Протокол № 185 от 18.12.2020, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 185 гр. Разград , 15.12.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

СНЕЖИНА П. РАДЕВА

Галин Галенов Тупев (РП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело от общ характер № 20203330200624 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯ И.Й, редовно призован, явява се лично с адв. Й и адв. Йа.

СВИДЕТЕЛИТЕ редовно призовани явяват се лично с изключение на Т.Х от когото е постъпила молба, че не може да се яви поради ползван отпуск.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ редовно призовано, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й: Да се даде ход на делото.

АДВ.ЙА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на глава 28 от НПК

ОБВИНЯЕМИЯ със снета по делото самоличност.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Й: Нямам искания за отводи.

1

АДВ.ЙА: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите.

А. К. П. -39г., български гражданин, неомъжена, б.р.

Р. П. К. -35г., български гражданин, неженен, неосъждан, б.р.

Й. Т. Й. -29г., български гражданин, неомъжена, неосъждана, сестра на обвиняемия.

СЪДЪТ разяснява на свидетелката Й Йа, че като сестра на обвиняемия може да откаже да свидетелства.

СВИДЕТЕЛКАТА Й ЙА: Ще свидетелствам.

В. Н. В. -65 г., български гражданин, женен, неосъждан, б.р.

М. Ц. С. -53г., български гражданин, разведен, неосъждан б.р.

К. И. И. -40г., български гражданин, неженен, неосъждан, б.р.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите обещаха да говорят истината, след което се изведоха от залата.

СЪДЪТ снема самоличността на вещото лице.

В.С.Д - 65г., български гражданин, вдовец, висше образование, неосъждан, б.р.

СЪДЪТ предупреждава вещото лице за наказателната отговорност по чл.291 от НК, заяви, че ще даде заключение по знание и съвест.

СЪДЪТ докладва внесения обвинителен акт, който в случая изпълнява ролята на постановление по чл.375 от НПК с обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. чл. 342, ал.1 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам това обвинение.

ОБВИНЯЕМИЯТ:Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен.

На по-късен етап ще дам обяснение.

2

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

СВИДЕТЕЛКАТА П:

Пътувахме за работа от града към индустриалната зона и в един момент като наближихме кръстовището видяхме другата кола да се изнася. Аз пътувах с К.И и Р.К. Пътувахме с автомобил „Сузуки“. Автомобилът го управляваше К.И. Пътувахме от града за „Амилум“. Отпред до шофьора беше седнал Радослав, а аз бях на задната седалка. Аз бях единствената без колан, може би и затова съм само аз пострадала. В един момент видяхме другата кола да се изнася без да спре на стоп. Това беше на разклона за „Пилко“. Този автомобил идваше отдясно спрямо нас. Ние се движим по главния път, той излиза от дясно от „Пилко“ и там има знак „СТОП“. Ние тръгнахме да намаляме. Имаше време, аз видях как изнасяйки се през цялото време гледаше негово дясно, тоест нагоре и в момента, в който се обърна надолу намали, до него той рязко или спря и тръгна да прави маневра назад и ние просто не успяхме да го заобиколим и се врязахме в задницата на колата. Автомобилът беше сив. Марката не мога да я посоча. Нашата кола се блъсна предна лява част от неговата задна част. В първият момент не усетих болка, усетих ударът и леко зашеметяване и едва след като ми помогнаха да изляза от колата, тъй като нашата кола е с две врати и трябваше да дръпнат едната седалка за да мога да изляза. Премаля ми седнах на земята и тогава вече разбрах, че ръката ми е счупена, защото тя направо увисна от лакътя, лявата ръка. Аз бях между двете седалки.

Предполагам, че ударът е от реакцията да си предпазя главата от предната седалка, сложила съм си ръката под главата да предпазя главата си и така може би съм се ударила на предната седалка предполагам. Това стана за секунди. Обвиняемия, който е тук в залата беше водачът на другият автомобил. Дойде линейка. Откараха ме до Спешния център. Там ми направиха рентген и още няколко интервенции и след това веднага ме откараха в град Русе. Лично с никой не съм разговаряла. Аз бях на земята.

Разни хора изведнъж взеха да се появяват, строителни работници или нещо такова да ми предлагат вода, но аз не съм разговаряла нито с водачът, нито с никой друг освен с К и Радослав, които се въртяха около мене. Мисля, че беше 23-ти юли 2019 година около 07:50 часа сутринта. Не този месец юли, а предната година през месец юли. Не могат да бъда сигурна с каква скорост се движише нашият автомобил, но мисля че между 60 и 70 км. Мисля, че има 3 ограничение 50 км. Не съм сигурна. Все пак аз не съм водачът. Имаше много добра видимост, тъй като бях точно до седалките. Времето беше ясно. Това е лято все пак. Пред нас не съм възприела друг автомобил. Зад нас няма как да има друг автомобил. В другият автомобил нямаше други освен И. Водачът на нашият автомобил започна леко да намаля с идеята понеже той беше почти излязъл да направи ляв завой защото плътното е широко и да продължим да не спираме, понеже кръстовището е много широко за да не спира рязко. Аз съм водач на МПС. Плътното платно има две ленти за движение. В конкретния случай две ленти. В нашата лента и леко може би в дясно към самото кръстовище, но то пак си е в нашата половина. В тази лента въобще не е влизал автомобила, просто тръгвайки да захожда да мине зад автомобила и нещо в самото кръстовище. Автомобилът беше в нашата лента. На семейни начала съм с водачът на нашият автомобил. Предната вечер водачът беше употребил алкохол. Не мога да преценя точно колко алкохол беше употребил. Водачът изглеждаше адекватно, нямаше признаци да е употребил алкохол. Този автомобил „ Сузуки“ е моя собственост.

Автомобилът беше минал технически преглед. И е с изтекла шофьорска книжка към момента на произшествието.

Да към момента на произшествието той имаше шофьорска книжка, но беше изтекла и трябваше да я поднови. Имаше шофьорска книжка, но не беше подновена към него момент. Този факт ми беше известен предварително, това вече съм го обяснила, защо съм предоставила автомобила. По принцип аз шофирам, но конкретната сутрин беше изключение, не се чувствах добре. Целта беше да ме хвърли до работа и да се прибере с колата. Ние виждаме, че другата кола се изнася и предполагаме, че ще се изнесе след като не е спрял на знак „СТОП“ и той тръгва леко в дясно, за да може когато тя се изнесе ние леко да е заобиколена и да продължим по пътя. Не мога да преценя. Аз не можах да разбера какво направи точно тогава водача на другия автомобил в бързината, защото той през цялото време изнасяйки се и гледаше на другата страна и в момента, в който се обърна и не видя, че ние вече наближаваме доста близко спря и се опита да тръгне назад и в него момент стана удара и ние не можахме да го заобиколим. Там всичко бързо се случи. По мои спомени другият автомобил започна да се движи назад. За секунди той просто не можеше да вземе решение дали да продължи или да се върне назад или да изчака и за секунди като, че ли просто мръдна и много бързо стана всичко. Като 4 разстояние малко е. Аз бях в шок и очаквах линейката. Може би другите участници са имали някакви наблюдения. Аз единственото, което си спомням, че след като седнах на земята Радослав се обади на линейката и чакайки линейката започнаха да пристигат някакви хора, отнякъде работници.

Предполагам отсрещното предприятие и един човек ми предложиха вода в пластмасова чаша и това беше. Линейката дойде много бързо и оттам нататък какво се е случило на мястото не знам. Да има свидетелство за управление на МПС действащо. По мой спомен ограничението е 50 км., но не съм много сигурна. Поддържахме скорост между 60 и 70 км. Водачът на другият автомобил тръгна назад по пътното платно. Водачът на нашият автомобил предприе маневра да го заобиколи просто нашата идея беше от самото начало такава, ако реакция е леко в дясно да завиеш към момента на удара да аз не се смятам за кой знае какъв водач. Нямаше да мога въобще да реагирам и щях да се блъсна директно в колата. По-скоро мисля, че това беше по-добрата реакция, просто не ми се случиха така нещата. Не мога да определя на какво разстояние бяхме спрямо другия водач, може би около 30- 40 метра бяхме от водача, когато го видях, че той гледаше надясно спрямо неговото платно.

СВИДЕТЕЛЯТ К: Около 08:00 часа на път за работа пътувах отпред с автомобила на К.И. Жена му се возеше отзад. На разклона на „Пилко“ малко след вече като излязохме от завоя на моста видяхме, че лек автомобил БМВ вече е направил маневра и ни препречи пътя, след което беше вече препречило двете платна и предприе маневра назад, при което К реши в ситуацията да заходи отдясно може би предполагаше, че лицето И ще продължи маневрата си със завой и когато той дава назад ние предприехме да заходим отдясно и се блъснахме. Ние пътувахме за „Амилум“. И това произшествие стана на разклона на „Пилко“. След сблъсъка чух как Аница изпищява, излязох от колата максимално бързо, извадих Аница от колата и първото, което направих е да звънна на телефон 112. Аз подадох сигнала на телефон 112. Ние се движим посока града, минаваме Стражец и завоя който е точно преди самия разклон както е моста в момента, в който вече се изправя пътят и виждаме вече автомобила БМВ вече пресече и двете платна.

Познаваме се с водача И. Разград е малък град. Там има знак „Стоп“. Пътят е второстепенен и се излиза на главен път, но там има знак „Стоп“, но видимостта е ограничена, затова има и поставено огледало. В момента в 5 който вече имахме видимост към самия разклон, това което видяхме, че той е на пътя и маневрата е била започнала. Не мога да кажа, самият участък там е завой, пътят си е изправен. Това което аз видях, е че той вече маневрата е била започнала и е препречил двете платна. Аз бях с колан за К не мога да твърдя, но Аница нямаше колан със сигурност и при самият удар тя се опитала да се предпази и тогава е станала самата травма. Сещам се просто, че извика много силно. Тя се опитваше да се предпази с ръка. Първата ми реакция беше когато изляза от автомобила да видя как е тя да й помогна максимално бързо да напусне автомобила и да съобщя за инцидента. Това е което мога да кажа. Същото, е че в първоначалния момент К след като излезе от автомобила започна някакво рефлектиране, но в никакъв случай не беше вулгарно, от рода на това какво направи там, при което аз извиках на К да се успокои и да види какво се случва с Аница. Не се сещам И с другия водач точно какви реплики си размениха не мога да кажа. И дали каза нещо по повод на произшествието не се сещам. Ако трябва да бъда честен не си спомням датата точно кога беше, миналата година беше лятото може би, но не помня със сигурност. Не мога да твърдя със сигурност от коя страна беше знака „Стоп“ за И, защото би трябвало да бъде отдясно. Аз не съм се фокусирал върху това да видя всъщност дали знака е там отдясно или отляво.

Дотам самото кръстовище малко по-нестандартно и не мога точно да кажа къде е знака и къде е бил. Трябва да отида на място и да видя къде е знака, но не съм обърнал внимание. Когато той усети, че нещата отиват към сблъсък неговата реакция беше да се опита да даде назад. Не мога да кажа с точност някъде 40км. не мога да кажа с точност. На какво разстояние бяхме от другия автомобил разстояние отзад да кажем около 10 м., но не съм много сигурен.

Той когато е пресякъл двете платна, в момента в който дава назад, метрите може да са 4 и 5 м., но не съм сигурен. Не мога да отговоря след ПТП до автомобилите. Нормално е да се разместят, тъй като засичането е в средата и със сигурност е имало разместване и не помня дали автомобилите са били премествани. Първоначално фокусът ми беше на друго място, което исках да направя е да помогна на Аница и да съобщя на телефон 112 за инцидента.

После звъннах на работодателят да съобщи за инцидента и някои неща може да не съм ги видял. Самото ПТП настъпи на второстепенния път, който вече разклона към „Пилко“, не беше на главния път. Аз имам шофьорска книжка.