Решение № 225 от 21.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500378 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437, във вр. с чл.435 и сл. от ГПК.

Същото е образувано повод на постъпила жалба от Е. Г. П. против Разпореждане от 21.05.2024г. на ЧСИ Добромир Даскалов с което е отказано да се намалят приетите по изпълнителното дело разноски, направените от взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв., от които 200лв. за образуване на изпълнително дело и 650лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, както и да се редуциране начислени такси по изпълнението.

Твърди се в същата, че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни. В тази насока се визира, че преди да получи Поканата за доброволно изпълнение на 08.04.2024г., жалбоподателката е платила на нейната сестра всички дължими суми по гр.д.№524/2023г. на РС- Пазарджик.

Още на същият ден- 08.04.2024г. е получила от нейната сестра Й. Р. сумата по същото дело, която тя е била осъдена да й заплати.

Сочи се, че ЧСИ е образувал изпълнително дело на същата дата08.04.2024г., на която дата сметките между жалбоподателката и нейната 1 сестра- взискател са уредени.

Твърди се, че на 10.04.2024г. е разбрала от обслужващата банка, че ЧСИ е наложил запор върху банковата й сметка до размера на цялото вземане по делото. С молба от същата дата е представено на съдебния изпълнител платежния документ- преводно нареждане от 08.04.2024г. за платена сума в размер на 9689,61лв., заверен от „Уникредит Булбанк“ АД и е поискала да се прекрати изпълнението.

Визира се, че е получила отказ обективиран в Разпореждане от 12.04.2024г.

Счита се, че действията на ЧСИ в частта за разноските- 1166,50лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ и 850лв. разноски по изп.дело са прекомерно завишени, тъй като все пак е платила доброволно в деня на образуване на изпълнителното дело.

Приема се, че е недопустимо да се претендират излишни разноски, като действията на ЧСИ имат по- скоро наказателна функция, отколкото справедливо овъзмездяване на положения труд.

Искането е да се отменят обжалваните действия.

Писмен отговор от ответника по жалбата и взискател в изпълнителното производство- Й. Г. Р., в указания й срок не е постъпил.

В същите се твърди, че подадената жалба е неоснователна. В таза насока се излагат доводи.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Добромир Даскалов.

В същите се твърди, че подадената жалба е неоснователна. В таза насока се излагат доводи.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ЧСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадена Молба с вх.№8551/08.04.2024г.- л.1 подадена от Й. Г. Р., чрез пълномощника й адв.Т.Д. от АК- Пловдив, с приложен към нея Изпълнителен лист, издаден на 20.03.2024г., от РС-Пазарджик, на основание съдебно решение постановено по гр.д.№524/2023г. по описа на РСПазарджик за сумите от 8841,64лв., необходима за допълване на запазената 2 част от наследството на Г.З.П., починал на 13.03.2022г., както и разноски за държавна такса в размер на 67,15лв., адвокатско възнаграждение в размер на 438,53лв. и възнаграждение за вещи лица в размер на 342,29лв.- л.2 с Разпореждане от 08.04.2024г. на ЧСИ Добромир Даскалов- л.11 е образувано изпълнително дело №20248870400222.

От приложения към молбата Договор за правна помощ и съдействиел.9 се установява, че за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, водене и защита по изп.дело пред ЧСИ Добромир Даскалов е договорено възнаграждение в размер на общо 850лв., от които 200лв. за образуване, платени на ръка в деня на подписване на настоящия договор.

Видно от Разпореждане от 08.04.2024г.- л.24 след запознаване с данни за имуществото на длъжника Е. Г. П., на основание чл.450, ал.3 от ГПК е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и в съдържанието на касети на последната, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, до размера на дълга по делото. Разпоредено е да се изпрати запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, както и да се уведоми длъжникът по изпълнителното дело относно наложения запор.

Изготвени са Покана за доброволно изпълнение с изх.

№4679/08.04.2024г.- л.25, която е връчена на Е. П. , чрез друго лице на 10.04.2024г.

Видно от Молба с вх.№08892/10.04.2024г.- л.36 подадена от Е. Г. П. се установява, че с нея същата уведомява съдебния изпълнител, че преди да получи Поканата за доброволно изпълнение, на 08.04.2024г. е платила на нейната сестра Й. Р., всички дължими суми по гр.д. №524/2023г. на РСПазарджик. Посочено е от молителката, че на същия ден- 08.04.2024г. е получила от нейната сестра Й. Р. сумата по същото дело, което тя е била осъдена да заплати. В тази връзка с молбата същата представи Преводно нареждане от 08.04.202034г. за платена сума в размер на 9689,61лв., заверен от „Уникредит Булбанк“ АД. От същото се установява, че наредител на сумата от 9689,61лв. е Е. Г. П., а получател на тази сума е Й. Г. Р..

С молбата е направено искане да се прекрати изпълнително дело- л.38.

Видно от Разпореждане от 12.04.2024г.- л.39 на ЧСИ Добромир Даскалов е отказано да се прекрати изп.дело №20248870400222/2024г., на 3 основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, поради плащане преди образуване на изпълнителното производство.

Видно от придружително писмо с изх.№2456/16.05.2024г. на ОСПазарджик, заведено с вх.№12151/20.05.2024г., ведно с приложено към него Определение №265/16.05.20204г., постановено по в.гр.д.№272/2024г. по описа на ОС- Пазарджик, образувано по изпратена за разглеждане Жалба с вх.

№9675/16.04.2024г., съгласно което е прекратено производството и делото е върнато за произнасяне на ЧСИ по реда на чл.248 от ГПК.

В изпълнение на указанията на окръжният съд, видно от Разпореждане от 21.05.2024г. се установява, че съдебния изпълнител е отказал да се намалят приетите по изпълнителното дело разноски, направеното от взискателя за адвокатско възнаграждение размер на 850лв., от които 200лв. за образуване на изпълнително дело и 650лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, както и да се редуцират начислените такси по изпълнението.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в срок, от процесуално- легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

По съществото си, жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК е предвидено, че длъжникът в изпълнителното дело може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния изпълнител, в който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, представлява „постановление за разноски“ по смисъла на ГПК и подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. В тази насока следва да се посочи, че съдебната практика приема, че доколкото въпросът за разноските в гражданския процес е уреден от разпоредбите на чл.71-84 от ГПК, които се намират в Част първа „Общи правила“ на ГПК, за тях важат общите разпоредби, включително правото на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, като преценката 4 на възражението за прекомерност принадлежи на органа, пред който са извършени съответните процесуални действия, водещи до право на разноскив случаите на разноски, направени в изпълнителния процес, компетентен да се произнесе по възражение за тяхната прекомерност е самият съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител разгледа и се произнесе по направеното възражение за прекомерност, този негов акт подлежи на съдебен контрол /в този смисъл е Определение №170/25.03.2011г. на ВКС по ч.гр.д.

№297/2010г., IV г.о./.

В настоящият казус се установява, че с жалбата си с вх.

№9675/16.04.2024г., длъжникът е направил възражение за прекомерност относно сумата от 1166,50лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ и 850лв. разноски по изп.дело, който с постановеното от него разпореждане от 21.05.2024г. е оставил без уважение същото.

Не може да има спор, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.

Във връзка с възнаграждението по посочената по- горе т.2, следва да се посочи, че пълномощникът на взискателя, освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочването в нея на способа за изпълнение е подал впоследствие и друга молба за запор на банковите сметки на длъжника в посочена от него банка, с което на практика извършва процесуално представителство по изпълнителното дело.

По молба на процесуалния представител на взискателя не са извършвани други изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед наличното плащане на сумите по изпълнителния лист. Независимо от 5 тази си констатация, въззивната инстанция не намира основания за редуциране, както на разноските на взискателя, така и присъдените такси.

В конкретният казус, минималният размер на адвокатско възнаграждение е 200лв. за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 634,48лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл.10, т.2, във вр. с чл.7, ал.2 от цитираната наредба, или общо в размер на 834,48лв. На практика, приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение по т.2 от Наредбата на чл.10 незначително надхвърля установения минимален размер, съгласно тази наредба, като той е в размер на 634,48лв., като претенцията реално е 650лв. Тази констатация е и основание да се приеме извод, че няма основание за редуциране на тези възнаграждения. Действително налице е плащане по изпълнително дело на дълга визиран в представения изпълнителен лист, но към момента на образуване на същото той не е бил заплатен. В тази насока следва да се посочи, че взискателят правомерно и добросъвестно е упражнил правото си на принудително изпълнение, като е сторил и необходимите за това разноски, които има право да му се възстановят.

По отношение таксите по изпълнението се установява, че същите са начислени в размерите предвидени в ТТРЗЧСИ, за извършените по делото действия- за образуване на изпълнителното дело, пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, административни такси за извършени справки, за връчване на ПДИ, налагане на запор и запорно съобщение, вкл. и такси за приключване на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечения, както и такса по т.26 от ТТРЧЗСИ при плащане на задължението.

Предвид на гореизложеното, подадената жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд