Определение № 765 от 02.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 765 гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Илина Гачева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20234100500559 по описа за 2023 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от непълнолетната В. М. В., наречена ищец, пописана и от нейната майка и законен попечител В. В.. Жалбата е подадена в рамките на процес по чл.127а, ал.2 от СК, против Определение № 1343/20.06.2023 г., постановено по гр.д. № 450/2023 г. на ВТРС, с което е отхвърлена молбата на В. В. /лично/ за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Наведени са съображения за порочност на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът е отказал да присъди в полза на ищцата разноските, направени за водене на делото, приемайки, че в производство по спорна администрация всяка от страните понася разноските, които е направила. Отправя се искане към въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови такова, с което да уважи молбата за изменение на решението, като определи ответникът да им заплати разноските по делото, без да конкретизира същите по размер.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и представени доказателства, намира следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против обжалваем съдебен акт, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима. Страни в производството по чл.127а, ал.2 от СК са родителите в лично качество, независимо че защитаваният интерес е този на детето. Всъщност спорът е дали дадено действие е в интерес на детето. В този смисъл макар пълномощното на депозиралият ИМ адвокат и настоящата частна жалба да са подписани и от детето, то същите следва да се приемат като изходящи само от майката, в лично качество, като родител на детето, а 1 не като негов попечител, предявяващ негови права. Така и първоинстанционният съд е разгледал и насрочил и делото, посочвайки като ищец майката.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

ВТРС е постановил обжалваното определение, след като е сезиран с молба по чл.248 от ГПК /предявена като жалба срещу решението в частта за разноските/, за изменение на решението в частта за разноските и е оставил същата без уважение. С предхождащото определение № 1009/05.05.2023г. съдът е прекратил производството по делото в открито с.з., поради оттегляне на иска. С определението съдът се е произнесъл по претенцията на ищцата за разноски, като е отхвърлил същата с аргумент, че в производството по чл.127а, ал.2 не намира приложение общото правила за разноските, доколкото съдебният акт ползва е двамата родители и вяска от страните следва да понесе разноските, които е направила.

При постановяване на изричното определение по чл.248 от ГПК съдът изложил аналогични мотиви.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при прекратено производство поради оттегляне на иска, му се дължат разноски пи всички случаи. След като страните са уредили извънсъдебно отношенията си, ищцата е оттегла иска си. В тази хипотеза разноски се държат на ответника – на основание чл.78, ал.4 от ГПК, но такива не са претендирани, а на ищеца - ако има виновно поведение на ответника - по аналогия с чл.78, ал.2 от ГПК. Не е налице основание за присъждане на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК – уважаване на иска. Виновното поведение на ответника, твърдяно от ищцовата страна е недоказано по делото . Действително е развита практика на съдилищата, вкл. ВКС, че ищецът има право на разноски, когато е оттеглил предявения иск поради изпълнение на задължението от ответника след депозиране на исковата молба, но при всички случаи неизпълнението преди това следва да е виновно. В настоящия случай ответникът не е станал повод за образуване на делото – в момента, в който е доказано, че му е станала известна нуждата на детето, е подписал декларация за съгласие за пътуване и снабдяване с паспорт. Изпратени от ищцата електронни писма до адрес, който не може да се идентифицира с ответника, без да е доказано, че са достигнали до него, не са годни да докажат виновно негово поведение. Ищцата не оспорва твърденията на ответника, че контактите му с детето са били блокирани, разговор с него не е воден.

Като достигна до идентичен извод с този на ВТРС относно недължимост на разноски в полза на ищцата, обжалваното определение подлежи на потвърждаване, поради което Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1343/20.06.2023 г., постановено по Гр.д.

№ 450/2023 г. на ВТРС.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3