Решение № 13276 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13276 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110165769 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано Производството е образувано по искова молба, подадена от [фирма] срещу И. Х. И., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 183,14 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., 49, 24 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., 12, 60 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м. 07.2020 –м. 04.2021 г., 3, 35лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50021/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между [фирма] и И. Х. И., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия ищецъте доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, като тои не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случаи, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат наи1 старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45- дневен срок от изтичане на периода, за които се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира от него процесните сумите, за които суми по ч. гр. дело № 50021/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.09.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответника И. Х. И. чрез процесуалния му представител адв. Б., в които исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че не е потребител на топлинна енергия, не е титулятр на абонатен номер № ***, поради което и не пасивнолегитимиран да отговаря по иска.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Намира исковете за недоказани и необосновани. Сочи, че в процесния имот радиаторите са демонтирани на 30.04.2018 г.

С определение от 01.04.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано [фирма]. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Посочило е, че за процесния дяловото разпределение е извършвано съгласно изискванията на закона.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 50021/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 15.09.2023 г.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е 2 възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. По делото е приет като доказателство Договор за покупко-продажба на жилище, сключен на 05.03.1986 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на който В. А. И.а и И. Х. И. в качеството им на купувачи придобИ.т недвижим имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в ***. Прието като доказателство е и удостоверение, издадено от Столична община – Район Искър, от което се установява, че съгласно новата номерация на жилищните блокове в район *** в *** става бл. 215 в ***, освен това по делото не спори относно идентичността на имота. Ищецът обаче нито навежда твърдения, нито представя доказателства защо счита, че ответникът е единствен, изключителен собственик на процесния имот. При това положение, а и с оглед изричното оспорване от страна на ответника, съдът като съобрази разпоредбата на чл. 30, изр. 2 от Закона за собствеността намира, че частите на приобретателите /съсобственици/ В.

А. И.а и И. Х. И. се считат за равни. Ето защо и отговорността на ответника като собственик, респективно потребител на топлинна енергия, доставена до процесния имот, следва да бъде сведена до квотата му в съсобствеността, а именно до ½.

С оглед на изложеното, съдът приема, че И. Х. И. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът И. Х. И. да е възразил срещу прилаганите 3 от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия на топлофикационното дружество клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а според чл. 36 клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото е представен е Протокол от 26.01.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, а именно сграда с адрес ***, на което е взето решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Под № 22 в приложения списък е посочено името на ответника И. Х. И., посочен е абонатен номер № *** и е положен негов подпис, чието авторство не се оспорва. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 2005 от 06.02.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен и приет Договор от 03.06.2020 г. между [фирма] и [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение по реда на чл. 139 ЗЕ и от него се установява обстоятелството, че ищецът и третото лице помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната 4 собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно [фирма] е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.