Решение № 350 от 16.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. гр. Димитровград, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100750 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит.

Ищецът Н. Д. Т. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски кредит №748427/12.10.2022г., сключен с ответника „Сити кеш“ООД. Съгласно чл.3 от този договор той трябвало да върне сума в размер на 1780,12 лева, при сума на получаване 1500 лева, при ГПР 48,16%, годишен лихвен процент 40,05% и срок на кредита от 8 месеца.

Според чл.11 ал.1 от Договора, ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 1347,88 лева, разсрочена на 8 вноски, ако не представи допълнително обезпечение. Тази неустойка била добавена към дължимите главница и лихва по Договора, като по този начин общото задължение по кредита било в размер на 3128 лева. Счита, че така сключения между страните Договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.11 ал.1 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. На първо място счита, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. В настоящият случай, в Договора за потребителски кредит е посочен ГЛП, но липсват условията за прилагането му.

Не се посочвало изрично дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не се посочвало какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата, както и с неустойката, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и била основание за недействителност на договора за потребителски кредит. Същият договор не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в него била посочена само абсолютната стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, както и какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не било ясно по какъв 1 начин е формиран ГПР, кои са включените в него компоненти и какъв е математическия алгоритъм , по който се формира годишното оскъпяване на заема. Процесният договор бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 1347,88 лева не била включена в ГПР и ГЛП. С включването на възнаграждението за неустойка в ГПР и ГЛП действителните такива нараствали повече от два пъти, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Събирането на разходи за неустойка била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в ГПР. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС от 2014г. С невключване на тези разходи в ГПР, последния не съответствал на действително прилагания от кредитора, което пък представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая обаче не била налице нито една от тези две хипотези. Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договора за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за определяне на ГПР.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.11 ал.1 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Въпросната неустойка в размер на 1347,88 лева била дължима в случай, че длъжника не осигури в 3дневен срок от датата на сключване на договора обезпечения. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза от договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Предвидената клауза за неустойка била и неравноправна, тъй като тя била необосновано висока. По съществото си същата била добавка към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора.

Основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит №748427/12.10.2022г., сключен между страните, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност иска съдът да обяви за нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит №748427/12.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1347,88 лева, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендира 2 присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Сити кеш“ООД депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че признава за основателен предявения иск и на основание чл.237 от ГПК иска съдът да постанови решение при признание на иска. Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влечала нищожност на целия договор. Следвало да се има предвид ,че прогласяването нищожността на неустоечната клауза не обосновавала нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Моли в тежест на „Сити кеш“ООД да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не било дало повод за завеждане на делото. Това било така, тъй като заплащането на посочената неустойка не било претендирано от ищеца. „Сити кеш“ООД не било изпращало покани, уведомления или други съобщения, с които се изисква заплащането на договорената неустойка. От друга страна, ищецът не бил заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Само по себе си наличието на нищожна клауза в договора не обуславяло извод за това, че по някакъв начин ответника е дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако дружеството е изискало заплащането на неустойката от страна на ищеца, какъвто настоящия случай не бил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с исковата молба от ищеца Договор за потребителски кредит №748427/12.10.2022г., сключен между „Сити кеш“ООД и Н. Д. Т., ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 1500 лева, като последния трябвало да върне тази сума в срок от 8 месеца, на 8 месечни вноски, две от които в размер на 50,06 лева и шест вноски в размер на 280 лева. Общата сума за плащане била в размер на 1780,12 лева, като първата вноска била дължима на 14.11.2022г., а последната – на 12.06.2023г. В Договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,16%, като е предвиден и фиксиран лихвен процент от 40,05%. Посочено е, че вземането на кредитора трябва да бъде обезпечено с поръчител или банкова гаранция- по избор на кредитополучателя. Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, с полагането на подписа си в него, ищецът удостоверявал, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 1500 лева. В чл.5 от Договора са конкретизирани условията, на които трябва да отговаря предоставеното от заемополучателя обезпечение, като е уговорено, че то следва да се предостави на кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора.

Съгласно чл.11 от Договора, с подписването на същия кредитополучателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията в договора за кредит, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1347,88 лева. Тя ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение №1 към договора за кредит начин.

Съгласно представения с исковата молба Погасителен план към Договор за кредит №748427 към всяка от дължимите осем вноски за погасяване на предоставения кредит е начислена и неустойка, като за първите две вноски тя е в размер на 340,96 лева, а за останалите 6 вноски в размер на 111 лева. Заедно с така начислената неустойка всяка от осемте дължими вноски е в размер на 391 лева, като общия размер на задължението по договора за кредит е 3128 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен от ищеца Н. Д. Т. против ответника „Сити Кеш“ООД е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД. С отговора на исковата молба ответникът заявява, че признава предявения против него иск за основателен, като моли съдът на основание чл.237 от ГПК да постанови решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

3

В настоящия случай, ответникът е признал предявения против него евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в процесния договор за паричен заем. Въпреки дадената му възможност ищецът не е поискал съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието, като това е пречка за приложение на разпоредбата на чл.237 от ГПК.

Предвид направеното от ответника признание на основателността на предявения против него евентуален иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на клаузата за неустойка в процесния договор за нищожна, съдът намира за безспорно установено по делото, че между страните е бил сключен процесния Договор за потребителски кредит №748427/12.10.2022г. ,като същите не оспорват наличието на посочените в него клаузи и условия за изпълнение на възникналите задължения. Не се спори от страна на ответника, че клаузата на чл.11 от Договора, съгласно която ищеца е трябвало да осигури едно от посочените в чл.5 обезпечения в 3-дневен срок от сключването на договора, като в противен случай ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1347,88 лева, е нищожна. Няма спор между страните и относно това, че ищецът е получил реално в заем сумата от 1500 лева, като в срок от 8 месеца е трябвало да върне на кредитора въпросната сума, заедно с договорна лихва и неустойка, като цялото задължение за плащане възлиза на стойност 3128 лева. От страна на ответното дружество не се оспорва, че начислената неустойка на основание клаузата на чл.11 от Договора, която се признава за нищожна, не е била включена в ГПР и ГЛП.