Определение № 3236 от 21.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3236 гр. Варна, 21.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501686 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" ЕООД, с ЕИК 205643269, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, район „Средец", ***А, ет. 3, офис 1, против Определение № 5201/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1704/2023 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК.

В жалбата се излага, че преди да изпадне в неизпълнение ответникът е заплащал дължимата наемна цена за имота, което изключва намерението за своене като субективен елемент на давността, посочена като придобивно основание на предявения от него насрещен иск по чл.124 от ГПК. Счита, че производството е спряно преждевременно, тъй като преюдициалното производство е образувано по нередовна искова молба. Поддържа, че делото може да бъде спряно само при редовна искова молба.

В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че нередовността на исковата молба по преюдициалния спор не е пречка за спиране на производството по настоящото дело, тъй като съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. До връщането на исковата 1 молба с влязло в сила определение, преюдициалното производство е висящо и представлява основание за спиране на делото.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

ВРС е сезиран с предявен от „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" ЕООД срещу С. Х. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за предаване държането на ПИ с идентификатор *** целия с площ от 267 кв.м., ведно с еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ на всеки етаж 93 кв.м., находящ се на адрес: гр. Варна кв. „Аспарухово”, ул.

„Розова долина" 48, въз основа на сключен между страните и прекратен договор за наем от 02.03.2018г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от 02.03.2018г. с предмет ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 267 кв.м., ведно с първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ на етажа 93 кв.м. с идентификатор на сградата ***., срещу наемна цена от 102.53 лева без ДДС на месец. С анекс 1, 2 и 3 срокът на договора е бил удължаван. Поради допусната техническа грешка в Постановлението за възлагане се е наложило да бъде сключена спогодба по гр. дело №1032/2020г. по описа на Окръжен съд Варна с предмет приемане за установено, че „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” ЕООД е собственик на недвижим имот в гр. Варна кв. Аспарухово, ул. „Розова долина" 48 представляващо ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 267 кв.м., ведно с първи етаж от еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ на всеки етаж 93 кв.м., който имот е описан в Договора за наем от 2018г., но с погрешен идентификатор. С решение №3044 от 12.10.2022г. по гр. дело №15179/2021г. на ВРС било прието за установено по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи наемна цена за процесния имот за периода 29.11.2019 г. до 30.06.2021г. Поради продължилото неизпълнение с нотариална покана, получена от ответника на 16.10.2022г., договорът за наем е прекратен, като на ответника е указано незабавно да предаде държанието върху имота. Въпреки отправената покана, както и предоставения срок и изричното противопоставяне на ищеца, държанието върху имота не било 2 предоставено.

В срока за отговор ответникът оспорва иска, с твърдения, че сключеният между страните договор е валиден, но фактическата власт върху описания в него имот с идентификатор *** не му е предавана, както и че този имот не е собственост на ищеца. Признава, че владее ПИ с идентификатор *** и намиращата се в него триетажна жилищна сграда.

Предявява насрещен иск за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор *** и намиращата се в него триетажна жилищна сграда, а в условията на евентуалност предявява същия иск, но за 160 кв.м. ид.ч. от имота и за първи жилищен етаж от сградата.

С определение №4389 от 10.04.2023 г. насрещните искове са отделени за разглеждане в самостоятелно производство, на основание чл. 314, ал.2 от ГПК.

С обжалваното определение №5201 от 02.05.2023г. делото е спряно до приключване на производството по предявения насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивният неправилен. съдебен състав намира атакувания съдебен акт за

Предмет на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД е облигационното право на ищеца - наемодател да претендира от ответника - наемател предаване на вещта /недвижим имот/, предоставена за ползване по силата на договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба разваляне на договора и прекратяване на наемното правоотношение. Ищецът по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по договора за наем. Договорът за наем има само облигаторно действие, поради което собственическата легитимация на страните по него е без правно значение за валидността и пораждане на последиците му.

В случая с отговора на исковата молба ответникът е признал валидността на договора и факта, че упражнява фактическа власт върху процесния имот, но не е релевирал правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу иска за предаване на държането, като с изтичане на срока по чл.131 от ГПК същите са се преклудирали. По насрещните искове е формулиран единствено 3 петитум, но не и фактически основания. Конкретни придобивни основания не са посочени и обосновани. В този смисъл правилното разрешаване на спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД не е обусловено от изхода на спора по установителните искове за собственост. Като е приел обратното и е спрял производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, Варненски районен съд е нарушил разпоредбата на чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК и е постановил неправилно определение.

На следващо място следва да се посочи, че със спирането на делото се постига заобикаляне на приложимата към спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД, разпоредба на чл.314, ал.3 от ГПК, съгласно която по искове за опразване на наети /и заети за послужване/ помещения не се допускат възражения за собственост. В нарушение на специалната норма на чл.314, ал.2 от ГПК насрещните искове са отделени в самостоятелно производство, вместо недопустимото искането за приемането им за разглеждане да бъде оставено без уважение.

Отделен е въпросът, че чрез спирането на производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД до приключване на спора по исковете за собственост се обезсмисля бързината на търсената от ищеца защита, присъща на уреденото в глава двадесет и пета на ГПК бързо производство. (в този смисъл Определение № 213 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 606/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева).

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5201/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1704/2023 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5