Решение № 104 от 30.05.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Разлог, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №

20211240100775 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЕС на сектор в.”С” в сграда на Г.х.Б. /предишно наименование Ф.к.С./ с адм. адрес в г.Б., у.„Г.“№5, представлявана от Е.В.П., ЕГН*, с адрес в с.Д., О.Р., у.Ч., чрез пълномощника й адв. Б.П.Б., против А.Г.А., испански гражданин, родена на *, с адрес: И., Л., у.“Х.“№9,3,1, адрес в Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.3, а.С31.

Твърди се в ИМ, че ответницата е собственик, въз основа на договор за покупко–продажба, обективиран в нотариален акт №51, том I, рег. №468, дело №49/14.04.2009 г. по описа на нотариус Л.М.-К., рег.№502 на НК, вписан в СВ-Р. с вх. рег. №1951/14.04.2009 г., акт 110, том 8, на Ап. №С31, находящ се в 3-секционна жил. сграда с РЗП 8239.44 кв.м., въведена в експлоатация с Удостоверение №56/30.05.2008 г., издадено от О.Б., построена в УПИ 12879, 2,880, 2915, 2914, в кв.139 по плана на г.Б., целият с площ от 2480 кв.м., при съседи: от 3 страни улици и УПИ V-2879, 2880, 2915, 2914, който апартамент е разположен в секция „С“, а именно: Ап. №С31, със застроена площ 40,56 кв.м., състоящ се от кухненски бокс с трапезария и дневна, баня-тоалетна, разположен на трети етаж, кота + 6,57м., при съседи: на изток - двор, на запад - коридор, на север - стълбище и на юг - ап.С32, отгоре - покрив и отдолу - aп.С21, както и 9,90 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и същите проценти ид. ч. от правото на строеж върху гореописаното място, който имот представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 40,56 кв.м., както и 9,90 кв.м. ид. общи части на сградата, с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, самостоятелният обект се намира на е.3, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна; разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта:

*** и над обекта: няма, с адрес на самостоятелния обект: г.Б., у.„Г.“№5, вх.С, е.3, aп.C31.

Според ищеца ответницата има качеството на етажен собственик в ищцовата ЕС и въз основа на решения на общото събрание от 31.08.2017 г. за нея са възникнали задължения да заплаща такси за поддръжка и управление на общите части и неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на такса за поддръжка и управление.

Наведени са доводи, че ответницата въз основа на посоченото по-горе решение на етажните собственици, дължи такси за поддържка и управление от 218.40 € годишно, като таксата се 1 дължи до края на м.12., предхождащ съответната година, а така също и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от неизплатения дълг.

Според активно легитимираната страна незаплатени и дължими от ответницата суми въз основа на горепосочените решения на общото събрание са в общ размер от 8`166,44 €, от които а) 6`055,20 € – сбор от такси за поддръжка и управление, а именно: за 2019 г. - 2018.40 €, 2020 г. - 2018.40 € и за 2021 г. - 2`018.40 € и б) 2`111,24 € – общ сбор на неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на годишни такси за поддръжка и управление, а именно: за 2019 г. - 1`009.20 €, 2020 г. - 920.39 € и за 2021 г. - 181.65 €.

Въз основа на тези обстоятелства, пълномощникът на ищцовата ЕС предявява обективно кумулативно съединени искове за осъждане на А.А. да заплати горепосочените сумиПасивно легитимираната страна по делото не е подала отговор на ИМ.

В проведеното последно открито съдебно заседание не се явява представител на ищеца, като неговият адвокат депозира писмено становище, с което настоява исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В последното открито заседание, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове. Исковете за сумите, представляващи задължения за поддръжка и управление на ЕС са с правно основание чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС, във вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, във вр. чл.51 от ЗУЕС. Исковете за неустойка са с правно основание чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, във вр. чл.92 от ЗЗД, във вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира че предявените искове са допустими - налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на същите по същество.

Предявените претенции се явяват и основателни, а съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 т.8 и т.10 от ЗЕУС, собствениците на индивидуални обекти в сграда, която се намира в режим на ЕС, са длъжни да изпълняват решенията на органите на етажната собственост, а така също и да заплащат сумите за управление и поддръжка на ЕС.

В нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, изрично е записано че разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

За да бъде уважена претенцията за заплащане на определени задължения (такси) към касата на ЕС, ищецът следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: I) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на ЕС, II) че ЕС на сградата дължи разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и III) какъв е размерът на частта от разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Чрез разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 и т.7, във вр. чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС, е предоставено на общото събрание на ЕС да определя размера на вноските за покриване на всички текущи и извънредни разходи.

Веднъж определен от общото събрание, размерът на вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на ЕС и освобождава ЕС от задължение да доказва конкретните суми за съответните периоди, които са необходими за покриване на консумативите за общите части. Тоест, за да възникне задължение за заплащане на вноски към ЕС, е необходимо да се е провело събрание на ЕС, което да е взело валидно решение относно размера и вида на вноските, които всеки собственик следва да заплаща ежемесечно или на друг интервал от време, определен от общото събрание. Ако бъдат спазени условията на ЗЕУС за вземане на подобно решение, за собствениците на отделни обекти се поражда облигационно задължение да внасят в касата на ЕС сумите, които общото събрание е определило по основание и размер.

Също така, съгласно константната съдебна практика, в исково производство по предявен иск 2 за изпълнение на решение на общото събрание е недопустимо да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност му, тъй като за оспорването на решенията на общото събрание е предвиден специален ред - този по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Веднъж влязло в сила решението на ЕС, то е задължително за всички тях, включително и за гласувалите „против“ и за невзелите участие в събранието. В горния смисъл е Решение №155 от 21.06.2017 г., постановено по гр. д. №4451/2016 г. на ВКС, IV г.о., ГК.

Като доказателство от ищеца по делото е представен препис от нотариален акт №51, том I, рег. №468, дело №49/14.04.2009 г. по описа на нотариус Л.М.-К., рег. №502 на НК, вписан в СВ-Р. с вх. рег. №1951/14.04.2009 г., акт 110, том 8, от съдържанието на който е видно, че ответницата е собственик на посочения в ИМ и описан по-горе недвижими имот, представляващ Ап. №С31, с площ от 40.65 кв.м и с 9.90 кв.м ид. ч. от общите части на сградата.

Към доказателствения материал е приобщен и преси от Протокол от общо събрание на собствениците в ЕС на вх.С в сграда на Г.Х.Б. /предходно име Ф.к.С./, проведено на 31.08.2027 г. От този протокол и по-конкретно от решението по т.4 от него е видно, че ЕС са приели, че всеки собственик дължи годишна такса за поддържка и управление от 40.00 € на кв. м.. Към протокола е приложен и препис от Приложение към решение №4, в което е отразено, че годишната такса за ап. №С31 е 2`018.40 €.

От изложеното дотук се налага извод, че ответникът е собственик на индивидуален обект в сграда, която се намира в режим на ЕС и че по отношение на същата тази сграда е проведено общо събрание на ЕС, което е приело размерът на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части, който възлиза за ищеца на 2`018.40 €.

Следва да отбележи, че в хода на производството ответната страна не представи каквито и да било доказателства, които да установят че претендираните от нея задължения за изплатени или погасени по друг начин.

За пълнота може да се посочи, че доколкото по настоящото дело липсват доказателства, от които да се установява, че решението на общото събрание на ЕС от 31.08.2017 г. е било оспорено и/или отменено от съд в друг исков процес, който да е проведен по реда на чл.40 от ЗУЕС, настоящият съдебен състав приема, че същото е валидно и поражда задължения за ЕС.

Поради изложените дотук съображения съдът счита, че претенцията за сумата от 6`055,20 € – сбор от такси за поддръжка и управление, а именно: за 2019 г. - 2`018.40 €, 2020 г. 2`018.40 € и за 2021 г. - 2`018.40 €, се явява основателна и като такава подлежи на уважаване.

Основателна е и претенцията за присъждане на 2`111,24 € – общ сбор на неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на годишни такси за поддръжка и управление, а именно: за 2019 г. - 1`009.20 €, 2020 г. - 920.39 € и за 2021 г. - 181.65€.

В т.4 от посочения по-горе протокол от общо събрание е прието и решение, според което при неизплащане на дължима сума в срок етажният собственик дължи неустойка от 0.1% от дълга на ден, но не повече от 50% от дълга.

На първо място трябва да се отбележи, че така определеният размер на неустойката не е нищожен поради прекомерност. Неустойка от 0.1% на ден от стойността на неплатената сума следва да се приеме като разумен размер, тъй като със същата се цели обезпечаване на евентуално настъпили вреди. Също така определената неустойка не може да се начислява неограничен период във времето, тъй като е предвидено, че общият й размер не би следвало да надвишава 50% от неизплатените задължения.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху горепосочените суми за времето от датата на постъпване на исковата молба в съда /17.06.2021 г./ до пълното им погасяване. Само за пълнота може да се отбележи, че законна лихва се дължи и върху неустойката, каквато е и исковата претенция, понеже при забава да се изпълнени паричен дълг, макар и под формата на неустойка, длъжникът дължи 3 обезщетение за забава в размер на законната лихва. В този смисъл са част от мотивите към Решение №147 от 16.07.2013 г. по гр.д. №1372/2012 г. по описа на ВКС, IV Г.О. и Решение №73 от 29.06.2011 г. по т.д. №683/2010 г. по описа на ВКС, I Т.О.

Предвид изхода на делото, ищецът има право и на сторените от него съдебни разноски, а именно: 638.90 лева - заплатена държавна такса, доказателства за което плащане се намира на л.2 от делото. Претенцията за присъждане на адвокатски хонорар от 600.00 лева не следва да се уважава, тъй като по делото не са представени доказателства такава сума действително да е била заплатена от ищеца на неговия процесуален представител.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.Г.А., испански гражданин, родена на *, с адрес: И., Л., у.“Х.“№9,3,1, адрес в Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.3, а.С31, да заплати на ЕС на сектор в.”С” в сграда на Г.х.Б.

/предишно наименование Ф.к.С./, с адм. адрес в г.Б., у.„Г.“№5, действаща чрез пълномощника адв. Б.Б., следните суми: а) 6`055,20 € – сбор от такси за поддръжка и управление на общите части, а именно: за 2019 г. - 2`018.40 €, 2020 г. - 2`018.40 € и за 2021 г. - 2`018.40 €, б) 2111,24 € – общ сбор на неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на годишни такси за поддръжка и управление, а именно: за 2019 г. - 1`009.20 €, 2020 г. 920.39 € и за 2021 г. - 181.65€, в) ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми от датата на постъпване на исковата молба в съда /17.06.2021 г./ до окончателното погасявена на дълга.