Решение № 1816 от 26.06.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 266/2026
- Вид
- Решение № 1816
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Вилиана Върбанова
Други актове по делото
- Определение № 1034 от 08.04.2026 · Вилиана Върбанова
- Определение № 1306 от 07.05.2026 · Вилиана Върбанова
- Разпореждане № 1873 от 01.07.2026 · Вилиана Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, изречение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1, изречение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 14 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1816
Русе, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - V състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА административно дело № 20267200700266 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Т. В. Ц. от [населено място] могили, обл. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник А. Г., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4569-000024 от 01.04.2026 г., издадена от ВПД началник група в РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе. С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, издадена при липсата на мотиви, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 32 от делото.
Ответникът – ВПД началник на група в РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Й., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските на л. 33 от делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените съображения същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В обжалваната заповед административният орган е описал фактическата обстановка, а именно на 01.04.2026 г., около 12:47 часа, в [населено място] могили, на [улица], жалбоподателят управлява лек автомобил [Марка], модел „1.9 ТДИ“ с рег. № Р 36 37 МА, собственост на П. П. С. – негова майка, като се установява, че Ц. е извършил следното нарушение: управлява МПС по пътища, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 19.08.2025 г., което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП (л. 5 от преписката). Като доказателство е посочен съставен АУАН бл. № GA/4849255, подписан от Ц. без възражения (л. 2 от преписката). По преписката е налично писмено обяснение на Ц. за случая, в което сочи, че не е знаел, че ЗЗГО на автомобила на майка му е изтекъл и че същият е дерегистриран поради тази причина (л. 3 от преписката). В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които справка от автоматизираната информационна система на МВР, от която се установява, че на 19.08.2025 г., в 05:43 ч. е отразено служебно прекратяване на регистрация на МПС-то – без ГО по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за това, както и е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка на 01.04.2026 г., в 13:52 часа (л. 31 от делото), както и застраховка, валидна от 15:54 часа на 01.04.2026 г. до 23:59 на 01.04.2027 г. (л. 7 от делото).
При така установената фактическа обстановка ВПД началник група на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе е издал ЗППАМ № 26-4569-000024 от 01.04.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена на Ц. ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена лично на Ц. на датата на издаването й, видно от направеното отбелязване върху самата нея (л. 5, гръб от делото).
Относно компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ
Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег. № 366з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе (л. 29 от делото) са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 3 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на група „Охранителна полиция“ в районните управления при ОД на МВР - Русе, какъвто е и издателят на оспорената ЗППАМ в настоящия случай, видно от представената по делото служебна бележка рег. № 336р-16163 от 04.06.2026 г., издадена в уверение на това, че ст. инсп. Е. С. В. е държавен служител в МВР, по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и заема ръководна длъжност ВПД началник на група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, считано от 11.03.2026 г. (л. 30 от делото). Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.
Относно изискването за форма на акта
Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната [жк], за което е съставен АУАН и относимата за него административнонаказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание „лишаване от право на управление на МПС“, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Така, за разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“, въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазено е и изискването АО да посочи състава на административно нарушение, осъществен чрез описаното в обстоятелствената част на ЗППАМ деяние, като в диспозитива на заповедта изрично е посочено, че процесната ПАМ се налага на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
По отношение спазване на административнопроизводствените правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, съобразно наведените от страна на жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на процесната ЗППАМ и относимата нормативна уредба, съдът формира следните правни изводи:
От оспорената ЗППАМ и приложения АУАН се установява, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява още, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е извършено на 19.08.2025 г. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната ЗППАМ (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Съобразно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата) служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 (релевантна за случая), се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В тази връзка, следва да се отбележи, че доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, не са представени.
Към датата на прекратяване на регистрацията на автомобила, посочена в оспорената заповед - 19.08.2025 г., е била приложима редакцията на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП до изменението й, в сила от 07.09.2025 г., която предвижда задължение на съответното звено „Пътна полиция“ да уведоми собственика съобразно регистъра за прекратяване на регистрацията, което не е изпълнено.
С. Т. постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г. (ТП № 2), което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика „се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.“, поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТП № 2, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2 вр.ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин „деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“ (ТП № 2).
Разпечатката съдържа 26 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ee6d468-4091-4d00-a164-000a661ed2d7