Решение № 423 от 18.12.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Б.С., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101083 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., улВ.Л. №76, със съдебен адрес: гр.С., жк М. 3, бл.303А, ет.5, оф.21, чрез адв.М. М. от САК, против „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк.Л. 7, бул.Д.Н. 28, ет.2, ап.40-46, Силвър център, общ. Столична, обл. С. (столица), и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк.Л. 7, бул.Д.Н. 28, ет.2, ап.40-46, Силвър център, общ. Столична, обл. С. (столица), както следва: срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №5262701/29.10.2024г.; срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №5262701/29.10.2024г.

В исковата молба се сочи, че на 29.10.2024г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №5262701, по силата на който кредитодателят предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50,00 % и ГПР от 64,57 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 8 месечни вноски, като общият размер на задължението бил 521,84лв.

Сочи се, че съгласно чл.4 от процесния договор кредитополучателят следвало в 31 дневен срок от сключване на договора да представи обезпечение, предвид което на същата дата ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция №5262701/29.10.2024г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690. Във връзка с посочения договор ищецът дължал възнаграждание в размер на 110,16лв., платимо на 8 месечни вноски, всяка към погасителните вноски към договора за кредит.

Релевира доводи за нищожност на договора за кредит. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е отговаря на действителния. Твърди, че договорът за поръчителство е пряко свързан с договора за кредит, предвид което е следвало възнаграждението по него да бъде прието за разход по кредита и следователно включено в ГПР.

Сочи, че Договор за предоставяне на гаранция №5262701/29.10.2024г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е нищожен като заобикалящ закона.

Инвокира доводи за наличието на връзка между двата договора, като сочи, че посредством договора за предоставвяне на гаранция е уговорено допълнително възнаграждение за кредитора по потребителския кредит.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени, претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим. Сочи, че вземането е погасено от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, както и че същото е цедирано на друго дружество.

Оспорва иска като неоснователен. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че договорът е законосъобразен. Не спори, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено към ГПР, като инвокира доводи в подкрепа на твърдението си, че това е законосъобразно.

Предвид изложеното моли производството спрямо него да бъде прекратено като недопустимо, а в случай, че искът бъде разгледан по същество – да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е депозирал писмен отговор, оспорва предявения срещу него иск като недопустим, предвид извършено прехвърляне на вземането на друго дружество.

Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Инвокира доводи за действителност на процесния договор договор за предоставяне на гаранция. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от

2 доказване обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №5262701/29.10.2024г. По силата на цитирания договор ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на ищеца сумата в размер на 500,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 8 равни седмични вноски в размер от 65,23 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 50% и годишен процент на разходите от 64,57 %. В чл.4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1500 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 521,84 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №5262701/29.10.2024г., по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 110,16 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 13,77 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за паричен заем №5262701/29.10.2024г не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск.

Правната теория и в съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат.

Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването и длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по – силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера.

С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими. Разгледани по същество, исковете са основателни.

Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието 4 на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 64,57 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.