Решение № 175 от 10.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. К., 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500145 по описа за 2025 година

С решение № 112 от 17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 649/2024 г., Районен съд – К. е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2021 г., сключен между Д. М. Н. и "Т.Б.А.Б." ЕАД гр. С., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Признал е за установено по отношение на "Т.Б.А.Б." ЕАД, че Д. М. Н. не дължи на дружеството сумата от 50 лева /частично от общия размер 14 091 лева/, на основание нищожност на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2021 г. С решението си съдът е осъдил „Т.Б.А.Б." ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Д. М.

Н. направените по делото разноски от 100 лева за държавни такси по двата иска и разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ в общ размер на 480 лева. Осъдил е „Т.Б.А.Б." ЕАД да заплати на адвокат В. В.

М. от АК – П., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., сумата в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "Т.Б.А.Б." ЕАД гр. С., който го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно. Излагат се съображения, че застрахователната премия не 1 представлява разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, т.е. при калкулирането на годишния процент на разходите (ГПР). Поддържа се, че застраховката представлява услуга, което е предоставена при сключване на отделно договорно отношение – договор за застраховка, който е сключен между застраховател (Кардиф Общо застраховане) и кредитополучателя.

Освен това, сключването на договор за потребителски кредит не било обусловено от задължително сключване на договор за азстраховка. При отказ от застраховката застрлахователната премия щяла да бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото банката е финансирала застрахователната примия и я е платила от негово име и за негова сметка. Неправилен бил и извода на съда, че реалният размер на ГПР е различен от този, посочен в договора за потребителски кредит. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият е в размер над минималния такъв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Д. М. Н., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от Д. М. Н. срещу „Т.Б.А.Б." ЕАД обективно съединени искове, както следва: 1.) иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2021 г., сключен между страните, 2.) при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на клауза от договора за потребителски кредит, и 3.) частичен иск за признаване за установено, че Д. М. Н. не дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сума в размер на 50 лева, представляваща част от сумата от 14 091 лева, на основание 2 нищожност на договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2021 г.

Установено е по делото, че между ищцата Д. М. Н. (въззиваема в тази инстанция) и ответникът "Т.Б.А.Б." EAД (въззивник) е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2021 г., по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищцата кредит в размер на 7 400 лева. Посочено е в чл. 7. 1, че се дължи и застрахователна премия в размер на 3 072.46 лева, от която застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА – 479.53 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА – 2 592.93 лева, като общия размер на кредита става 10 472.46 лева. В чл. 9. 1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,12 %. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 48,84 %, а общата дължима сума от потребителя възлиза на 21 491 лева. В чл. 11. 2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

По делото е представена декларация от ищцата, като застраховано лице (кредитоискател/кредитополучател) за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от "Т.Б.А.Б." ЕАД, и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International.

Представен е сертификат № 1**********2021 за застраховане на ищцтаа по застрахователни програми "Защита на кредита" и „Защита на сметките и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение". В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Предвидено е, че еднократната застрахователна премия за застрахователни програми "Защита на кредита" и „Защита на сметките“, заедно с еднократната такса "Второ медицинско мнение", е в размер на 3 072.46 лева. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на "Т.Б.А.Б." EAД.

Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 27.07.2021 г., тоест – едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

3

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

При така установената безспорна фактическа обстановка, спорът пред въззивната инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, се свежда до това дали процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и в частност – дали застрахователната премия е разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, т.е. при калкулирането на годишния процент на разходите (ГПР), или е част от главницата.

В случая ответникът е включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2 от договора за потребителски кредит, застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като същата е включена в общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК, е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

4

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото при формирането му не са включени вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които става изискуемо, това вземане представлява сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено при формиране на ГПР. В случая кредиторът недобросъвестно го определя като част от главницата, с цел да не го включи при формиране на ГПР. Предвид това, действителния ГПР не отговаря на посочения по договора.

Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит.

Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при 5 изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите надвишава максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР.

В тази връзка, видно от заключението на назначената по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, в случай, че се добавят задълженията за застрахователна премия като разход, ГПР по договора за потребителски кредит ще е в размер на 92.50 %. Впрочем, видно е, че застрахователната премия (3 072.46 лева) представлява 41.52% от размера на самия кредит (7 400 лева).

Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидената застрахователна премия води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и влияе върху размера на възнаградителната лихва. В случая, клаузата за заплащане на застраховка е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера на кредита и размера на застрахователната премия, равняваща се на 41.52% от заетата сума.

Настоящият въззивен състав не споделя възражението на въззивника, че застрахователната премия не трябва да бъде включена като разход в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, доколкото потребителят не бил задължен да сключи договора за застраховка, а в ГПР следвало да се включат само застраховките, които са задължително условие за получаване на кредит. В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора,съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, което от своя страна следва да се окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Налице е конструкция, предназначена да 6 прикрие действителните разходи по договора за потребителски кредит.