Решение № 8925 от 04.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8925 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110160609 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от ......... срещу ......... „......... - .........“ иск с правно основание чл. 411 КЗ за сума в размер на 2185.17 лева /размерът на иска е изменен по реда на чл. 214, ал. 1 КЗ в хода на производството – л. 151, стр. 2/, представляващ изплатено от ищеца застрахователно обезщетение от регресно вземане по щета № ........., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.10.2021г. до изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 18.01.2020 г. в гр. ......... на кръстовището на бул.

„Стефан Караджа“ и бул . „Георги Икономов“, управлявайки лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ........., водачът му Х.Х. реализира ПТП, при което уврежда лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ........., в резултат, на което по негова вина реализира ПТП. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № ......... от 18.01.2020г. Към момента на настъпване на ПТП лек автомобил с марка „.........“, модел „......... с рег. № ......... имал сключена застраховка „Каско +“ при ищеца.

Била образувана щета № .......... Изплатена била сума на автосервиза, извършил ремонта, представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 4370.34 лева.

В резултат на произшествието настъпили материални щети по лекия автомобил, като вина за настъпването им имал водачът на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ......... Х.Х., чиято гражданска отговорност (ГО) била застрахована при ответника. След изплащането на застрахователното обезщетение и суброгирането в правата на застрахованото лице от ......... срещу ответното дружество 1 била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 4385.34 лева /с включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/. Ответникът признал и заплатил само част от претендираната сума в размер на 2 200.17 лева. Останал дължим остатък от 2185.17 лева. Ищецът претендира и разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване от водача на лек автомобил с марка „.........“, модел „......... с рег. № ......... Т......... К., която се била движела без включени светлини в тъмната част на денонощието и управлявала процесното МПС с несъобразена скорост и без да съобрази поведението си с останалите участници в движението. Оспорва предявения иск по размер. Претендира и разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

В тежест на ищеца „......... е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/. плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно правоотношение на деликвента с ответника, по договор за застраховка Гражданска отговорност.

Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения извършител.

От представения по делото протокол за ПТП от 18.01.2020г. /л. 7/ се установява, че на 18.01.2020г. в гр. ......... на кръстовището на бул. „Стефан Караджа“ и бул. „Георги Икономов“ се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – Х.Х., управляващ лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ......... и Т.К., управляваща лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № .......... Причината за ПТП е противоправното поведение и на двамата водачи. На лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... са нанесени щети.

В тази връзка ответникът изрично е оспорил механизма на процесното ПТП. С оглед това обстоятелство по делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпита и на двамата водачи Т.К. и Х.Х. /л. 65, стр. 2 и сл./. От показанията на свидетеля К. се установява следното: свидетелят не си спомня дали автомобилът е бил с включени светлини като свидетели на процесното ПТП са заявили, че същите не са били включени; автомобилът не е бил снабден с автоматични светлини; били са й съставени акт за превишена скорост и акт за невключени светлини като актът за превишена скорост е бил отменен, поради депозирана жалба срещу него, а актът за 2 невключени светлини е влязъл в сила; заявява, че е било тъмно към момента на реализиране на процесното ПТП. Показанията на свидетеля К. в частта досежно съставените й актове за установяване на административно нарушение се подкрепят и от представените по делото преписи на ОД на МВР – ......... /л. 108 и сл./.

От показанията на свидетеля Х. се установява следното: свидетелят К. е управлявала автомобила си без включени светлини; свидетелят Х. не е възприел другият водач, доколкото е бил без включени светлини; свидетелят К. се е намирала на път с предимство. Показанията на свидетелите напълно съответстват на механизма на настъпване на ПТП, посочен в протокола за ПТП.

От представената по делото схема за поставените пътни знаци и маркировка на процесното кръстовище и схема на разположението на осветителните тела към 18.01.2020г. /л. 104 и сл./ се установява, че осветителните тела са производство на SIteco, модел SR 100, мощността е 100W с натриеви лампи с високо налягане.

Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; плащането на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно правоотношение на деликвента с ответника, по договор за застраховка Гражданска отговорност, същите са отделени като безспорни обстоятелства с изготвения по делото доклад по реда на чл. 146 ГПК /л. 48, стр. 2/.

Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по .........ължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с този елемент от фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните съображения:

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ, като по правилата на чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в случая - ответникът).

От заключението на изготвената по делото САТЕ /л. 128 и сл./, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, се установява, че описаните в протокола за ПТП повреди на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... са в причинно-следствена връзка с описания в протокола за ПТП механизъм, като пазарната стойност на щетите възлиза на сумата от 4465.12 лева /л. 138/. Вещото лице заявява, че причините за настъпването на процесното ПТП са от субективен характер, а именно действията на водача на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ......... с органите на управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба, който при преминаване на кръстовището при действащ пътен знак Б2 от ЗДВП не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... /л. 141/. Същевременно обаче експертът посочва, че ако се приеме, че водачът на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... се е движил в тъмната част на денонощието без включени светлини, то тези действия от 3 техническа гледна точка биха били неправилни. /л. 139, стр. 2/. В тази връзка в САТЕ е изтъкнато, че при условията на налично улично осветление, ако се приеме, че същото е функционирало в кръстовището, то от техническа гледна точка спрямо данните по делото може да се обоснове извода, че водачът на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ........., след като е преминал от кръстовището и е изчаквал насрещно идващия автомобил, е имал обективната възможност да възприеме приближаващия го от дясната му страна водач на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ........., движещ се по пътя с предимство.

Във връзка с релевираното от ответника възражение за съпричиняване, следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС/ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая съдът счита, че по делото действително се установи, че процесният автомобил лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... не е бил с включени светлини като процесното ПТП се е осъществило в тъмната част на денонощието. При преценка на процента на съпричиняване следва да се вземе предвид обстоятелството, че вещото лице е посочило, че причините за настъпването на процесното ПТП са от субективен характер, а именно действията на водача на лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“ с рег. № ......... с органите на управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба, който при преминаване на кръстовището при действащ пътен знак Б2 от ЗДВП не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № .......... Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че от представената по делото схема на разположението на осветителните тела към 18.01.2020г. /л. 104 и сл./ се установява, че осветителните тела са производство на SIteco, модел SR 100, мощността е 100W с натриеви лампи с високо налягане. Житейски логично е да се приеме обаче, че при включени светлини делинквентът е имал по-голяма възможност да възприеме пострадалия автомобил. При определянето на конкретния размер, за който е основателно възражението за съпричиняване, съдът извърши съпоставка на поведението на участниците в ПТП с оглед установяване на реалния им конкретен принос за вредоносния резултат и стигна до извода, че възражението за съпричиняване е основателно в минимален процент от 20%. Ето защо определената сума от вещото лице сума в размер от 4465.12 лева следва да се намали с 20% като по този начин сумата възлиза на 3572.10 лева /20% х 4465.12 лева/, а с включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски възлиза на 3587.10 лева. От тази сума следва да се приспадне сумата от 2200.17 лева – заплатената от ответното дружество сума по регресния иск, тъй като заплатената от ответника, след отправената му покана сума в размер на 2200.17 лева е произвела частичен погасителен ефект, който следва да бъде зачетен и съответно обемът на регресното вземане да бъде намален. Следователно искът е основателен и доказан за сумата от 1386.93 лева /3587.10 лева – 2200.17 лева/.