 от 30.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Перник, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500388 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, подадена от Б.

Й. М., чрез адвокат К. Б., срещу решение № 180 от 22. 02. 2023г., постановено по гр. д. № 6395 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъден да заплати ищеца сумата от 5494лв. за уравняване на дяловете, както и сумата 5128,50лв. обезщетение за извършени в имота находящ се в *** от П. Й. М. подобрения, както и в частта, с която предявения от него иск против ищеца с правно основание чл. 346 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 7286,65 /за разликата над присъдените 1170,60лв. до предявения размер от 8457,25лв., както и в частта относно присъдените разноски за имота. С нея моли решението да бъде отменено в обжалваните му части, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон и изцяло необосновано и да бъде постановено решение, с което П. Й. М. да бъде осъден да му заплати : сумата от 753лв. за уравнение на дяловете, сумата от 3925,88лв. съставляваща платените суми по изпълнително дело № 821/2019г. на ЧСИ С.Б., с която сума 1

П. М. се е обогатил за сметка на жалбоподателя, както и да бъде изменено решението в частта относно разноските по делото съобразно действително направените разноски по делото. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Поддържа въззивната си жалба и в съдебно заседание чрез адвокат К. Б..

Насрещната страна Б. Й. М., чрез адвокат А. А., не е депозирала писмен отговор. Същата в съдебно заседание е оспорила въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски в производството пред Пернишкия районен съд и пред Пернишкия окръжен съд.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява допустимо.

По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите във въззивната жалба, тези на насрещната страна, както и доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Съгласно константната практика на ВКС е, че при делба се взема пазарната стойност на недвижимия имот. Това означава, че при определянето на стойността се взема предвид състоянието на недвижимия имот към момента на извършването на делбата, включително и извършените подобрения в него, наред с останалите фактори като търсене, предлагане, коефициенти, методи и т.н. Пернишкият районен съд е извършил делбата като за апартамента, находящ се в ***, като е изключил стойността на направените подобрения, поради което въззивната жалба в тази й част се явява основателна.

2

Видно от заключението на вещото лице инж. А.Ц., пазарната стойност на :

- апартамента, находящ се първоинстанционото производство/. в

***, е

123

333лв.

/л.94 от

- на апартамента, находящ се в ***, е 126 300лв. /л.97 от първоинстанционното производство/.

Видно от заключението на вещото лице инж.Е. А., пазарната стойност на :

- апартамента, находящ, в първоинстанционото производство/.

*** е

123

735лв.

/л.122 от

- на апартамента, находящ се в *** е 122 230лв. /л.122 от първоинстанционното производство/. Обстоятелството, че това заключението на вещото лице инж. А.Ц. е оспорено, е без значение за определяне средноаритметичната пазарна стойност на двата апартамента и по този начин на общата делбена маса.

Като се вземат предвид усреднените стойности между двете заключения, които са с минимални разлики помежду си, се получава, че пазарната стойност на:

- апартамента, находящ се в ***, е 123 534лв.

- на апартамента, находящ се в ***, е 124 300лв.

При това положение общата стойност на делбената маса е 247 834лв., от която всеки от двамата съделители е собственик на дял на стойност от по 123 917лв. Тъй като апартаментът, находящ се в ***, който е възложен в дял на съделителя П. М. е на стойност е 123 534лв, а апартаментът, находящ се в ***, който е възложен в дял на Б. М. е на стойност 124 300лв., то за уравняване на дяловете Б. М. следва да бъде осъден да заплати на П. М. сумата 766лв. С оглед гореизложеното, решението в частта, с която Б. М. е осъден да заплати на П. М. горницата над 766лв. до 5494лв. /т.е. за сумата 4728лв./, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и искането на Б. М. следва да бъде отхвърлено като неоснователно за горницата над 766лв. до 54394лв. /т.е. за сумата 4728лв/. В останалата му обжалвана част решението за уравняване на дяловете, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като въззивната жалба в тази й част се явява 3 неоснователна.

По отношение на въззивната жалба, в частта й за претенцията за уреждане на сметките, Пернишкият окръжен съд намира следното :

1. По претенцията на П. М. срещу Б. М. :

От свидетелските показания на Б. Л. Д., Д. Й. И., В.И. и Т.И.Д., всичките кореспондиращи помежду си и неопровергани по никакъв начин от насрещната страна, се установява, че през периода 2019г. – 2021г., съделителят П. М. е извършил следните подобрения в апартамента, находящ се в *** /чрез фактическото им извършването от свидетеля Б.Д./, на стойност, както следва :

* ремонт на баня - сменена ВиК инсталация на топла и студена вода, канал и тръби - 558 лева; поставен гипсокартон - 790 лева; плочки на под и стени - 1762 лева; моноблок - 464 лева - или общо баня 3574 лева;

* ремонт на коридор - сменено ел. табло - 134 лева; плочки гранитогрес на пода - 455 лева; плоскости на таван - 44 лева; гипсокартон на стената /само стената откъм банята/ - 158 лева или общо 791 лева;

* ремонт на кухня - ПВЦ дограма - 464 лева; плоскости по таван - 82 лева; плочки на пода - 716 лева; смяна ВиК - 205 лева или общо 1467 лева;

* ремонт на хол - ПВЦ дограма - 978 лева; гранитогрес на пода - 1294 лева; плоскости на таван - 148 лева или общо 2420 лева и * ремонт на стая - ламиниран паркет - 280 лева; ПВЦ дограма - 976 лева; плоскости таван -72 лева или общо 1328 лева. От своя страна ел. инсталацията увеличава стойността на имота с 570 лева.

Съгласно заключението на вещото лице инж. А.Ц., сумата с която тези подобрения са увеличили пазарната стойност на апартамента е 10 150лв. /л.94 от първоинстанционното производство/. Това, че заключението е оспорено от страна на Б. М., е без значение.

Съгласно първоначалното заключение на вещото лице инж. Е. А., сумата, с която тези подобрения са увеличили пазарната стойност на апартамента, с адрес ***, е 10 365 лева./л.122 от първоинстанционното производство/.

Т.е. усреднената стойност между заключенията на двете вещи лица, които са със съвсем минимална разлика помежду си от 215лв., е 10 257лв. и 4 именно с тази стойност се е увеличила пазарната стойност на апартамента, находящ се в ***. Половината от тази сума е за сметка на съделителя П. М., а останалата половина, която е от 5128,75лв. /посочена от РС - Перник като 5128,50лв./ следва да бъде заплатена от съделителя Б. М. на П. М., който е извършил процесните подобрения.

Следователно въззивната жалба в тази й част се явява неоснователна, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

2. По претенциите на Б. М. срещу П. М., за платени от него разходи за консумативи за двата апартамента, предмет на делбената маса /неоснователно обогатяване/.

Общата сума, която Б. М. претендира е 8 457,25лв., като П. М. не е дал съгласие за намаляване размера на иска в з. с. на 23. 01. 2023г. и тя е останала в същия размер. От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице В.В., се установява, че ответникът е платил общо 5 896.48 лева. Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че предмет на въззивното производство е въззивната жалба срещу решението на Пернишкия окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлено искане за присъждане по сметки в полза на Б. Й. М. над присъдените 1170,60лв. до 8 457,25лв.

*По първото изпълнително дело № 821/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б., съделителят П. М., е направил възражение за погасителна давност - относно сумите, платени от брат му. Това изпълнително дело е образувано през 2019г., въз основа на изпълнителен лист от 01. 01. 2010 г. по ч. гр. дело № 3194/2009 г. на PC Перник и подадена молба през 2019г. от „Топлофикация Перник“ЕАД за топлоснабден имот с адрес: *** от 2019 г. с първоначален длъжник Й. Б. М.. Не се събраха данни да е било образувано друго изпълнително дело преди това за процесните суми, поради което след изтичането на 5 годишна погасителна давност за периода до 01. 01. 2015г., вземането, установено със Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист е било погасено по давност.

Друг е въпросът, че по това време съществуваше противоречива съдебна практика, като някои съдилища и съдебни състави приемаха, че такова вземане се погасява с изтичането на 3 годишна погасителна давност. Така или 5 иначе съдебната давност за процесното вземане е изтекла най – късно на 01.

01. 2015г. Длъжникът по това изпълнително дело Б. М. не е потърсил съдебна защита на своя материален интерес /не е предявил съдебен иск, че сумата е погасена по давност/, като е оставил да му бъде събрана сумата 3925,88лв. чрез запор по това изпълнително дело върху трудовото му възнаграждение.

Поради това сумата от 3925.88 лева е събрана от Б. М., след погасяването й по давност и не подлежи на възстановяване от П. М. /по аргумент от чл.118 от ЗЗД/. В резултат на това не може да бъде ангажирана отговорността на П. М. и искането по сметките на Б. М. за сумата 3925,88лв., се явява неоснователно, а не погасено по давност, както е приел Пернишкият районен съд.

Следователно въззивната жалба за тази сума също се явява неоснователна.

*По отношение на изпълнително дело № 1342/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. и изпълнително дело № 884/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.. Същите са образувани по изпълнителен лист от 06.01.2020 г. по ч. гр. д. № 3931/2019 г. по описа на РС Перник, и по изпълнителен лист от 19.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4645/2020 г. по описа на РС Перник - за дължими суми за топлинна енергия за имота с адрес: ***, поради което съдът намира, че сумите по тях не са погасени по давност, а възражението в този смисъл, направено от страна на П.

М., е неоснователно /обективно не са изтекли пет години от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на изпълнителното производство/. Съделителят Б. М. е платил общо 1970.60 лева /817.25 лева + 1153.35 лева/ по тези дела. Страните не спорят, че още пред 2021 г. П. М. е възстановил 800 лева от тази сума на Б. М.. Следователно всеки от братята М. е дължал по ½ от сумата 1970,60лв. или сумата 985,30лв. От сумата дължима от П. М. следва да се приспадне изплатената от него сума в размер на 800лв., поради което остава дължима сума от 185,30лв. Следователно искът е основателен до сумата от 185,30лв.

Видно от заключението на вещото лице В.В., по останалите изпълнителни дело, които тя е обсъдила в съдебно – счетоводната експертиза, няма данни Б. М. да е заплащал други суми освен, тези дължими от самия него.